„Жените на другите“ от Георги Връбчев (изд. „Планини“) е забавна, лятна и стилна история за взаимна нежност, шумни партита, криптосхеми, акции, предателства и прошка, в която женската красота и интелект са разкошната причина за всичко.
Тони Кис е висок, строен, смугъл и много богат. Достатъчно богат, за да купи всеки от хотелите, в които отказват да го настанят. Във ваканционно настроение Тони се оказва на доброто старо Черноморие, в разгара на сезона, без предварителна резервация, настроен единствено да се забавлява. Посреща утрото на хипарска нощ в случаен къмпинг, загледан в прекрасния силует на момиче, което се бори с вълните. Наслаждава се на изящните ѝ движения до момента, в който не осъзнава, че тя се опитва да се удави.
Прочетете откъс от книгата при нас.
*
Така и не разбрах името на боса, който се отдалечаваше наперен и бос по горещия пясък. Той стискаше зъби, но охраната му практично бе нахлузила джапанките си и мяташе пясък зад себе си, превръщайки всичко по пътя си в прашна мъгла.
Веднага щом напуснаха живота ми, в него нахлу нежният ми ангел-хранител под формата на приятния, но заядлив глас на Мери.
– Трябва да дойдеш да ти покажа нещо.
Отидох. И тя ми показа.
Няколко милионни портфейла в различни части на света и изявления на известни лица, чиито агенти винаги бяха гладни за пари, бяха свършили добра работа. Криптовалутите бяха направили чувствителен естествен скок, който в ръцете на Мери и хората й започваше да прилича на цунами. Огромните портфейли бяха част от обичайните ми инвестиции, рекламните изявления – част от играта. Просто интензитетът бе различен от обичайния.
– Ще имам ли достатъчно време?
– Ако спреш за малко да се правиш на Чарли Шийн.
– Защо? Той е готин.
– Говоря за жените, Тони – отвърна Мери, докато свещенодействаше с клавиатурата.
– Не мога, по-силно е от мен – отвърнах и изгрях в най-откровената си усмивка.
– Тъпотии. Има и друго. Яхтата.
– Къде е? – изненадах се аз и се стрелнах към стъклената стена като сурикат. Очаквах я доста по-късно.
– Навътре в морето. На това чудо сигурно ще му трябва пристанище за круизен лайнер.
– Как е?
– По-лъскава от теб.
– Да, бе!
– И по-умна. Откакто е тук, съм в непрекъсната комуникация с изкуствения й интелект и можеш да си сигурен.
– Ти винаги си била внимателна с мен – отвърнах й усмихнат и продължих да преизчислявам краткосрочните си планове, в съответствие с новината.
– Мога да си представя какво се крие зад тази усмивка…
– Мери, трябва да ме свържеш с Джей и Виктор – отвърнах, без да коментирам думите й. – Онлайн. Налага се да вкараме глупака с тунингованатата мисис.
– Много се разбърза – засмя се Мери.
– Яхтата ми е пристигнала и е време за търговия – отвърнах.
– Добре че те познавам…
– Какво значи това? – обърнах се към нея.
– Установила съм връзка, очакват включването ти и не са никак доволни.
– От кое.
– От всичко. Най-вече от онлайн формата. Не й вярват, както долових от комуникацията с хората им по поддръжката.
– Донякъде са прави.
Тя кимна.
– Какво правиш, да започваме.
– Започнала съм. Застани там – каза тя и посочи зелен екран в дъното на помещението.
– Това пък защо.
– Подвеждащи пейзажи, бейби! Нали така обичаш да се изразяваш. За да не установят точното ти местонахождение и да те отстрелят с нещо отнякъде по време на разговора.
Дали споменах за моя ангел-хранител?
Изпаднах в тих екстаз. Това момиче беше машина.
– Мислиш ли, че биха могли да направят подобни изчисления?
Мери се усмихна мило.
– Аз бих могла.
– Ами направи го, да ги застреляме и да се свършва тая мъка.
Докато се шегувах, заех отреденото ми място на висок стол пред зеления екран.
– Мислиш ли, че не ми се иска… сега щях да се разтапям в ръцете на някой екзотичен масажист.
– Къде е Руди? – попитах аз невинно.
– Презарежда с тестостерон – изплези ми се тя.
Засмя се от сърце и светлината на този смях остана с мен във вече установената онлайн връзка с временните ми партньори.
*
Стоях изправен в сянката на Рагнар, подложил лице на лекия бриз, и се наслаждавах гледката. Луксозното бижу на Джей, което наскоро бях опознал в детайли, можеше спокойно да свърши работа като спасителна лодка на лъскавото чудовище, на което вече бях господар.
