Действието на романа „Дом за нежелани момичета“ от Джоана Гудман (изд. „Прозорец“, преводач: Мария Михайлова) се развива през 50-те години на ХХ век в Квебек, Канада. Отношенията между французи и англичани вървят като по ръба на бръснач – точно както при родителите на Маги Хюз. Англоговорящият баща на Маги има амбиции за дъщеря си, които не включват брак с бедното френско момче от съседната ферма. Но сърцето на Маги принадлежи на Габриел Финикс. Когато тя забременява на петнайсет години, родителите ѝ я принуждават да даде бебето си Елоди за осиновяване и да вкара живота си „в релси“.
Елоди расте по сиропиталища – и без друго окаяно съществуване, което претърпява трагичен обрат. Заедно с хиляди други сираци тя е обявена за психично болна в резултат на нов закон, който предоставя по-голямо финансиране на психиатричните болници, отколкото на сиропиталищата. Умна и упорита, Елоди оцелява след жестокото малтретиране на монахините и най-сетне получава свободата си на седемнайсет.
Маги, омъжена за бизнесмен, нетърпелив да има деца, не може да забрави дъщерята, която е била принудена да изостави. Случайна нова среща с Габриел я поставя пред труден избор. С течение на времето житейските пътища на Маги и Елоди често се преплитат, но двете никога не се срещат, докато Маги не осъзнава, че не бива да чака, а да потърси отдавна изгубената си дъщеря.
Прочетете откъс от романа при нас.
ГЛАВА ВТОРА
Маги е започнала да се крие в царевичната нива на Феникс по две причини. Първата е, за да избяга от домакинските си задължения. Втората е, за да наблюдава Габриел с надеждата, че той ще я забележи, докато се грижи за царевицата.
Август е и сезонът на царевицата е в разгара си. Маги се е излегнала на земята между редовете и чете списание „Истински романс“, без да обръща внимание на мравките, които са налазили босите ѝ крака и я гъделичкат. Доволна е тук, слънцето изгаря гърба ѝ, а високите стебла я предпазват от постоянното гълчене на майка ѝ. Маги чува гласа на маман чак от задния им двор. Тя все нарежда, каканиже. Сестра ѝ Вайълет е съборила някакво пране от въжето и маман е бясна. Горката Вайълет, но по-добре тя, отколкото Маги.
– Пак ли ти?
Маги пуска списанието и вдига поглед, като се преструва на стресната. Той стои над нея, засенчил очите си. Без риза е, обут само със сини дънки. Кожата му е загоряла, тъмна като пурите на баща ѝ.
– Харесва ми да чета тук – казва тя.
Той присяда до нея. Маги затаява дъх. Струйка пот бавно се плъзва надолу по извивката на шията му.
– Да му се не види – казва той, докато оглежда един царевичен кочан. – Личинките се хранят с косата.
– Навлезли ли са в зърната? – пита тя, защото от баща си знае всичко за нападенията от насекоми.
Габриел изтръсква листата на друг кочан.
– Да се надяваме, че са достатъчно стегнати и ще предпазят зърната. Стига вредителят да остане на повърхността, би трябвало да си останат непокътнати.
– Може би е трябвало да засеете по-рано – казва Маги с интонацията на баща си.
Същото високомерие, същият лекторски тон. И моментално изпитва съжаление. Габриел я поглежда с раздразнение и става.
– Защо не си гледаш романтичните списания – присмива ѝ се той. – А на мен да оставиш фермерството.
Защо ѝ трябваше да си отваря голямата уста? Маман все ѝ повтаря, че има голяма уста, и е права.
Габриел обръща гръб на Маги и тя приковава поглед в изпъкналата извивка на гърба му, докато той се движи през редовете от царевица и методично се навежда да проверява кочаните. Докато Маги го наблюдава как работи, възхищава му се и смутено разсъждава над това, което е казала, всички други драми и обсебености в живота ѝ се разпадат като царевичните листа, разпилени около нея.
– Маги!
Тя чува паникьосания глас на Вайълет още преди сестра ѝ да се е появила.
– Маги! – вика Вайълет и отмахва стеблата по пътя си. – Маман те иска вкъщи веднага!
Маги се протяга като котка и се преструва, че не я е страх от майка им, макар че всъщност изпитва ужас. Всички са така.
– Най-добре да побързаш, иначе…
Иначе ще ги набие с дървената лъжица за лекарства на прасето. Или ще ги заключи извън къщата без вечеря. Маги се завърта да хвърли на Габриел един последен, изпълнен с копнеж поглед. Той я хваща, че го гледа, тя помахва, но Габриел не ѝ махва в отговор. Вайълет наблюдава това, но не обелва и дума.
– Да тръгваме – нервно казва тя, стисва Маги за ръката и я издърпва да стане.
С усилие се измъкват от царевичната нива. Слънцето клони към залез.
– Най-добре да тичаме – казва Вайълет.
И макар че Маги не иска да се показва толкова страхлива, колкото Вайълет, тя знае, че сестра ѝ е права. Трябва да тичат.
Къщата им се намира в края на дълъг път, който е опасан от двете страни с гъсти редици извисяващи се борове и те се нижат по цялото му протежение, докато стръмно се издига от царевичната нива и лъкатуши през гората. Когато стигат до разчистената поляна, където тяхната викторианска къща от сив камък благородно се кипри в центъра на имота, Маги и Вайълет са подгизнали от пот и дишат задъхано като кучета. Входната врата с трясък се затваря зад тях и ето я и нея, маман, застанала до готварската печка с дървена лъжица в ръката.
– Où t’étais, Maggie? – пита тя с кротък, но заплашителен глас. – Къде беше?
