„На лов за дребна щука“ от Юхани Карила ( изд. „ICU“, преводач: Росица Цветанова) е разказ за три дни, прекарани в опити да бъде уловена една щука, докато наоколо се вихрят легион древни лапландски създания. Виртуозен в езиково отношение роман със звънтящ диалог, отпращащ към местни лапландски наречия, и в същото време драматична любовна история и митологично фентъзи с екологично-философски привкус. Регистрите се сменят, предизвиквайки взривен смях и мрачна сериозност.
Прочетете откъс от книгата при нас.
***
Янатуйнен грабна въдиците, оставени до задната врата, и се спусна по стръмната пътека към брега. Той се точеше, докъдето окото стига и от двете ѝ страни. Беше осеян с божури. На брега имаше лодка. Дълга и тясна речна лодка, черна от катрана, с който бе измазана, и наполовина изтеглена на сушата. На място я крепеше оранжево въже, обтегнато от носа ѝ към стръмнината, където котвата почиваше под един голям камък. Реката зад лодката беше широка и буйна. Личаха малки водовъртежи, а на места водата сякаш се движеше нагоре по течението. Вълните се блъскаха едни в други с неравномерен ритъм. Това изнерви Янатуйнен. Тя имаше чувството, че гледката е била създадена само и единствено за да я дразни. Притесняваше я и движението над реката – облаците. Те бързаха в посоката на течението, като че ли цялата природа бе потеглила към някакво място, съобщено само на нея.
Това бе неопитомено кътче от света, чуждо на Янатуйнен. Тя не изгаряше от желание да се меси. Черешката на тортата беше горският трол, който трамбоваше нетърпеливо напред-назад пред лодката.
Налагаше се Янатуйнен да вземе решение. Можеше просто да си влезе в колата и да се махне оттук.
Замисли се за Гунарсон.
Янатуйнен се беше събудила от изстрел и вик в четири сутринта. Беше си наметнала хотелския халат и бе изтичала до вратата на партньора си. Стаите им бяха една до друга. Обувка, оставена на прага, бе задържала вратата открехната. Янатуйнен нахлу с гръм и трясък и съзря Гунарсон, проснат по гръб на пода до леглото.
Мъжът се взираше в нея ужасено, пистолетът беше до него. От крака му шуртеше кръв.
– Няма да стъпя в Лапландия – изграчи той.
Тролът съзря Янатуйнен. Изписка и замаха към лодката с дланта си, голяма колкото лопата. Вече нямаше време да се двоуми.
Хрумна ѝ да връчи въдиците на него. Можеше пък да извади късмет и той да излезе сам с лодката. Когато обаче наближи трола и му подаде въдиците, онзи изобщо не ги и забеляза. Въздъхна и положи тежката си ръка на рамото ѝ. Поучително, досущ като местен. Сякаш знаеше за вътрешната ѝ борба. Косматата му жабешка физиономия беше разтеглена в широка усмивка, а Янатуйнен усещаше пръстите му с цялата им мощ и подозираше, че в друго време сериозни съперници са си мерили силите с него в не чак толкова забавни игри. Струваше ѝ се, че знае какво е станало с тях. Погледна трола в очите. Два тунела, а на дъното им блещукаха звезди, зад които зелени и пурпурни галактики бавно се въртяха около оста си. Янатуйнен премигна и се застави да гледа лицето на трола в неговата цялост. И така ѝ беше смущаващо чуждо.
Недей да страниш от нищо.
– Дявол да го вземе – изруга тя. – Е, да вървим!
Тролът изтрополи на лодката. Настани се на задната пейка, стисна ръбовете на лодката и погледна към Янатуйнен обнадеждено като дете, което са качили на влакче в увеселителен парк.
