„Разчупване на мрака“ от Лиза Джуъл (изд. „Егмонт“, преводач: Иван Златарски) дава старт на новата поредица за възрастни – Marvel Crime, която представя на феновете по-мрачната и сурова страна на вселената.
Лиза Джуъл, бестселър автор на New York Times, ще повери главната роля в този трилър на частния детектив Джесика Джоунс. Бивш супергерой, частен детектив, самотник, Джесика би предпочела да лекува раните си в пълна изолация, докато една обезумяла от притеснение майка не обърква плановете ѝ…
Амбър Рандал е убедена, че нещо се е случило с близнаците ѝ тийнейджъри, докато са били на гости на баща си във Великобритания. Децата се държат необичайно, сега имат безупречна кожа, загубили са отличителните си тикове и навици и непрекъснато говорят за момиче на име Бел. Амбър настоява, че те са били заменени с нещо ужасно, нещо „идеално“.
Джесика се съгласява да посети малкото селце в британската провинция, в което живее бащата на близнаците. Там тя среща мистериозната Бел. Момичето води странно изолиран живот в стара селска къща със странна жена, която твърди, че е нейна настойница. Може ли тази тийнейджърка, чужда на светския живот, наистина да е отговорна за промените у близнаците Рандал? Защо сплотената общност на странното малко село Бартън Уолъп крие тъмни енергии и мрачни тайни?
Прочетете откъс от трилъра при нас.
******
ЧАСТ ПЪРВА
1
ДЖЕСИКА се обръща настрани и примигва в тъмнината. Пердетата са широко отворени, но небето отвън е толкова мрачно, че все едно са затворени. Не е нощ, но над „Хелс Китчън“[1] се задава буря – черна, тежка и зловеща.
Часовникът до леглото ѝ показва, че е минута след девет. Главата ѝ напомня, че е изпила последната си напитка преди около четири чàса.
Измъква се от леглото и се заслушва в първите глухи тътени на гръмотевици, идващи от някъде далеч извън града.
Кафе. Черно, силно, препечено. Купа зърнена закуска със студено мляко от хладилника. Бурята приближава, небето става електрическо бяло и Джесика подскача – разлива мляко от купата на пода, – когато една гръмотевица сякаш разцепва вселената на две. За момент се замисля как може да има гръмотевична буря толкова рано сутринта, но после си казва: защо не?
Целият свят напоследък се усеща толкова драматичен, хората сякаш постоянно са раздразнени, винаги търсят конфликти и разделение. Всичко се движи толкова бързо – теории идват и си отиват, суперзвезди се раждат и биват отхвърлени, технологии, мода, политика – всичко се върти в зашеметяващи, безумни цикли, а междувременно планетата е готова да изгори до пепел. И, да, защо да няма зловеща, напрегната сутрешна буря над „Хелс Китчън“ в една хладна октомврийска сутрин? Защо?
Съседът ѝ Джулиъс току-що беше осиновил котка, а три дни по-късно трябваше да замине, за да посети болен роднина. Джесика дължеше услуга на Джулиъс и се съгласи да се грижи за котката вместо него. Казваше се Спекълс[2].
В календара си има ангажимент за 9:45, а сега е 9:20. Има нужда от душ и още едно кафе, но първо решава да се заеме със Спекълс.
Грабва ключа за апартамента на Джулиъс и тръгва боса по коридора, оставяйки вратата си незаключена зад себе си. Облечена е с тениска, която все още мирише на снощните пилешки крилца – беше изтрила мазните си пръсти в нея, но също така ухае на перилния препарат на Люк. Люк е нейният „не съвсем гадже“. Всъщност изобщо не ѝ е гадже, но достатъчно, за да се окаже, че по някое време една от тениските му е останала в апартамента ѝ. Той наистина прави магии с прането си – не знае как или с какво, но всичко, което носи, ухае прекрасно.
Джулиъс боядиса апартамента си в прилични тонове; стените са среднощносини и кадифеносиви. Той предпочита мебели от средата на века – от тик и дъб, с остри крака. Обича настолни лампи. Има навсякъде – шест само в хола. На стената има висок, тесен часовник, който тиктака самоуверено, докато Джесика върви към кухнята; пред очите ѝ профучава още едно бързо като светкавица бяло петно и тя брои до дванайсет, а когато следващата гръмотевица отеква с шума на изтървана тенджера върху мраморен под, влиза в кухнята и заварва котката, седнала ужасена в ъгъла, с опулени очи и изправени уши.
Приближава се до нея и вижда, че Спекълс трепери, вибрира като предозиран с адреналин.
Джесика не знае какво да си мисли за котките. Чувства, че трябва да ги харесва и, разбира се, в момента се чувства зле заради тази, която е в състояние на смъртен ужас, но не знае как да се приближи до тях, да ги погали, да ги накара да я харесат. Протяга ръка и казва:
– Слушай. Всичко е наред, нали? Това е просто някаква лудост, която онези там горе правят от време на време, за да ни напомнят колко малки и безсмислени сме всички. Просто се успокой, котенце. Спокойно.
Спекълс се завира още повече в ъгъла и Джесика се навежда към шкафа над него, за да вземе пакета с котешка храна. След това се навежда, за да вдигне купата от пода и в това време удря нова гръмотевица, котката се изплашва и побягва, а Джесика се обръща и се сеща, че е оставила вратата на Джулиъс отворена.
– По дяволите! – Изпуска купата на кухненския плот. – Мамка му! – Преследва котката през вратата и навън в коридора. – Спекълс! – вика по-силно, отколкото би искала. – Спекълс! Спри!
Но той не спира, мисли си, че може да избяга от гръмотевиците и панически се отдалечава от нея; лапите му се хлъзгат по лъскавия мраморен под и изведнъж се озовава на другата страна на сградата, там, където Джесика никога не е ходила, където вратите са същите като тези от нейната страна, но са ѝ толкова чужди, че могат да се намират и в друга държава. А там има прозорец, отворен прозорец и кой знае къде води той. Джесика никога преди не го е виждала и тихо изписква, притиснала ръце към лицето си, когато вижда как Спекълс подскача два метра нагоре и изчезва в тъмното гранитно небе, покрито с облаци като търкалящи се камъни.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
[1] Известен преди като Клинтън, това е квартал в Уест Сайд, Манхатън, дълго време бастион с крайно лоша репутация заради живеещите там бедни и работещи ирландци. – Бел. прев.
[2] На английски означава на точки, малки петна. – Бел. прев.