Джералдин вече слага масата, а двегодишната Никол е на пода и си играе със своята английска кукла Джини. Откакто по-големият им брат Питър постъпи в пансион в Шърбрук, тук стана къща, пълна с момичета.
Вайълет се втурва към масата да помогне на Джери и така се изтегля от огневата линия.
– Бях навън – казва Маги.
– Знам, че си била навън. Какво прави?
– Четох.
Маги се опитва да скрие списанието зад гърба си, но няма смисъл. Маман го изскубва от ръката ѝ и присмехулно се вглежда в него.
– Какво пише в него? – пита тя.
Майка ѝ не може да прочете, нито да каже и думичка на английски. Тя е чистокръвна французойка и никога не е правила усилие да попие дори най-елементарните фрази от английския език – нито заради съпруга си, нито заради двуезичната общност, в която живее.
Източните провинции представляват предимно земеделска земя и в тях има многобройни общности французи и англичани, които живеят в относителна хармония – тоест относителна за Квебек, където французи и англичани се търпят едни други със съмнителна любезност, но не си смесват пътищата така, както правят други, по-хомогенни общности. Същото може да се каже и за родителите на Маги, чийто съюз винаги е бил точка на объркване за нея.
Баща ѝ взел дипломата си по растениевъдство на осемнайсет и получил първата си работа в „Градинския център на Пини“ в Източния край на Монреал. Бил помощник-управител, когато един ден се появила майката на Маги да търси цвете, с което да разкраси апартамента си в мизерния квартал „Ошлага“. Бедна франкоканадска прислужница, която никога не била стъпвала извън гетата, а той – образован, възпитан англо, но онзи ден в „Пини“ той се влюбил в нея още щом зърнал тъмночервените ѝ устни и меките черни къдрици.
Днес френският е официалният език в техния дом – свидетелство за упоритостта на майка им, – но баща им е спечелил битката за образованието. В резултат на това всичките му деца посещават английско протестантско училище и така правят английския официален език на своето бъдеще.
Първия път, когато Маги изобщо чу английски, беше като петгодишна, на своя първи учебен ден. Когато се изправи пред баща си да го попита за това внезапно преобръщане в живота си – превключването от френска детска градина към английско училище, – той само каза:
– Ти си англичанка.
– Маман не е – отбеляза Маги.
– Но пък ти си – отвърна той. – Френският език стои по-ниско. Ще получиш образование на английски.
– Какво значи това?
– Значи, че ако говориш само френски, доникъде няма да стигнеш.
– Но ти говориш френски.
– Затова съм успял. Никога не трябва да забравяш френския като твой втори език. Той е средство за постигане на целите, Маги, но не те прави французойка. Разбираш ли?
Не разбираше. И когато децата в училище започнаха да я наричат „Пепси“ и „жаба“, това още повече я обърка.
– Защо ме наричат Пепси? – попита тя баща си една вечер, седнала на пода в тесния му кабинет.
Някога стаята служила за жилище на прислужница, но бързо стана негово убежище – не много по-голяма от килер, тя е място, където той държи своите каталози, книги, самоделни радиоапарати, инструменти, бележки и скици на градината, която някой ден ще посади в задния двор. Там са напъхани също старо махагоново бюро и пишеща машина, и помещението винаги вони на пури. Той може да стои заключен вътре с часове със своята музика, своите „Хаус ъф Лордс“, бутилка вино и какъвто там проект се случи да го занимава в този момент. Винаги държи кабинета заключен, защото според него един мъж има нужда от лично пространство.
Онази вечер баща ѝ вдигна поглед от книгата на Дейл Карнеги, която четеше, и свали бифокалните си очила. Пресегна се и докосна Маги по коляното. Ръката му беше топла и утешаваща.
– Защото пепсито е евтина и сладка напитка, затова франкоканадците я пият толкова много и затова имат и развалени зъби. Но ти не си пепси. Ти си англичанка, като татко.
След това тя бързо научи английски, просто за да оцелее. Нищо не беше по-важно от това да говори идеален английски – и не само да го говори, но и да бъде англичанка. Да се впише в училище, изискваше пълно преобразяване, включително и как се облича. Замени безформените рокли, които майка ѝ предпочиташе, с плисирани, карирани поли, искрящо бели дантелени якички и кожени мокасини, които баща ѝ поръча от каталога на „Итън“. Замени майчиния си език за нов, по-елегантен език. Накрая започна да се чувства англичанка.
Понастоящем, от страх и по задължение, те още говорят на френски с майка си, чието присъствие в дома им е мощно и неизбежно. Но Маги е предана на английската си страна – тази на баща си, – защото той рядко повишава глас и е лъчът разум в иначе непредсказуемия дом.
– Какво пише? – повтаря майка ѝ и гласът ѝ се повишава, докато сочи корицата на списанието, което Маги държи.
– „Истински романс“ – смотолевя Маги.
Вайълет прихва.
– „Истински романс“! – подигравателно повтаря майка ѝ и запраща списанието в боклука. – Отвратително.
– Представя си, че е за нея и Габриел – издава Вайълет.
– Габриел Феникс? – пита маман заинтригувана.
Вайълет поглежда Маги с отсянка на вина, макар че в същото време ѝ отговаря:
– Тя затова ходи в царевичната нива – сплетничи сестра ѝ. – Да го вижда.
Маги поглежда Вайълет свирепо и безмълвно ѝ дава да разбере, че по-късно ще си плати за това.
– Никога не съм допускала, че точно ти ще си паднеш по някой от нас – казва маман широко усмихната.
– За какво говориш?
– Баща ти ще каже, че Габриел не е достатъчно добър за теб, защото е французин – отвръща майка ѝ. – Но аз бях достатъчно добра за него. Запомни това.
Маман се отдръпва с удовлетворено изражение и пак се обръща към печката.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA23Q1 при завършване на поръчката си.