Тя избута с крак камъка, под който беше скрита котвата. Той се претърколи и разкри някаква кафява цилиндрична джаджа. Невероятно тежка. Янатуйнен пренесе буцата в лодката с две ръце, пъшкайки и проклинайки Лапландия и своя избор на професия. Тролът наблюдаваше бъхтенето ѝ със задоволство. Янатуйнен намота въжето и го метна при котвата в лодката. Оттласна я. Лодката се задвижи с лекота, плъзна се по водата. Янатуйнен направи две крачки за засилка и скочи вътре точно както го бе правила край езерото до лятната къща в детството си, в един друг живот.
Хвана греблата. Тролът се разписка, очевидно искаше да гребе. Янатуйнен вдигна ръка в знак на съгласие. Станаха, за да си разменят местата в нестабилната лодка, която течението вече бе понесло напред. Лодката се завъртя напречно, наклони се. Тролът понечи да се размине с Янатуйнен. Така се притисна към нея, че за миг едва не се гушнаха – тя и чудовището. То миришеше силно на гора. Янатуйнен беше сигурна, че скоро ще цопнат във водата. Избута трола по гърба. Той изстена, сгъчка се и най-после успяха да се разминат. И двамата все още бяха в лодката.
Тролът седна и хвана веслата. Загреба. Лодката описа кръг. Тролът изпищя обезсърчено. Захвърли веслата в реката, а те цопнаха по ред на номерата и поеха на почивка надолу по течението. Тролът обърна гръб на Янатуйнен, коленичи на дъното на лодката и натопи дългите си ръце от двете ѝ страни. Създанието загреба. Правеше го с протяжни, мощни замахвания и лодката най-после потегли накъдето то искаше. Тролът заликува, въодушевен от идеята си, и здравата набра скорост. Изминаха голямо разстояние нагоре по течението. Бяха се отдалечили на сто метра от къщата на Кейо, когато зверчето си спомни защо изобщо бяха дошли тук. Спря да гребе, сграбчи цилиндъра, който служеше за котва, и го запрати в реката като бомба. Вдигна се цяла колона от вода и ги намокри, въжето се заизнизва, лодката пое надолу по течението, въжето се изопна и ето че лодката спря с леко дръпване.
Тролът седна. Явно очакваше нещо.
– Какво? – попита Янатуйнен.
А, да, въдиците. Тя ги взе и му подаде едната. Хрумна ѝ, че не разполагаха нито с червеи, нито с нещо друго, което да закачат на кукичките. Зачуди се как ли би го приел тролът.
Той дръпна въдицата, но или не знаеше за стръвта, или не го беше грижа. Запрати поплавъка във водата с рязко замахване. Янатуйнен също натопи кукичката си.
Зачакаха. Реката беше гладка и забързана. Мъкнеше листа и стръкчета трева от двете страни на лодката като работници на ежедневното им пътуване до работното място. Слънцето се показа иззад един облак и ги озари. Козината на трола лъсна като на добре сресана немска овчарка. Той съзерцаваше съсредоточено поплавъка. Застинал, във възторг. Течението опъваше влакната и поплавъците се бяха обърнали на една страна. Водата изтичаше покрай тях и двамата въдичари като времето, неспособна да дръпне подире си лодката и идилията или съответно кошмара на риболовците, окъпани в светлина.
Янатуйнен подпря въдицата между коленете си и извади цигарите.
– Надявам се, че не възнамеряваш да се заседяваш дълго тук – отбеляза тя.
Тролът се взираше в поплавъка, но черните му ушички – пискюлчета от двете страни на главата – шаваха. Ослушваше се.
– Днес ме чака още работа.
Янатуйнен изучаваше трола. Беше ставала свидетелка на потресаващи гледки на съвсем тривиални места, например в дневни, край пътища и в задни дворове. Беше виждала какво хората са способни да причинят едни на други. Какви налудничави планове с дълготрайни последици са способни да скроят, за да съсипят най-близките си. Беше научила какво тя самата е способна да причини на другите и може би това я изумяваше повече от всичко останало. Та защо да не може да съществуват и такива неща. Горски тролове.
