„Пътят на хлапето воин“ от Джоко Уилинк (изд. „Intense“, преводач: Мирослав Цветанов) е вдъхновяваща история за това как едно обикновено момче може да се превърне в хлапе воин чрез упорита работа, отдаденост и правилно наставничество. Пети клас е най-ужасната година в живота на Марк. Той не се справя в часовете по физическо, математиката не му върви, обядът в училище е гаден, а екскурзията с класа му е съсипана, защото не може да плува. Но кое е най-ужасното? Кени Уилямсън, побойникът на класа, който нарича себе си „Кралят на джунглата“.
Идва лятната ваканция, която Марк ще прекара в компанията на чичо си Джейк – бивш военноморски тюлен, – и всичко ще се променя завинаги. Чичо Джейк има план. Той разбира проблемите на Марк и му обещава да го научи да бъде по-силен, по-умен и по-добър. Той ще направи от Марк воин.
Прочетете откъс от книгата при нас.
****
Началото на лятото
– Какво има? – попита мама, докато седях на масата и закусвах. След вчерашния ден беше трудно дори да се ПРЕСТРУВАМ, че съм щастлив. Но все пак опитах.
– Нищо, добре съм – казах є с пресилена усмивка.
– Хайде, Марк. Какво те притеснява?
Така е с мама. Тя разбира достатъчно, за да знае, че не съм щастлив, но дори и да є кажа какво не е наред, какво би могла да направи тя по въпроса? Не може да ме направи по-силен. Не може да накара Кени Уилямсън да ме остави на- мира. Така че какъв е смисълът да є казвам какво не е наред? Ако го направя, тя ще каже нещо от сорта на: „Ами, това момче просто ти завижда, защото си по-умен от него“ или „Ще станеш по-силен, когато пораснеш малко“, или „Не се тревожи какво казват другите, защото аз знам колко си специален“.
Въпреки че знам, че мама има добри намерения, в случая истината е, че Кени Уилямсън не ми завижда. Няма значение дали ще стана по-силен, когато порасна, аз съм слаб сега!!!!! Разбира се, че мама мисли, че съм специален – тя е моя МАЙ- КА! Така че всъщност нямаше смисъл да є казвам какво в действителност не е наред.
Казах є:
– Просто ще ми липсват приятелите през лятото.
– Оооо – отговори тя. – Ами, ще се направим така, че да можеш да играеш много с тях през лятото.
– Благодаря, мамо – казах, като се надявах просто да ме остави на мира. Майка ми е наистина добра, но работи много и винаги е в офиса си, а през голяма част от времето изглежда, че просто не ме разбира. Няма проблем. Знам, че се опитва да бъде мила. Татко също е добър, но през повечето време го няма, в командировки и такива неща.
– Знаеш ли какво? – добави тя. – Чичо ти Джейк ще пристигне след около час. Искаш ли да дойдеш с мен да го вземем?
– ДА! – извиках аз. Бях забравил точно в кой ден чичо Джейк трябваше да дойде, но сега си спомних, че е днес! – Да! Това е страхотно.
– Добре – каза тя. – Почисти масата и да тръгваме.
След като почистих масата, се качихме в колата и се отправихме към летището. Радвах се, че чичо Джейк идва, но бях и малко притеснен. Той е морски ТЮЛЕН – признат здравеняк. А не здрав като актьорите във филмите, кои- то просто играят здравеняци – чичо Джейк е истинската работа. Така че, въпреки че вероятно няма да иска да се мотае много-много с мен, поне ще го виждам от време на време.
На летището паркирахме колата и тръгнахме към терминала, за да го посрещнем.
Стоях и гледах през стъклото пътниците, които ид- ват по коридора. Имаше семейства, бизнесмени, студенти и всякакви други обикновено изглеждащи хора, които прис- тигат и идват от самолетите. Тогава го видях. Ходеше спокойно, право към нас.
Имаше вид на човек, който знае къде отива. Изражението му беше много сериозно. Изглеждаше СИЛЕН. Носеше тениска с къс ръкав, а ръцете му бяха огромни! Докато останалите хора, изглежда, мислеха за себе си, чичо Джейк се оглеждаше бавно, анализирайки целия терен. Тогава видя мама и мен. Погледът му се прикова в нас. Ние му помахахме.
Внезапно сериозното му лице се промени, на него се появи широка усмивка и той ни помаха. СТРАХОТНО! Той премина през вратата и дойде при нас. Прегърна мама и попита:
– Как си, голяма сестричке? – което беше смешно, защо- то той беше МНОГО по-голям от нея. След това ме поглед- на, протегна ръка и каза:
– Малък господине?
Аз се здрависах с него. Ръката му беше различна. Беше го- ляма и силна, и груба – усещаше се повече като животинска кожа, отколкото като човешка.
– Само толкова ли можеш? – каза той.
– Какво? – отвърнах аз, като не бях напълно сигурен за какво говореше.
– Това ръкостискане. Толкова ли най-силно можеш да стиснеш?
Аз стиснах по-силно.
– По-добре – каза чичо Джейк. – Ще поработим върху това.
– Добре – отвърнах аз. ЯКО! Ние щяхме да поработим върху това. Това означава, че щяхме да работим заедно. Така че предполагам, че ще правим някакви неща заедно! Оти- дохме към мястото за взимане на багаж, за да може чичо Джейк да си вземе чантите. Имаше една зелена войнишка раница на гърба и един камуфлажен сак. Хвърли сака на земята пред мен.
– Ти го носи – това ще те направи по-силен – каза той с усмивка.
– Няма проблем – отвърнах, като се радвах, че ще мога да нося наистина готин войнишки сак. Вдигнах го – беше тежък – и го сложих през рамо. После тръгнахме обратно към колата.
Това беше СТРАХОТНО. Чичо Джейк е силен, но не е просто силен. Освен това е готин и ДОБЪР.
Това ще бъде най-хубавото лято на света.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
