Време за четене: 7 минути

Икономиката има пряко влияние върху живота ни – време е да разберем как и защо! Дейвид Смит умело и полека ни въвежда в модерната икономика, без сложни термини или сухи фрази. С помощта на книгата „(Няма) Безплатен обяд“ (изд. „Ера“, преводач: Емилия Карастойчева) всеки ще придобие основни, практически познания, включително умението да разбира твърденията на политиците и дори да ги оспорва. Наши водачи са едни от най-великите имена в областта, като Смит, Маркс и Кейнс.

„(Няма) Безплатен Обяд“ се чете лесно и приятно и носи реални знания по тема, която мнозина погрешно твърдят, че владеят. Това е жизненоважна информация в тези времена на икономическа несигурност, еднакво полезна и за начинаещи, и за по-напреднали в сферата.

Прочетете откъс от книгата при нас.

За бизнеса – съвсем делово

Докато обсъждахме как потребителите решават какво и колко да купуват и как се съвместяват различните компоненти на БВП, приехме за даденост, че фирмите винаги ще са склонни да предлагат стоки и услуги. Това не е лошо описание на начина, по който стоят нещата. В реалния живот винаги има някой, готов да отговори на нуждите на потребителя, да запълни „празнина“ в пазара. „Месарят, пивоварят и пекарят“ на Адам Смит са мотивирани да ни осигуряват месо, бира и хляб, за да спечелят пари. Ако не го правеха, друг щеше да заеме мястото им. Ако не седяхме в този ресторант, несъмнено щеше да има друг, собственост на други хора, но вероятно също толкова добър. В много случаи фирмите сами създават пазар чрез нови продукти, реклама и промоции. По този начин работи капиталистическата система. Това наблюдение обаче не ни помага да обясним какво кара бизнеса да функционира; как компаниите решават колко да инвестират, колко да произвеждат и на каква цена. Добре е да започнем, задавайки много прост въпрос. Защо изобщо има фирми?

Компании и индивиди

Потребяваме поотделно или като семейства. Защо тогава не произвеждаме по същия начин? В действителност мнозина го правят. Преди коронавирусът да вземе своето, във Великобритания имаше около 5 милиона самонаети (пандемията ги съкрати на 4,5 милиона) – водопроводчици, електротехници, IT специалисти, журналисти, певци и т.н. Процесът на развитие на бизнеса може лесно да се разгледа именно ако започнем с едноличния бизнес. Строителят Джон започва сам; строи огради. Скоро някой – впечатлен от работата му – го моли да му построи пристройка към къщата. Той приема, но трябва да наеме помощници. Работата е успешна и Джон получава нови поръчки. Скоро е зает с три пристройки едновременно. Наема още работници и по същество става мениджър – следи всички проекти, но върши по-малко строителна работа. Следва договор за строеж за къща, после на още една. После – с помощта на банка или на един-двама приятели с пари за инвестиране – Джон купува парцел за строеж на жилища. Сега той наема не само строители, но и счетоводители и маркетинг специалисти. След няколко години Джон вече е собственик на публично акционерно дружество с акции на фондовия пазар и с проекти за строежи из цялата страна. Отдавна се е разделил с дните, когато е редил тухли.

Подобна е историята на повечето фирми. Множество самостоятелни предприемачи, разбира се, се задоволяват да останат такива или се прехвърлят „за по-сигурно“ на служба при работодател. Повечето хора работят за другиго – фирма, държавна институция и прочее. За да разберем причината за това, не е нужно да търсим по-далеч от Адам Смит и неговата фабрика за карфици, която обяснява как специализацията, разделението на труда, повишава ефективността и в резултат намалява значително себестойността на продукта. Един човек може да произвежда карфици сам, ако желае, но с оглед на цената няма да как да се конкурира с фабриката. Затова много самонаети и малки бизнеси изтъкват специалната природа на своята услуга – плащате повече, но получавате нещо по-добро или поне по-индивидуално. В много случаи производството е просто извън способностите на един човек. Колкото и да обичам да пиша, да редактирам, да оформям и да печатам национален вестник, тази задача не е по силите на едного. Фактът, че в много сфери на производството и услугите има изискване за минимален персонал, не означава непременно, че хората трябва да са организирани във „фирма“, както си я представяме – със собственик мениджър или с мениджъри и външни акционери. Журналистите и занимаващите се с печат и предпечат например могат да се организират като колектив. Има партньорски и акционерни дружества. В сферата на бизнеса се включват и фондации, и социални компании. Ние обаче ще се съсредоточим върху традиционните компании и върху начина, по който реализират печалба.

