„Моя небесна избранице“ (изд. „ICU“, преводач: Мария Енчева) е роман за отпечатъка, който едно сексуално посегателство оставя не само върху онзи, комуто е посегнато, но и върху цялото му обкръжение – родителите, партньора на насилника, децата му. След „Неудобството на вечерта“, Марийке Лукас Райнефелд отново ни прави свидетели на една обсесия. Тук перспективата е обърната: 49-годишен ветеринар разказва как през лятото на 2005 година, насред добитъка, развива amour fou – крайни, неестествени чувства – към момиче на четиринайсет с руси като слама коси и катраненочерно въображение.
Райнефелд меандрира сред изречения без точка, сред страници без абзаци, наслагва образ върху образ в ритъм, който оставя без дъх. И дори някои описания да предизвикат читателя да захвърли книгата, той няма да може да я остави, а няма и да го пожелае – ще я дочете неусетно, увлечен от необуздания език на Райнефелд.
Прочетете откъс от романа при нас.
23.
Прелиствам безкрайно страниците на лятото и на спомените, търся началотона разлома в живота си. Търся момента, в който смъртолюбците се скупчиха около мен, понеже нещо в мен беше започнало да шупва и да гние; прелиствам назад в търсене на момента, в който се промъкна заразата, на първия симптом на копнежите ми по едно дете, в търсене на деня, в който се прояви уродливостта; през изминалите години успявах да прогоня от мислите си всичко невръстно, ала защо, ах, защо не го сторих и с теб, моя небесна избранице, мое божествено путо, защо реших да те разведа из панаира на площада в The Village, стиснал под мишница големия плюшен мечок, който бях уловил за теб от автомата с щипката и който ми се усмихваше така подло, че ми призляваше, защо се защурах с детето, което ситнеше до мен и ближеше лакомо лепкава червена близалка, като от време на време подскачаше от крак на крак, а подскоците му вече не бяха детинското припкане на безгрижно същество – бях изтръгнал детето от тялото му, въпреки че повече от всичко на света исках да го съхраня; само че ти беше надраснала лапите ми, дорасла беше за страстите ми; и изведнъж ми хрумна, че като малък не съм подскачал, бях се родил голям, а големите не подскачат, те крачат ритмично с изпънат гръб; но с теб, моя малка красавице, все пак ме обземаше желание да поразтърся крака, ти ме караше да се чувствам дете; и знаех, че за всичко вероятно е виновна майка ми, която беше посяла в мен неутолимия копнеж, незарастващата рана, която се опитвах да излекувам чрез теб, надявайки се така да забравя студените години на детството; в мен се криеше нуждаещо се момченце, което искаше просто да играе, което искаше да се забавлява с теб; но задушаващата похот ми пречеше и всеки път, щом подушех мекия, сладък аромат на тялото ти, той ме докарваше до крайна лудост, до душевен екстаз – как да му се противопоставя? А ти както винаги вървеше от западната страна на тялото ми, защото вярваше, че така е редно, понеже тогава си ми се разкривала откъм най-красивия си ъгъл, въпреки че междувременно бях установил, че си прекрасна под всеки ъгъл; стисках мечката за козината, беше дяволска жега, прекалено горещо беше, за да мъкнеш подобно обемисто и тежко животно, но ти го беше посочила и настояваше да уловя тъкмо него, защото имало самотен вид, обясни, а самотата на лунапарка била по-ужасна от всяка друга самота, тук всичко се въртяло около печалбата и загубата, а мечокът изглеждал, като да е загубил много; и докато обикаляхме сергиите и атракциите, ти захвана да съставяш инвентарен списък на загубите, които си претърпяла през последните седмици, като се започнело от новината, че мостът над Lake Pontchartrain или i-10 Twin Span Bridge в Съединените щати бил силно повреден, в съня ти десетки автомобили падали във водата, вината за което била на урагана Катрина и отчасти на умората на материала, умора на материала – прекрасно словосъчетание, а после добави, че и някои хора тук страдали от същото и всеки момент щели да рухнат; и след тая новина нямаше да забравяш да сложиш в раницата си чукче, с което да строшиш стъклото, ако случайно паднеш във воден басейн, макар да не притежаваше автомобил, нито да желаеше такъв; дочула беше, че Катрина бил най-тежкият ураган от 1928 година насам, опустошил цял Гълфпорт в Мисисипи; в това време в Китай и Югоизточна Азия избухнал птичи грип, който бавно се разпространил по цялото земно кълбо; починали един френски спортист и един нидерландски карикатурист, които ти не познаваше, но това не попречило на новината да те натъжи; в Лондон били извършени няколко терористични атаки, избухнали бомби в метростанция Russell Square и в двуетажен автобус, червен AEC