Кралица Елизабет II е сред най-коментираните личности на планетата за последния век. За живота ѝ е изписано много, но ето един съвсем нов, изненадващ и все пак съвсем британски поглед към нея. В първата книга от поредицата на С. Дж. Бенет „Уиндзорският възел“ (Нейно Величество кралицата разследва 1) (изд. „Еднорог“, преводач: Зорница Русева) Елизабет II е в необичайната роля на… истински детектив. Тя демонстрира своята невероятна проницателност, като разкрива едно шокиращо убийство под покрива на любимия си замък.
През пролетта на 2016 г. кралицата се подготвя за тържествата по повод нейния 90-ти рожден ден. Малко преди това тя посреща важни гости на пищна вечеря, сред които е и талантливият руски пианист Максим Бродски. Той успява да очарова всички, включително и самата Елизабет, която дори танцува за кратко с него. На следващата сутрин обаче той е открит мъртъв в стаята си. Първоначално се смята, че смъртта му е резултат на самоубийство, но разследването на МИ5 клони към друго. Тъй като Бродски е известен с критиките си към режима на Путин, първото предположение е, че това е довело до убийството му. Но кралицата е убедена, че разследващите са поели в грешна посока.
Прочетете откъс от романа при нас.
Едва в петък, три дни след откриването на тялото, разследващите от Кръглата кула най-сетне излязоха от своята душна стая без прозорци. Те се срещнаха с началниците на своите началници, които на свой ред докладваха на Нейно Величество. Час преди обяд кралицата се готвеше да разходи кучетата си, когато личният ѝ адютант я уведоми, че една делегация би желала да се срещне с нея.
– Кажи им да си обуят гумени ботуши – каза кралицата. – Кално е.
Мъжете от групичката, която пристигна десет минути по-късно на Източната тераса, изглеждаха доста окаяни в своите взети назаем дъждобрани и ботуши. Бяха трима и най-младшият, който ѝ беше представен като главен инспектор Дейвид Стронг, изглеждаше така, сякаш не бе спал от цели дни. Той беше човекът, който ръководеше полицейския екип в Кръглата кула. Под очите му имаше сиво-синкави торбички, а по жълтеникавата му кожа личаха следи от порязвания, очевидно след припряно скорошно бръснене. Има нужда от дневна светлина и движение, прецени кралицата. Разходката щеше да му се отрази добре.
Другите двама бяха в по-добра форма и нямаха нужда от представяне. Комисар Рави Сингх беше опитният и компетентен началник на столичната полиция, който напоследък беше понесъл доста критики за различни инциденти, до един извън неговия контрол. На кралицата ѝ се прииска да сложи ръка върху неговата в израз на съчувствие, но естествено не го направи.
Третият човек беше Гавин Хъмфрис, назначен миналата година за генерален директор на МИ5, службите за сигурност, известни в правителствените среди с прозвището „Бокс“. Беше имало двама отлични, висококвалифицирани кандидати за тази длъжност, чиито запалени поддръжници бяха лобирали усилено от тяхно име. В резултат бяха настъпили ожесточени междуособици и от сенките беше изникнал трети, компромисен кандидат, а именно Хъмфрис.
Компромисен, защото никой не си беше направил труда да прояви достатъчно задълбочен интерес към неговата личност или лидерските му качества. Хъмфрис беше от новата порода управленски кадри: технократ. Кралицата се беше срещала с няколко технически експерти, които можеха да омагьосат слушателите си със своите обяснения за тънкостите на киберпространството – но Хъмфрис, когото бе срещала много пъти по време на неговия безличен възход към властта, не беше сред тях. Той имаше сива коса, сив костюм и сив ум. Също така беше убеден, че на осемдесет и девет годишна възраст е невъзможно човек да вникне в сложните подробности на съвременния свят. Той сякаш не проумяваше, че тя беше живяла през всички тези десетилетия, които ги бяха породили, и може би имаше по-нюансирано разбиране за тях от него самия.
Накратко казано, тя не го харесваше. Слава Богу, че кучетата бяха с нея.
– Уилоу! Холи! Хайде, хайде.
Последните останали ѝ коргита, както и две дружелюбни доргита, се завъртяха около глезените ѝ и всички потеглиха.
– Съжалявам, че отне толкова време – каза Хъмфрис, докато се спускаха към градините. – Този случай се оказва много по-сложен, отколкото човек би предположил. Цяла нощ останахме будни, за да сглобяваме информацията.
Кралицата погледна крадешком инспектор Стронг, чиято бледност издаваше дълги часове взиране в екрана на компютъра през нощта. За разлика от ведрината, която струеше от Хъмфрис.
– И се опасявам, че новините са лоши.
Кралицата се обърна, за да го погледне.
– Така ли? Кой е извършителят?
– Все още не знаем това с точност – призна Рави Сингх. – Но поне знаем кой го е поръчал.
– Поръчал?
– Да – потвърди Хъмфрис. – Било е правителствена поръчка. Убийство.
Тя спря на място и подвикна на кучетата, които искаха да продължат, да се върнат обратно.
– Поръчково убийство? – повтори тя. – Това изглежда малко вероятно.
– О, съвсем не – каза Хъмфрис със снизходителна усмивка. – Вие подценявате президента Путин.
Кралицата смяташе, че съвсем не подценява президента Путин, с ваше позволение, и се дразнеше, когато чуеше някой да твърди обратното.
– Пояснете.
Тръгнаха отново напред, като Хъмфрис крачеше малко прекалено бързо за Холи и Уилоу, двe кучета на преклонна възраст, редом с комисаря, а клетият, изтощен инспектор леко изоставаше. Ситният дъжд образуваше фина пелена пред хоризонта, през която се очертаваха силуетите на високите дървета в парка долу в ниското. Стъпките им хрущяха по чакъла, а после потънаха във влажната трева, докато следваха по-младите кучета надолу по склона. Кралицата обикновено се наслаждаваше на тези разходки – но не и днес.
– Бродски явно е бил много добър пианист – започна Хъмфрис.
– Знам. Чух го.
– О, да, разбира се. Но това е било само параван. Разкрихме, че той е мозъкът зад анонимен блог, критикуващ Русия под управлението на Путин. Блогът е вид уебсайт. Личен дневник…
Кралицата се намръщи. Беше сигурна, че му напомня на неговата изкуфяла баба. Изкушаваше се да изтъкне, че тази сутрин беше подписала няколко държавни документа и можеше да изреди имената на всички държави в Африка по азбучен ред, а също кралете и кралиците на Англия от Етелред до нея самата. Но не го направи. Обърна мрачно лице към ситния дъжд и се приготви да бъде поучавана.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
