„Щипка пакости“ (Любов, захар и магия, кн. 1) от Ана Мериано (изд. „Лютиче“, преводач: Преслава Колева) ви кани на едно вкусно пътешествие в света на магиите и приятелството. Семейството на единайсетгодишната Лио притежава най-обичаната пекарна в Роуз Хил, Тексас. „Любов и захар“ предлага вкусни изкушения за всякакви случаи. А никой повод не е по-важен от годишния фестивал.
Лио се надява тази година да ѝ позволят да участва в подготовката за големия празник. Все пак всичките ѝ сестри вече помагат. Но когато майка ѝ отново ѝ отказва с довода, че е твърде малка, тя решава да разбере истинската причина.
Прочетете откъс от книгата при нас.
ГЛАВА 6
Книги с рецепти
Лио изтича покрай сергията на майка си и баща си и нахлу в пекарната през опашката от хора. Изабел и леля Палома бяха заети зад щанда, приемаха поръчки, вземаха и връщаха кредитни карти и отправяха комплименти на клиентите за техните костюми, бъбрейки на смесица от английски и испански. Марисол се беше облегнала в ъгъла зад витрината и пак гледаше екрана на телефона си.
– Какво става, cucaracha? Защо не се забавляваш с приятелите си?
Лио мина гневно покрай нея, като почти не чу въпроса, защото сърцето ѝ бясно препускаше.
– Мама каза, че мога да помогна – излъга Лио Изабел. – Ако си заета тук, нека аз да извадя тавите от фурната.
– Лио.
Изабел смръщи вежди, без да спира да се усмихва.
– Искам да помогна.
И Лио смръщи вежди.
Изабел продължаваше да се усмихва.
– Това е много мило, Лио, но няма нужда да се тревожиш за бизнеса. Би трябвало да си навън и да се забавляваш.
– Добре. – Лио предизвикателно изправи рамене. – Тогава, предполагам, ще отида да видя дали Алма и Белен не се нуждаят от нещо.
Както очакваше, Изабел и леля Палома застинаха като замръзнали.
– Не прави това! – изрече бързо леля Палома.
Почти в същия момент Изабел каза:
– Можеш да извадиш тавите, ако искаш.
Лио кимна и тръгна навътре, пренебрегвайки виновното присвиване в стомаха си. Мина през летящите врати към задната част на пекарната и никой не я спря. Идеално.
Изабел и леля Палома бяха наредили редици от тави, готови за печене, а таймерът на фурната показваше, че остават още десет минути, преди сегашната партида от сладки да стане готова. Всичко бе подготвено и Изабел и леля Палома просто трябваше да разменят тавите във фурната. Те наистина нямаха нужда от помощта ѝ. Никога не са имали.
Лио се завъртя в бавен кръг, проучвайки пода, покрит с кафяви плочки, слънчевожълтите стени и дори неравния бял таван. Търсеше нещо, което би обяснило онова, което видя вчера в пекарната и днес в палатката. Провери под плотовете и в чекмеджетата. Прокара ръка по всеки сантиметър от голямата дървена маса, търсейки нещо издълбано или някакви скрити отделения. Но не откри нищо, освен няколко парчета от дъвка, които някой (Марисол) беше залепил под различни плоскости.
После реши да провери и хладилното помещение. Там беше прекалено студено, за да се застои дълго, а и Лио се страхуваше, че тежката метална врата може да се тръшне и да я затвори като в капан вътре. Но все пак пъхна глава в студеното помещение и огледа за нещо подозрително. Но не намери нищо, освен ако яйцата и кутиите с мляко не бяха тайни съставки за магия.
Но какви са всъщност истинските съставки за магия? И какъв вид магия всъщност правеха в палатката? Лио си спомни белите очи на Алма и дрезгавия глас на Белен. Една вечер, преди майка ѝ да я хване и да я прати да си ляга, беше гледала част от филм за момиче, което беше обладано от духове. Нима Алма и Белен бяха обладани от духове?
