„Депресията: начин на употреба“ от д-р Антоанета Славова (изд. „AMG Publishing“) ви представя обстоен анализ на факторите, отговорни за появата на депресивно състояние. Независимо дали вие или ваш близък сте се срещали с депресията, или искате да се запознаете по-добре с класификациите и характеристиките на депресивните състояния, тази книга ще бъде ваше ръководство.
Д-р Антоанета Славова е родена в Благоевград, но на 18-годишна възраст се премества в София, където завършва медицина, специализира психиатрия и работи почти 10 години в Катедрата по психиатрия на Медицинска академия. От 1992 г. живее и създава частна практика в Южна Африка – първоначално в Дърбан, а от 2015 г. в Йоханесбург. Депресивните и тревожностните разстройства са в центъра на дългогодишния ѝ клиничен опит.
Профeсионалният ѝ подход е фокусиран върху човешките въпроси за смисъла на съществуването, свободата, самотата и идентичността. Автор е и на романите „Картини от едно бягство, считано за спасително“ (1997 г.), „Между“ (2004 г.) и „Луна на прозореца“ (AMG Publishing, 2019 г.).
Прочетете откъс от книгата при нас.
ЖИВОТЪТ: НАЧИН НА УПОТРЕБА[1],
ИЛИ АЗ НЕ СЪМ МОЯТА ДЕПРЕСИЯ
„Аз не съм моята депресия“ е много съществено разбиране и подход в процеса на справяне с депресията. Звучи като императив и е точно това. Ще бъде мъдро да го приемем като лична позиция, девиз или мантра. Стигмата върху депресията предизвиква чувство на индивидуална слабост и срам, заради факта, че сме допуснали да стигнем до нея. Включва още абсурдното възприятие за тотална лудост и фатална загуба на личността. Дълбокото проникване на тъгата, напълно промененото възприятие на себе си в негативна светлина, усещането за пълен провал, дистанцираното отношение към другите, виждането на света като застрашаващо място, безнадеждността и безсилието създават усещане, че сме се слели със собствената си депресия. Че сме обвързани, неотделими. Но не е така. Да повторим: депресията е биологично детерминирано разстройство на настроението, което няма нищо общо с индивидуален провал, слабост или личностна промяна. Отделянето на себе си, от една страна, и на състоянието, от друга, позволява заболяването да се разглежда като отделна от нас единица, позволява да се изгради стратегия, да се планира съпротива и да се проведе борба. Това е напълно различно съпоставяне на участниците – самостоятелен индивид и заболяване с различна динамика и резултат. Човекът не е жертва, не е провален. Дори решението да се вземат лекарства е малка победа – така поемаш юздите на състоянието в ръцете си. Ние нямаме контрол върху депресията, но имаме контрол и отговорност за отношението си към чувствата си в нея, към осъзнаването на тези емоции, към заболяването като цяло. Нашите чувства са едно нещо, а начинът, по който се отнасяме към тях – съвсем друго. Не е лесно да се усети разликата, но е много важно. Киркегор твърди, че депресията се превръща в духовно заболяване само когато позволим да бъдем дефинирани от нея и нашата безнадеждност засегне моралните ни и духовни стремежи. В „Или-или“ (Either/Or, 1843)[2] той нарича тази капитулация отчаяние.
Трябва да дължим под око вътрешния си живот. Трябва да държим истинската част от себе си настрана, извън мътните води на депресивните настроения.
Депресията може да повлияе на емоциите и действията ни, но не може да промени нашия характер. Здравите ни части – личността, характерът, каквото е останало от волята, интелектът, интегритетът и достойнството, трябва да поемат борбата. Това е съществено, окуражително и създава възможности, следователно носи надежда и е валидно, независимо дали лицето е във, или извън депресивния епизод. В състояние на депресия човек се нуждае от повече помощ – от лекарства и от подкрепата на терапевта, но и тогава, и през ремисиите неговата собствена отговорност е да придобие разбиране и знание и да намери начини за максимално справяне със състоянието.
Ние не можем да управляваме гените и биохимията си, но можем да научим и да решим как да се справяме с проявите и патологията им. Това не е лесен процес, често се изискват помощ и подкрепа, особено в случаите на депресия, при които волята е повлияна негативно, мотивация и вяра в себе си липсват, надеждата е в абсолютен дефицит. Позитивната употреба на интелекта, което е от изключително значение, помощта на терапевта, подкрепата на семейството или личният опит от предходни депресивни епизоди – всичко това обаче носи надежда, че депресивната личност ще се възстанови във времето, ще се отърси от депресията и ще продължи живота си спокойно.
Диференцирането на индивида от депресията му позволява да се измерят относително обективно оплакванията и промените, както и да се подходи разумно към областите, в които подобрението и пълното премахване на симптомите е по-предизвикателно и трудно. Разглеждането на депресията като част от живота, а не като самия живот, помага. Опитайте се да се дистанцирате от нея, погледнете я отстрани – страничният наблюдател вижда повече. За да бъде в състояние да вижда обективно, човек не трябва да принадлежи. Граничната позиция помага за точността и широтата на погледа.