Routemaster; изброяваше фактите с треперещ глас, след което се зае да изреждаш личните загуби: пропиляла си всичките си джобни по Coin Pusher, при който пускаш монети и получаваш жетони за различни подаръци, макар че най-големият подарък за теб било именно дрънченето на всички онези евро в гърлото на автомата, прекрасното им дрънчене. Освен това си изгубила бас с Елия, чийто залог бил да целунеш първия dear boy, който се зададе от въртележката или от блъскащите се колички; избрала си блъскащите се колички, защото от тях слизали по-яки dear boys, отколкото от въртележката – тя се движела прекалено бавно и the dear boys, които се качвали на подобна атракция, били най-често скучни и носели пуловери с поло яка; така че ти си застанала пред блъскащите се колички, без да събереш кураж, защото всеки път, когато оттам се зададял някой dear boy, си се страхувала да не се превърнеш в Птицата и да не погълнеш въпросното момче, както понякога правеше във въображението си с Жабата, и тогава всички щели да те зяпнат отвратени и да зашушукат за стореното, всички щели да се уплашат от теб, както се плашели от Замъка на ужасите, за който се говорело, че някъде из ъглите му се криел гробокопач, чиято задача била да те стресне, а ако не си отваряш очите на четири, да те погребе жив; накратко, изгубила си баса и Елия ти наредила, щом отказваш да се целуваш, да отмъкнеш нечие портмоне, та да се качите все пак на блъскащите се колички; зяпнах те удивен, докато описваше колко е лесно да отмъкнеш на някого ценностите, как трикът бил да го разсееш; и ти размаха ловко пръсти; бях забравил, че обичаш да крадеш; в тоя миг ти се заозърта, а после продължи със загубите си – имало нещо по-лошо, нещо, което си изгубила и никога нямало да си върнеш, и не си знаела как да постъпиш; и когато стигнахме до сергията с патетата и аз се опитах да уловя за теб с въдица едно жълто гумено пате, ти сниши глас и с пребледняло лице, сякаш току-що беше видяла гробокопач, добави, че със събуждането си тази сутрин си установила, че си ранена, че Птицата е налетяла на нещо, нямало как да е другояче, защото по гащичките ти имало кръв, три петънца с размера на кръгчета от конфети, въпреки че в усещането нямало нищо празнично, допълни ти с леко възмущение, защото си била чела, че така се ставало жена, че си съзрявала и това променяло нещата, че всеки момент можело да бъдеш откъсната като презрелите сливи, от които баща ти приготвял сладко; било възмутително, добави, защото шансовете ти да се добереш до момчешки рог, съвсем спадали; и разказа как изведнъж the dear boys започнали да те гледат по друг начин, едва ли не с копнеж, докато ти си копнеела да станеш една от тях; но Птицата така или иначе била ранена; и след миг поясни, че това бил атентат от горе, от Бог, че сега от теб щяла да изтече цялата кръв, която си била проляла през Nine Eleven; приведох се над теб, усмихнах ти се разнежен и те уверих, че всички момичета на твоя възраст един ден започват да кървят, че да съзреш, не значи всеки момент да те откъснат, че винаги можеш да кажеш не, дори трябва да кажеш не, ако не го искаш; и се опитах да ти пробутам най-голямата небивалица на века, защото знаех, че аз съм берачът на сливи, че аз съм майсторът на сладка, рекох ти, че въпреки кръвта си още дете, беше моето дете, моята небесна избраница, и те попитах дали си казала на баща си, а ти отвърна, че си му го написала върху списъка с покупките между маслото и кекса, написала си: кървя като теле. Той не казал нищо, но разбрал, защото няколко часа по-късно пред вратата на стаята ти те чакал пакет превръзки, а следобеда баща ти ти поднесъл ябълков пай, въпреки че почти не си хапнала, само си седяла на градинския стол, бледа и сърдита, докато брат ти се усмихвал подмолно, понеже знаел каква е причината да получиш ябълков пай, а на теб ти се сторило странно те да празнуват, докато ти кървиш, ужасно кървиш; после си седнала на бюрото си да огледаш превръзките – имали крила досущ като теб, каза, и миришели на лавандула; зачудила си се как, за бога, ще я караш нататък, защо никой не ти е казал къде и кога точно се случват промените, кога ще прокървиш отново; и това ти били всички загуби за седмицата; ти сведе очи към земята и пророни: Кърт, най-голямата загуба съм аз самата, няма по-изгубен човек от мен, аз съм като змия, която се измъква от кожата си, без да е привикнала достатъчно със старата си обвивка. Около нас имаше прекалено много съселяни, за да те притисна към себе си, затова предпочетох да те утеша с пакетче оризови пуканки, напълних устата ти с цветни зрънца и докато ти оглеждаше площада, се запитах за какво ли си мислиш, моя небесна