Лио затвори вратата на хладилното помещение и отново се завъртя в кухнята. Този път се насочи към големите шкафове от двете страни на стаята. Започна отляво – от онзи, в който вчера се беше скрила, и продължи с другите, в които държаха най-често използваните кухненски запаси. Не ѝ отне много време да прегледа пакетите с брашно, шпатулите, бъркалките и лъжиците, хартията за печене и бурканите със сушени плодове за пълнеж.
Шкафовете от дясната страна на стаята се използваха по-рядко, но когато Лио отвори вратата на първия, откри разочароващо обикновени вещи, въпреки че бяха по-разхвърляни от тези в другите шкафове. Видя някои от по-рядко използваните съставки за печива, като карамфил за коледните сладки и ядки от макадамия. Имаше складирани и допълнителни офис материали. А в един цял шкаф бяха прибрани всички празнични украси, с изключение на тези за Деня на мъртвите, с които бе украсена днес пекарната. Сърцето ѝ заби развълнувано, когато откри плик с шоколадови монети до връзка изсушени билки, които не разпозна, и свещи, изгорели наполовина, във всякакви форми и размери, но те едва ли бяха особено важно доказателство.
Какво всъщност търсеше? Колко пъти бе наблюдавала майка си и леля Палома да забъркват тесто, да оформят сладкиши и да спорят за цените и начините да привлекат нови клиенти. Беше гонила Алма и Белен около всеки плот и ъгъл и беше намерила най-добрите места за криене, когато Марисол имаше нужда да се скара с някого. Ако имаше някакви тъмни проходи към подземни пещери или тайни котели, пълни с бълбукащи отвари, Лио отдавна щеше да ги е открила.
Но нали вчера видя свещите, ножа и тестото.
А сега, докато се взираше в изгорелите свещи и монетите, обвити в станиол, се чувстваше сякаш пред разразяваща се буря. Нейното семейство пазеше тайни, и то големи… все някъде трябваше да има доказателства.
Имаше едно място, където на Лио не ѝ беше позволено да тича, да изследва или да тършува: офиса. Забеляза, че вратата му беше открехната. Това бе покана, на която не можеше да устои. Малкото пространство беше претъпкано от две бюра, два разнородни шкафа и стар компютър, от който майка ѝ вечно се оплакваше. На високи лавици – извън обхвата на Лио – бяха натрупани папки с етикети с години и препълнени с твърде много документи и бележки. Полускрит зад вратата имаше рафт с готварски книги, списания и индексни картончета с рецепти за всичко, което някога са приготвяли или са искали да приготвят в пекарната.
Лио провери всички чекмеджета, прегледа купчините с листове и дори дръпна столовете, за да огледа пространството под всяко бюро. Намери много скучни числа на много скучни документи и откри химикалки, моливи, кламери и ластици. Нищо не привлече интереса ѝ, докато не коленичи да прочете заглавията на готварските книги на най-долния рафт.
Една от книгите лежеше диагонално, за да се побере на рафта. Беше висока и дебела, с подвързия от избеляла червена кожа. В момента, в който я видя да стърчи от тъмния ъгъл, Лио изпита необяснимо желание да я докосне. Гръбчето беше напукано и без надпис, на корицата също нямаше заглавие. Лио внимателно издърпа книгата в скута си и отвори първата прашна страница, където явно на ръка бе изписано:
Recetas de amor, azúcar, y magia.
Рецепти. Лио направи онова, което учителят ѝ би нарекъл образовано предположение. Рецепти за любов, захар и магия. Усети как космите на врата ѝ настръхнаха.
Тя притвори вратата на офиса и се облегна на нея, така че да е добре скрита от останалата част от кухнята. В пекарната кипеше работа, а и таймерът на печките все още не беше иззвънял. Усещането за настръхналост се разпростря чак до пръстите на ръцете и на краката ѝ. Точно това беше търсила. Обърна страница.
Първата рецепта в книгата, съдържаше мастилена рисунка на рулца, покрити с тестени хиксове, за да отбележат кръстосани кости, същите рулца, които Алма и Белен продаваха в своята палатка.
