„Ребусът на имената“ от И. К. Р. Лорак (изд. „Еднорог“, преводач: Зорница Русева) е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Романът е публикуван за първи път през 1937 г., годината, в която авторката става член на престижния „Детекшън клъб“, в който са включени също Агата Кристи и Дороти Л. Сейърс.
Главен инспектор Макдоналд е поканен на необичайно парти за „Лов на съкровище“, организирано от прочут издател. Въпреки опасенията си, той се присъединява към гостите – известни писатели и автори на трилъри, които специално за партито приемат литературни псевдоними. Когато един от гостите е намерен мъртъв при странни обстоятелства, инспектор Макдоналд започва разследване и открива, че всеки от писателите крие нещо повече от истинското си име. Постепенно той се оказва въвлечен в интригуваща и заплетена история, където никой и нищо не е точно такова, каквото изглежда.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Върнън запази мълчание, ако изключим някоя и друга случайна забележка, възхваляваща странноприемницата и обслужването, докато двамата с Вейл не разчистиха по-голямата част от съдържанието на подноса пред себе си. Накрая журналистът отбеляза:
‒ Мислех, че способността ми да изпитвам изненада се е изчерпала отдавна, още по времето, когато все още притежавах детинска невинност. Грешал съм. Птицата, която ядем, е от онези изненади, които човек не очаква да го сполетят в Англия. „Бялото куче“ трябва да се нарича „Невероятната гостилница“. Шегата настрана, човече, очаквахте ли всичко това, заедно с компанията?
Вейл поклати глава.
‒ Компанията ме изпълва с недоумение ‒ отвърна той. – Ако знаех кой още е отседнал тук, вероятно нямаше да ви доведа. Но не знаех. Дойдох наслуки – воден от предчувствие, както и вие ‒ и сега ми се иска да не го бях направил.
Лицето му се изкриви в странна гримаса.
‒ Имам чувството, че предстои още една изненада. Ами ако всички светлини угаснат, както се случи на вечеринката у Кум, и открият още един труп под масата?
‒ Любопитното е, че това ни най-малко не би ме изненадало ‒ каза спокойно Върнън. – Но честно казано, бих направил всичко по силите си трупът да не се окаже моят. Възможно ли е някой да прояви по-голямо ожесточение от човек, който вярва в пацифизма, воден от логични разсъждения, а не от емоции? Съмнявам се.
Вейл го изгледа втренчено.
‒ Да не сте си ударили главата, когато паднахте в онази плевня? ‒ попита той и Върнън поклати глава.
‒ Не. Приземих се в куп сено. Главата е напълно непокътната – ведро отвърна той. – Доброто старо сиво вещество само се поразтърси и оттогава насам функционира доста добре. Дойде ми една идея и тъкмо се питах дали същата идея не е подканила и вас самия да се разходите насам.
Погледът на Вейл беше бдителен.
‒ Тръгнали сте за риба с тлъстия червей, така ли, стари ловецо на истории?
‒ Не по-тлъст от обичайното. Все пак така си изкарвам прехраната. Не намирате ли, че би било малко по-логично, ако там вътре бяхме заварили госпожица Сюзан Огъста Кум да си топли краката на огъня? Госпожа Етъртън сякаш изглежда неуместно в случая… освен ако… ах, какъв глупак съм само!
‒ Допускам, че тук някъде Чарлс има медицински термометър; той винаги разполага с всичко необходимо ‒ отвърна Вейл. – Качете се да поспите, стари приятелю. Днешният ден ви е преуморил.
‒ Благодаря, няма нужда ‒ отвърна Върнън. ‒ Колкото повече се преструвате, че нищо не разбирате, толкова повече се убеждавам, че надушвам истината.
‒ Аз не се преструвам. Честно казано, нямам ни най-малка представа какво намеквате ‒ каза Вейл, а Върнън отвърна хладно:
‒ Е, ще говоря открито. Първо, не вярвам, че сте убили Гардиън. („Благодаря ви“, промърмори Вейл.) ‒ Не защото ви имам за неспособен на това, а защото, ако го бяхте направили, сметките ви нямаше да се объркат. Знам, че сте от хората, които проповядват мир на всяка цена, поне що се отнася до съвременната представа за война. Както и Страфорд. Принципите му го възпират, при каквито и да било условия, да се сражава за своя крал и своята страна. Несъмнено госпожица Удсток споделя същия начин на мислене, както и госпожица Сюзан Огъста Кум.
Вейл изправи рамене, а по лицето му се изписа искрено оживление.