Пресмятане на разходите

Разходите в бизнеса се определят сравнително лесно – заплати, суровини и компоненти, ток, дистрибуция (доставка на стоката до клиента) и наем. Инвестицията поглъща средства и под формата на разходи за „амортизация“. Ако фирмата купи компютър на стойност 1000 паунда и се приеме, че животът му е пет години, годишният разход е 200 паунда. Всяка година компютърът се обезценява с 200 паунда и накрая не струва нищо. Обикновено разходите на фирмите се делят на „фиксирани“ и „вариращи“. Фиксираните разходи включват разходите за вече закупените сгради и оборудване. Вариращите включват заплатите (варират според броя на наетите и часовете положен труд, макар че в повечето компании основните заплати на постоянния персонал са на практика фиксиран разход), цените на материалите и компонентите, тока и дистрибуцията. За разлика от фиксираните вариращите разходи се повишават правопропорционално на произведеното количество. Колкото по-голямо е производството, толкова по-малко са фиксираните разходи за всеки продукт. Разходите за производството на един автомобил например зависят от производственото помещение. Колкото повече се произвежда, толкова повече спадат разходите за всяка кола, понеже наемът за завода се разпределя върху по-голяма продукция. Фиксираните разходи за произведена единица започват да се повишават, ако производството стигне до ниво, когато заводът не е достатъчно голям и е необходимо да се наеме/купи нов.

Разпределянето на фиксираните разходи върху по-голям производствен обем е едно от най-важните средства за „икономии от мащаба“ – тенденция за спад на разходите за единица продукт при увеличаване на производството. Големите фирми са в състояние да изработват нещата по-евтино. Макар да им липсва индивидуалността на „ръчната“ изработка, произведените на поточна линия автомобили са по-евтини, защото колкото по-специализирана е задачата, толкова по-ефективен е работникът при изпълнението ѝ. Има и други средства за икономии от мащаба – пълен камион не гълта повече разходи от полупълен, но разходите при пълния се разпределят върху два пъти по-голямо количество стока. Същото важи за разходите за мениджмънт и реклама. Този процес обаче не е безграничен. Иначе идеалната ситуация за всяка индустрия би била една гигантска фирма – монопол.

След определена точка икономиите от мащаба се проявяват с отрицателен знак. Първо, при описания по-горе случай, когато се налага придобиване на нов завод (но ако новият завод набере бързо работници и се задейства на пълни обороти, това ще се навакса). Има и друга тенденция – когато компанията се разрасне над определен мащаб, стройният и ефективен мениджмънт се заменя с тромава бюрокрация. Разрастващата се фирма трябва да търси потребители в по-широк периметър. Транспортните разходи се увеличават, а пазарите се отдалечават от източника на производство. Разходите за заплати също се увеличават, понеже наличният квалифициран персонал се изчерпва, а и работниците в големите фирми по-често се обединяват в профсъюзи. И така нататък. Издаденият през 70-те бестселър на Е. Ф. Шумахер „Малкото е красиво“ (с подзаглавие „Изследване на икономиката с презумпцията, че хората имат значение“) все още е актуален и постоянно се преиздава. В книгата се обосновава възгледът, че по-голямото невинаги е по-добро, нито непременно по-ефективно.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.