Скутерът ни летеше по пенливите усмивки на вълните и силуетът на яхтата полека поглъщаше хоризонта. Гигантска бяла красавица, с безброй палуби и невидим екипаж. Нощта изпращаше слънцето и светлините на залеза рисуваха експресии по изваяното й тяло. Проектирана в Монако, с интериор от Париж, тя мигновено се бе превърнала в мотивирания ми избор. Французите знаеха какво е целувка, стил и още ред други неща, от които винаги съм обичал да имам в живота си. В достатъчно количество.
В случая беше ред на френското вино и приятната компания.
Споменах Джей неслучайно. От момента, в който бях напуснал сатенения будоар на законната му съпруга, чувствената й нежност неведнъж бе навестявала мислите ми.
Поканих жената, с която бях прекарал вълшебна нощ на луксозната им яхта, вероятно с подсъзнателната идея да прекарам още по-добре на по-добро място. Нещо като традиционната надежда за светло бъдеще, базирана на носталгия по миналото. Съвсем първосигнално действие, в което нямаше нищо нередно. Нагонът също беше първосигнален, но бе в състояние да сътвори чудеса. Стига да не бъде оставен да надделява над разума прекалено често.
Поканих я и тя дойде.
Дойде, но не сама.
Бях й казал, че ще ми бъде приятно да прекараме вечерта заедно. И тя прие. Пропуснал бях да отбележа, че имам предвид да я прекараме сами.
Допускам, че бе запълнила някой от лимитите си. Този за мъже или този за мен. Показа ми го деликатно, каквото беше цялостното й излъчване.
Съобразих се и се превърнах в галантен кавалер на две дами, които прекрасно познавах. Аз избрах виното, те избраха музиката. Тиха и нежна. Романтична. Нямах против. Със или без мен, романтиката беше хубаво нещо. Така или иначе партито, насрочено за следващата нощ, щеше да бъде достатъчно шумно.
С течение на вечерта престанаха да забелязват присъствието ми. Беше изкуство и беше красиво, но уважих нуждата им от лично пространство, така както държа да бъде уважавана моята. Оставих ги облечени единствено в отблясъците на басейна.
Оттеглих се на обратната страна на палубата, насаме с медно-златистия залез, който щеше да бъде също толкова красив и след края на времето. Довърших бутилката вино, подредих мислите си, затвърдих увереността си и изпратих последния лъч светлина с блажена усмивка.
Тони Кис, бейби!
9.
Надушвах мангизи. Така се беше изразил Катански, такава реплика се материализира в съзнанието ми. Трябваше да внимавам с контактите си.
Затова отидох при Мери. Тя беше интелигентна и имаше отговор за всичко. А и никога не поемах риск, преди да се допитам до личния си оракул. Бях дете на технологичен век, оцелявах в свръхтехнологична среда, логично и оракулът ми беше технологичен гений. Освен това бе жена, а това за мен беше по-важно от всяка дигитална схема. Глобално погледнато. Женският инстинкт е ад и рай. Сигурно никога нямаше да успея да го разбера, но никога нямаше да спра да се вслушвам в шепота му.
Или в плътния му алт.
– Шутът на компанията е най-атрактивен от всички – каза плътният алт и отстрани немирен кичур от челото си.
Говореше за Катански. Седяхме недалеч един до друг, пред стени от монитори, на етажа с апаратурата. Или той се бе смалил, или тя се бе утроила.
– Прие подаръка, осребри стоте хиляди от биткойни и се оттегли доволен. Прибрахме таблета от кофата му за боклук.
– Джей?
– Същото тъпо копеле, но далеч по-хитър. Продаде ги и взе парите. После лично проследи движението от лаптоп в комплекса на унижението ти. От офиса до басейна – уточни тя, сякаш предишното не беше достатъчно. – След което прогледна и изкупи същия портфейл. По-скъп, от което сигурно го боли, доколкото вече познавам тесния му тунел на мислене, но след това продължи да купува, което единствено има значение.
– И което показва, че е готов – допълних мисълта й аз.
– Вероятно.
– Виктор?
– Той проверява биткойните , но не мърда нито в едната, нито в другата посока.
– Класата си е класа – въздъхнах.
– На стелара засега никой не обръща внимание.
– Лумините осиротяха – засмях се аз.
– Засега – усмихна се Мери с онази нейна усмивка, която можеше да разтопи скала.
Изпратих й въздушна целувка. Тя сви устни, наведе се да я избегне и ми посочи един от мониторите.
Входящо повикване. Време беше да тръгвам.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