– Всички ме съветваха да не приемам това назначение – поде тя. – Действително го повториха неколкократно.
Тролът съзерцаваше поплавъка. Янатуйнен подпря лакът на коляното си, стиснала цигарата между показалеца и средния си пръст.
– Не харесвам провинцията – добави. – Никак даже. Не си падам по мръсотията, нито по кравите, нито по черните пътища и селяндурите. Но ето ме тук. – Тя избълва дим. – Е, какво ще кажеш?
Тролът се усмихна.
– Приятно ли ти е да слушаш приказките ми?
От небето се спусна селска лястовица и кацна на ръба на лодката помежду им. Обърна глава и погледна към трола. После и към Янатуйнен. Разпери крилца и изпляска с тях. Беззвучен изстрел. Птичката вече бе на небето.
Янатуйнен запрати фаса в реката.
– Нямаш ли си приятели – попита тя трола. – Семейство?
Клепачите му бяха притворени.
– Е, разбирам. Трудна тема. Аз самата бях тръгнала насам с партньор, но той реши да зареже играта по средата.
Тя засенчи очи с ръка. Де да си беше взела слънчевите очила.
Надолу по течението се зададе лодка. Янатуйнен проследи с поглед приближаването ѝ. Двама мъже – един на носа, един на кърмата. Въдици от двете страни на лодката. Рибари. Малкият двигател от три коня тласкаше лодката нагоре по течението с пърпорене. Плъзнаха се покрай Янатуйнен и горския трол. Той ги стрелна с очи. Капитанът вдигна ръка. Янатуйнен не беше сигурна дали мъжът поздравяваше нея, или трола.
Лодката ги подмина и се изгуби зад близкия речен завой.
– Дали не ти стига толкова? – попита тя.
Във водата откъм брега, от лявата страна на лодката, се мъдреше обло черно камъче. Дали си е било там през цялото това време? Янатуйнен присви очи и пак го потърси с поглед. Не го намери.
Тя разтърка всяко око поотделно с кокалчетата на дясната си ръка и пак се вгледа. Очите ѝ се бяха стеснили до процепи. Камъкът беше по-близо до лодката. Изчезна. Не беше камък.
Стана ѝ ясно, че са в опасност.
Погледна бегло към трола. Космите му бяха настръхнали до един.
Изпод лодката се чу трясък. Янатуйнен стана на крака. Лодката се разлюля. Тя погледна към дъното ѝ. Оттам се чу почукване. Някой почука три пъти по дъното на лодката. Тролът също се бе вторачил по посока на звука. Янатуйнен огледа водата от двете им страни. Отляво се подаде ръка. Сграбчи ръба на лодката. Още една ръка.
– Там има някого! – извика Янатуйнен и приклекна. Хвана ръцете и задърпа. От водата се подадоха глава и рамене, цял гол човек. Отне ѝ няколко секунди да осъзнае, че нещо не е наред. Фигурата беше синя и бледа. Китките, които бе стиснала, бяха студени и слузести. Нуждаещият се от спасяване повдигна глава. Янатуйнен се вторачи в лицето, чиито очи представляваха две бели мътни перли с овална форма. Устата беше тъмна дупка.
– Какво, по дяволите… – стъписа се тя и опита да се откъсне, но ролите се бяха разменили.
Сега създанието беше стиснало нея за китките. Захватът на пръстите му беше здрав. Непознатият се изтегли към лодката. От водата се показа още от бледия му гръб, чиито прешлени изпъкваха като костни подутини. Беше ням като рибите, от чиито покои се бе появил, и нямаше механизъм, който да поема въздух навътре в съществото или да го издиша. Сърцето не помпаше кръв в крайниците му.
Но то молеше за нещо. Нямата му уста тършуваше. Янатуйнен видя вътре зъбки, подобни на мокри камъчета. Искаше месо.
Можете да направите предварителна поръчка на книгата от сайта на издателството, както и от Ozone.bg.