– Para hablar con los antepasados – прочете Лио на глас.
„Да говориш с… някого.“ Рецептата съдържаше предимно неща, които очакваше: брашно, мляко, масло, вода, захар, яйца и сол, а тя знаеше, че хлябът на мъртвите обикновено включваше анасон, канела и портокалова есенция. Но дълго време се взира в думата hueso, която мислеше, че означава „кост“.
На следващата страница заглавието беше Tartas de la verdad – para obtener respuestas verdaderas[1]. Рисунката изобразяваше жена, надвесила се над друга жена и сочеща я с пръст, сякаш изискваше – la verdad – истината.
Pastel para pelo[2] бе илюстрован с кичури коса, поникващи от гола глава, докато на Azúcar de la amistad[3] бяха нарисувани две жени, които се прегръщаха над чаши с чай. Лио обърна страницата и намери Pan de la suerte, чиито инструкции за приготвяне включваха думите luna, chocolate и oro[4]. Думите бяха изписани под изображение на бял петел, като статуята за късмет, която майка ѝ държеше на нощното си шкафче.
Лио се приведе към страницата, достатъчно близо, за да помирише прашната хартия и леката нотка на вече познатия пикантен аромат. Това беше ароматът на нейното семейство и техните тайни. Мирис на магия.
– Лио? Къде отиде? Не чу ли, че таймерът звънна? Лио?
Искаше да скочи, да бутне книгата обратно на рафта или да я покрие с някой от другите готварски томове, но сякаш не можеше дори да помръдне. Изабел вече отваряше вратата на офиса. Откри Лио да седи с книгата в скута си, а чекмеджетата на шкафовете и бюрата – широко отворени.
Лио погледна Изабел. Изабел погледна Лио. Въпреки че беше като замръзнала, мислите в главата ѝ препускаха:
Мама ще бъде бясна, ако разбере. Което означава, че…
Мама не трябва да разбира за това. Затова…
Лио имаше нужда Изабел да е на нейна страна.
Не беше сигурна дали се преструваше, или не, но сълзи бликнаха в очите ѝ.
– Съжалявам! – изплака, преди Изабел да направи каквото и да било, освен да се взира с широко отворена уста в книгата с рецепти. – Не мислех да тършувам, но никой не ми споделя нищо. Мооооооля те, Изабел, не казвай на мама. Просто искам да знам какво става.
– Лио. – Изабел въздъхна, погледът ѝ омекна като разтопен шоколад. – Скъпа, остави това. Няма нужда се тревожиш точно сега.
– Трябва да ми кажеш. – Лио не си направи труда да прикрие хленченето си. – Не е честно!
– Знам, но ако само почакаш няколко години…
Лио подсмръкна, опитвайки се да задържи сълзите си, за да не потекат върху боядисаното ѝ лице.
– Изабел? – Гласът на Марисол прозвуча от предната част на пекарната. – Къде отиде?
Изабел вдигна ръце, сви устни и се обърна. Токчетата ѝ потракваха, докато се отправяше към другата си сестра.
– Имам специален клиент на телефона. Ще се оправиш ли за няколко минути?
– Не чух телефона… – започна Марисол, но после гласът ѝ затихна. Изабел трябва да ѝ беше отправила погледа на майка им. – Да, разбира се. Ще се оправим.
– Благодаря ти.
Изабел се върна обратно в офиса, огледа се, затвори вратата и подаде на Лио половинка от голяма захарна сладка. След това започна да затваря чекмеджетата и да оправя бюрата.
–
Добре, малка Лио, не обещавам нищо, но ако искаш да пазя тайната ти, трябва да
ми кажеш какво си разбрала досега.
[1] „Торти на истината – за да получите честни отговори“ (исп.). – Б. пр.
[2] „Сладкиш за коса“ (исп.). – Б. пр.
[3] „Захар на приятелството“ (исп.). – Б. пр.
[4] Луна, шоколад, злато (исп.). – Б. пр.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