избранице; и изведнъж ти вдигна ръка, сякаш беше в час, понеже беше забравила нещо, нещо важно, била си изгубила дневника, да, изчезнал просто ей така, въпреки че винаги си го оставяла под леглото при сувенирите си; едва не задуших плюшения мечок от уплаха, запелтечих, че няма как един дневник да изчезне просто ей така, че сигурно си го захвърлила някъде, а ти поклати уверено глава, нямало го, изпарил се; поинтересувах се какво си писала в него и ти отвърна: Everything and nothing. Усети, че съм се разстроил, защото започна да ме успокояваш, излъга, че сигурно се въргаля някъде, вероятно в чекмеджето на нощното ти шкафче или под матрака, а аз долових лъжата ти, но се вкопчих в нея, защото предпочитах да вярвам, че не ни заплашва нищо, че съм сувенир, който би пазила с цената на живота си; и ти ме задърпа към блъскащите се колички, и ах, как само ме побъркваше, защото насред цялото това насилие, при всеки сблъсък, се хващах уплашен за главата, а на теб това ти се виждаше смешно, понеже твоите връстници не правели така, а ти си се хващала за главата само когато в нея имало нещо за защитаване; и докато разсъждавах над думите ти, ти зададе онзи въпрос, кълна се, че го зададе, драги съдебни заседатели, попита ме кога ще му дойде времето на рога и ужасът, който ме беше обзел преди малко, се изпари до последната капка, ти плъзна езиче по близалката, докато другата ти ръка стискаше волана на количката; като че ли беше забравила моста през Lake Pontchartrain – толкова бясно караше; и подхвърли, че съжаляваш за предишния ден, за гнева си, наясно си била, че ти мисля доброто, че пилотите най-често мислели доброто на пътниците си, понеже гледали към небето; през нощта си го била обсъдила подробно с Фройд, който седял на ръба на леглото ти и носел абсурдна пижама с детинска щампа на змия; та според Фройд всъщност смяната на кожата можело да се предвиди и нещата за него се свеждали до следното: Човек трябва да обича, за да не се разболява; разболява се, когато не умее да обича. Зачудила си се дали под човек има предвид теб, но в едно си била сигурна – че искаш да се научиш да обичаш, че не желаеш да се разболяваш, защото два пъти вече си виждала хора на легло – един за кратко и един за по-дълго време – и двамата приключили по един и същ начин, с дупка в земята; а после подхвърли, че един истински рог вероятно ще те излекува, ще те накара да спреш да мислиш само за това, защото гласът на разума бил нетърпелив, не се умирявал, преди да го чуят, така че трябвало да се поддадеш на влечението си, за да го преустановиш; знаех, че ще се случи обратното, защото колкото повече ти се отдавам, толкова повече се поболявам аз, но ах, в мен гореше такава буйна страст, водех непрестанна борба със себе си, която непрекъснато губех; и се блъснахме в количката на Жабата; вътре седеше Елия, която ме зяпна с малките си очички, сякаш беше прозряла намеренията ми; и изведнъж се почувствах като великан в Страната на децата, отпуснах се на миниатюрната седалка и рекох: Когато пожелаеш, мила моя. Ти отвърна, че утре те устройва чудесно, когато вашите събират сеното от полето, да, утрешният ден бил перфектен за рога, в края на краищата си била на четиринайсет, добави, крайно време било да се отдадеш на занимания за големи, а после прошепна: I want to know what love is, I want you to show me. Дори не ми хрумна, че декламираш от парче на Foreigner, че отново си се впуснала в някоя от романтичните си фантазии и си въобразяваш, че си преживяла достатъчно загуби за една седмица; усетих, че се изчервявам, и се зачудих дали осъзнаваш какво значи молбата ти; попитах те дали си виждала как се прави любов, а ти вирна носле и отвърна със сериозен тон, че не е нужно да си виждала нещо, за да си го представиш, че понякога в ума ти изплували прегърнати Бони и Клайд, ясно ти било какво точно вършат; пък и неведнъж си виждала как се чифтосва добитъкът, фасулска работа било; впоследствие често си спомнях за тези твои думи: фасулска работа.
Ти гледаше на любовта като на тест по биология, като на изпит по разчленяване, на който можеш да се представиш добре и да си спечелиш хорското уважение; аз обаче, какъвто бях отвратителен, седях до теб в блъскащите се колички с набъбнал рог убиец и си представях единствено, че съм гумено пате, че съм твоето гумено пате; и не ме интересуваше, че се мъчиш да ни размажеш в другите колички, че си вдигнала ръце от волана; единственото, което ме вълнуваше, беше мисълта, че трябва да те науча what love is, колкото и ненадеждни да бяха собствените ми познания.
Можете да направите предварителна поръчка на книгата с отстъпка от сайта на издателството.
