„Констанс“ от Матю Фицсимънс (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) е смразяващо и изящно четиво за същината на човешката природа. Някъде в близкото бъдеще напредъкът в медицината и квантовите компютри превръщат човешкото клониране в реалност. Върховният лукс – да измамиш смъртта – вече е достъпен за богатите. За противниците на клонирането обаче това е престъпление срещу природата. А за младата Констанс Дарси – Кон, която получава свой клонинг като подарък от покойната си леля, – е истински кошмар.
Нещо се обърква след поредното рутинно прехвърляне на данни от съзнанието на Констанс, съхранявано за неизбежния преход. Кон се събужда в клиника осемнайсет месеца по-късно. Последните ѝ спомени са заличени. Оригиналът на личността ѝ е унищожен. Ако е вярно, какво е тя тогава?
Прочетете откъс от научнофантастичния роман при нас.
Беше едва десет сутринта, а температурите гонеха неприятните трийсет и пет градуса. Кони си проправи път през групата протестиращи с мрачни погледи, които скандираха своите предизвикателни и отчаяни лозунги пред сградата на „Палингенеза“. Беше си определила час за деня след Коледа с надеждата поне този път да бъде спокойно, но тези хора отново се бяха развихрили. Сигурно бяха тройно повече от предишните пъти.
Протестиращите бяха постоянно присъствие: никакво време не ги плашеше. Стояха скупчени под черните си чадъри, превърнали се в неофициален символ на каузата им. Това бяха щурмоваците на „Чеда на Адам“ – най-голямата антиклонингова организация в Съединените щати. Обсаждаха всяка клиника на „Палингенеза“ в страната, но централата тук, във Вашингтон, ги привличаше най-силно. Смятаха, че всичко е тръгнало от тук. Че тук е започнало клонирането на човешки същества. Че тук биологичният вид е започнал да се разделя със своята човешка природа. Чадърите потрепваха възбудено, докато новината обхождаше тълпата – бяха отворили входната врата на клиниката. Всички знаеха какво означава това. Пристигаше клиент. Двама бели служители на охраната излязоха на слънце. И двамата носеха бронежилетки и не се отдалечаваха от вратата, докато оглеждаха тълпата, търсейки Кони.
Тя не си направи труда да им се обади. Не веднага. Не и преди да се приближи още малко. Прекрасно знаеше как ще реагират протестиращите, ако разберат, че врагът е сред тях. Главният вход се използваше рядко, затова протестите не бяха нищо повече от безполезно и дразнещо бдение – хората щяха охотно да се възползват от шанса да насочат яростта си срещу конкретно лице. Кони нахлупи шапката си по-ниско до очите. Не че някой щеше да я познае, но вероятността я плашеше достатъчно, за да пази снимки как е била облечена при ежемесечните си посещения тук и да се старае да не слага едни и същи дрехи повече от веднъж.
Човешката вълна се люшна напред, повдигна Кони от земята и тя остана без въздух. Много пъти през живота си беше попадала сред екзалтираната тълпа точно пред сцената по време на концерт и знаеше, че не бива да се съпротивлява. Най-безопасно беше да се остави на течението, да пести сили и да чака сгоден случай да доплува до брега.
– Няма ли раждане, няма душа! Няма ли раждане, няма душа!
- Бог не ви иска!
- Вие сте просто парчета месо!
След всеки възглас хората пристъпваха напред. Законът задължаваше протестиращите да стоят на дванайсет метра от входа на клиниката, но полицаите, повечето от които подкрепяха демонстрантите, си имаха друга работа и не им беше до принудителното налагане на необходимата буферна зона. Обикновено нямаше значение. Онези, които можеха да си позволят услугите на „Палингенеза“, рядко идваха пеша. Клиентелата се състоеше от богати хора с деветцифрено състояние, които предпочитаха частния подземен паркинг, за да избегнат грозните сцени отпред.
Освен Кони, разбира се. Нейната банкова сметка рядко съдържаше трицифрена сума, а в някои дни и двуцифрена се задържаше трудно. Не можеше да си позволи да си купи дори друг скутер на старо, след като нейният беше откраднат. Затова нямаше друг избор: за да прави ежемесечните си посещения, трябваше да притичва през тази човешка преса. Не че тичането ѝ се удаваше особено напоследък, но все още ѝ бяха останали сили. Тя си проправи път с лакти през една пролука и се озова най-отпред. Входът и сигурността на охраната я очакваха съвсем наблизо.
Кони се опита да се добере до входа и закуцука натам, като горещо се надяваше реконструираното ѝ коляно да не засече. Демонстрантите осъзнаха, че са измамени, и нададоха рев – страховит, праисторически звук. Кони се подготви за ръцете, които щяха да я сграбчат и да я завлекат обратно в пастта на протеста. Тази част ѝ беше най-омразната. Когато всички погледи се вперят в нея. Ирония на съдбата, като се има предвид колко ѝ беше приятно на сцената. Беше пяла пред петхилядна публика, но сред тези хора тук, които не бяха повече от четиристотин, коремът ѝ се свиваше. В този момент охраната я забеляза, двамата се спуснаха към нея, стиснаха я за ръцете и я издърпаха вътре, съпровождани от кръвожадния рев на тълпата.
Звукоизолиращите врати се затвориха зад тях и заглушиха тътена на протеста. Във внезапно възцарилата се тишина Кони впери въпросителен поглед към охранителите.
– Какво става отвън? – попита тя, докато се мъчеше да си поеме дъх.
– Не сте ли чули? Снощи почина Абигейл Стиклинг – отговори по-високият от двамата.
– Не съвсем – възрази колегата му. – Скочила е от покрива на хотел „Монро“ без парашут.
Новината изуми Кони, но това обясняваше защо протестиращите днес сутринта бяха толкова много. Доктор Абигейл Стиклинг, майката на клонирането на хора и една от основателките на „Палингенеза“, плашилото, с което си служеха толкова много теории на конспирацията, беше мъртва. Беше отнела живота си. Триумфален ден за „Чеда на Адам“ и всички останали, за които клонирането беше мерзост.
– Или си е забравила метлата – подметна първият охранител.
Колегата му се подсмихна и изсвири с уста, имитирайки свистенето на нещо, което пада отвисоко към земята. Кони се отдалечи, без да каже нищо, а охранителите се умълчаха зад гърба ѝ. Добре, помисли си тя. Абигейл Стиклинг може и да беше противоречива личност, но освен това беше и леля на Кони. Така че по дяволите охранителите и тяхната дребнава жестокост. Само дето и Кони имаше подобно отношение към леля си – жена, която почти не познаваше с изключение на нещата, които научаваше за нея от медиите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q1 при завършване на поръчката си.