В „Червената стая“ Август Стриндберг казва: „Научи се да виждаш света от позицията на птичи поглед и ще откриеш колко маловажно и незначително е всичко“.[3] Платон пък формулира още по-точно: „Теоретичният живот е чужд живот“. Мобилизацията на личното познание и интелект ще подкрепи наранените емоции. Единственият начин да променим емоциите си е чрез промяна на мислите ни. Позицията на теоретичен наблюдател е предимно когнитивна, представлява поглед отвън и е предимство в случаи на депресия.
Важно е да си обективен и прецизен в оценката на състоянието. За добрата прогноза на депресивното разстройство е от огромно значение постигането на пълна ремисия. Ако човек чувства подобрение, но не е напълно възстановен, шансовете за рецидив са много по-високи. Независимо че говорим за сила и употреба на интелект, логика и дистанцираност от емоциите, това не означава да ги пренебрегнем. Дори напротив. Депресията е преди всичко заболяване на емоциите – те съществуват, възприемат се, дефинират се, оценяват се, изживяват се, усещат се, но са наранени и боледуващи и се нуждаят от корекция и помощ.
Разбирането, че човекът не е идентичен със своята депресия помага да се променят нагласите, да се оценят и обмислят обстоятелствата. Моят съвет винаги е бил „Не прави важни избори, когато си в депресия“. Светът, проблемите, въпросите и отговорите им са различни в такъв момент – изглеждат по-големи и по-трудни през призмата на заболяването, а силите, намеренията и желанията на личността изглеждат по-малки и по-слаби. Способността да се приведат в действие взетите решения, е нарушена. Но разглеждането на депресията като отделна и временна част от човека му помага да види истинския себе си в бъдещето.
В работата на психиатъра осъзнаването, оценката и мобилизирането на „здравата“ част на пациента е съществена. Промяната започва от нея, не от наранената, засегнатата. Здравата част е истинският, силният човек, този, който иска да се промени и възстанови. Дори ако личността е тотално фрагментирана от психотичен процес или деменция ще съществува все още здрава част, която е необходимо да се адресира първа. Метафорично може да се сравни с процеса на правене на кисело мляко – малката доза закваска променя цялото количество мляко в нещо ново.
Въпреки че използвах военни метафори, за да опиша борбата с депресията, съществува и друг начин да се подходи към заболяването – мирен. Веднъж пациент, страдащ от депресия от много години, сподели: „Аз се борих и борих, и борих с депресията си и… губих и губих, и губих. Когато спрях да се боря, се почувствах по-добре“. Има дълбок смисъл в неговите думи. Постоянният вкус на загубата и провала може да повиши усещането за несправяне, слабост и вина и като резултат да задълбочи и удължи депресивния епизод.
Спомням си как в една топла вечер, на връщане от работа, влизайки у дома си, усетих познатата вълна от тъга, безнадеждност и празнота да се спуска върху мен. Уплашена и уморена, без енергия за съпротива, почти без избор възприех подхода на приемане. Известно време просто гледах сменящите се цветове на морето през прозореца, като приемах мрака на настроението си. Неочаквано, но се почувствах по-добре. Явно човек не може да поддържа живота топъл и светъл през цялото време. Може би възприемането на депресията като една от формите или един от периодите на живота ни, ще помогне да се справим с тъмния облак. Да ѝ позволим да бъде, просто да наблюдаваме състоянието на тъга, гняв, на наранено достойнство или незаслужено наказание, на празнота, на страх или усещането, че сме на дъното. Възможно е тъкмо този подход да намали ерозията върху енергията ни, изразходвана да се справяме с депресията през цялото време, или да намали поне малко горчивия ѝ вкус.
Киркегор в книгата „Или-или“ стига по-далеч в отношението си към депресията, като казва: „Моята депресия е най-вярната метреса, която познавам – не е чудно тогава, че ѝ отвръщам с любов“. Аз бих предложила към отношенията да прибавим и безразличието. Не препоръчвам на хората с депресия примирение, предаване и приемане на страданието. Въпросът е „Какво правя, ако нищо не може да се направи относно ситуацията?“ и отговорът е „Въпрос на избор“. Самият факт, че имаме право на избор, дава сила и контрол, възвръща донякъде достойнството. Какво би било, ако приемем депресията като едно от състоянията, което просто ни се е случило и направляваме неговото развитие до пълно възстановяване.
Целта е да се намери пътят на най-ефективния модел,
индивидуализиран за всеки отделен човек. Но не забравяйте, независимо от типа
на справяне със състоянието: Вие не сте вашата депресия!
[1] Препратка към романа на Жорж Перек. – Бел. ред.
[2] Kierkegaard, Søren. Either/Or: A Fragment of Life. Penguin Classics, 1992.
[3] Strindberg, August. The Red Room. London: Forgotten Books, 2012.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q4 при завършване на поръчката си.