‒ Съжалявам, че ми отне толкова дълго, за да разбера какво имате предвид, дете мое ‒ каза той, развеселен. – Думите ви са крайно любопитни. Пацифизмът като отправна точка за убийство, всички другари в помощ на отряда по евтаназия. Тази част схващам ‒ както и това, че по неизвестни дотук причини, тази наша „дружинка смела, шепа братя“ по оръжие ‒ провежда ежемесечната си сбирка в „Бялото куче“. Така да бъде. Но защо, о, гениални журналисте, бихме си направили труда да изтръгнем Гардиън и Елиът от тяхното поле за изява? Cui bono? Мотивацията е слабото място в тази драматична постановка.
‒ Да ‒ призна Върнън. ‒ Но в онова, което би могло да се нарече подмолната страна на дипломатическата система се случват някои подозрителни неща. Фашистките страни биха направили всичко, за да дискредитират Великобритания – разнородни хитринки, като слухтене за поръчки на оръжие, доказателства за изпращането на оръжейни доставки в държави като Абисиния и Испания, и други такива долни номерца. В дъното на подобни злословия винаги ще се намери някой подлец.
Въпреки развеселения скептицизъм, изписал се по лицето на Вейл, Върнън продължи непреклонно:
‒ Ще кажете, че говоря врели-некипели. И все пак, нима винаги няма подлеци и мерзавци, които изкарват прехраната си, като въвличат държави във война, ако им се удаде подобна възможност?
‒ О, за това съм съгласен ‒ отвърна Вейл. ‒ Вие като журналист вероятно сте чували повече невероятни истории от онези, които се публикуват в пресата на тази страна; а в състоянието, в което се намира световната политика към момента, немалко измет изплува на повърхността и привлича вниманието към себе си. Вие твърдите, че Гардиън и Елиът са били крайно опасни тайни агенти. Няма да оспорвам това. Възможно е да разполагате с предварителна информация. Но отговорете ми на два въпроса. Току-що казахте, след като споменахте името на госпожа Етъртън: „Какъв глупак съм само.“ Стана ми интересно какво ли имате предвид. Защо сте се проявили като глупак по този конкретен въпрос?
‒ Опитвах се да установя мотивацията за тази сбирка на литературни светила в затънтеното градче Бишопс Райдън – каза Върнън. ‒ Госпожица Удсток, Страфорд, Вие – до един участници в кампанията „Мир в днешно време“. Сюзан Огъста е една от най-активните жени в движението, но никога не съм чувал името на госпожа Етъртън да се свързва с него. Забравих, че тя е ваша приятелка.
‒ Кой ви каза това? ‒ попита Вейл и журналистът установи с присъщата си наблюдателност, че по-възрастният мъж беше загубил част от своето самодоволство.
‒ Видях ви заедно в Бърлингтън Хаус миналата година ‒ каза Върнън, ‒ и беше видно, че не сте случайни познати.
Изражението на Вейл стана замислено.
‒ Вашата наблюдателност би могла някой ден да ви навлече беда ‒ отбеляза той. – Отговорете все пак на предишния ми въпрос. Как обяснявате факта, че сме избрали за нашата среща едно толкова неподходящо място?
‒ Кой е най-прочутият сред пацифистите-интернационалисти в Англия? ‒ попита Върнън. – Кой е лежал в затвора за подстрекаване към бунт в армията? За чия глава е обявена награда в Италия и Германия? Не е ли това Рандолф Рамовел? И не живее ли той в Ингам-ъндър-Айсис, съвсем близо до Бишопс Райдън – на около осем километра оттук?
Вейл седеше мълчаливо, присвил замислено вежди и свел поглед към масата, докато оформяше шарки със солта, която беше разсипал с едно рязко движение на ръката си. Когато вдигна отново очи, той погледна Върнън право в лицето.
‒ Направихте една доста добра логическа възстановка ‒ каза той. ‒ В нея има неточности, както вероятно сам знаете, и не мисля, че би звучала особено убедително в съда, където адвокатите биха я направили на пух и прах; но все пак тя съдържа в себе си зародиша на една идея. А защо сте избрали да изложите своето впечатляващо предположение пред мен, просто недоумявам. Ако просто целите да бъдете забавен, намирам хумора ви за доста съмнителен. В случай, че говорите сериозно, изглежда сте лишен и от капка предпазливост. Веднъж тази вечер вече сте били заключен в плевня, но това преживяване явно не ви е помогнало да научите принципите на самосъхранението.
‒ Бих казал, че разчитам на вашите убеждения по въпросите на самосъхранението ‒ каза Върнън. ‒ Ако бъда убит тази вечер, на това място, където сте се събрали вие и вашите приятели, шансовете да ви се размине биха били много малки. Като цяло, би било твърде очевидно. Така или иначе, не тая притеснения – продължи той ведро. – Избързвате прекалено много.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.
