В книгата си „Български стъпки в далечна Бразилия: Имена, дати, истории и съдби“ (изд. „Недланд“) Даниел Методиев събира биографични очерци за наши сънародници, пристигнали и установили се в Бразилия през последния век.
Сред пъстрото население на Бразилия, една от най-големите страни в света, страната континент, живеят шепа българи, пристигнали и установили се там през последния век. Те обитават милионните мегаполиси и земеделските райони, но остават почти непознати за сънародниците си в родината и по света. Въпреки своята малочисленост през тези стотина години са успели да развиват и поддържат организации, вестници, училище, празници. Те самите са много различни, неподлежащи на типологизация и картографиране, а границите и вътрешният живот на общностите са пъстролики и динамични.
Българинът геолог Даниел Методиев е в изключителната позиция на краевед, но в бразилската „джунгла“, където през последните десетина години е открил и проучил съдбите на над трийсет българи – някои все още живи, а други – оставили своето българско на наследниците си. За някои разбира чрез връзка с българските им роднини, издирва документи и потомство и дори успява да срещне българските и бразилските родственици. За други научава от бразилските си приятели и колеги или от местни издания. А трети са просто личности, които няма как да бъдат подминати.
Предлагаме ви да прочетете биографичния очерк за Ганчо Табаков – един от най-богатите индустриалци в България преди Девети септември 1944 г. в бразилско изгнание.
*******
Един българин, притежаващ съвсем различен професионален профил от досега разгледаните, е небезизвестния в България между двете войни бизнесмен Ганчо (Джон) Табаков. Пристига в Бразилия малко след края на Втората Световна война. Той е един от най-колоритните българи от 30-те и началото на 40-те год. на XX век в България. Машинен инженер, завършил в Германия. Крупен инвеститор, индустриалец и като цяло, един от най-богатите хора в България по онова време. В края на 30-те Джон Табаков за малко не се жени за голямата българска поетеса и писателка, чаровната Яна Язова (Люба Ганчева от Лом). През ноември 1937 г. Яна заминава за Париж, за да може да усъвършенства френския си език в Сорбоната (Величков, 1997). Там се запознава с Ганчо Табаков от Нова Загора, богат и образован млад мъж, а най-важното – силно влюбен в нея. Той е във Франция от три месеца, за да купува машини за новата си предачна фабрика край Гълъбово. Прави ѝ предложение за брак, съпроводено от скъп пръстен с диамант. Ганчо, който тогава е на 34, е изпълнен с любов и преданост към 25-годишната чаровна и интелигентна млада жена. Написва ѝ чек за 3 милиона долара и още през януари 1938 г. Ганчо Табаков е представен на семейството на Яна Язова като бъдещия ѝ годеник. Ето какво пише за него младата поетеса в писмо от Франция (Величков, 1997), изпратено на приятелката ѝ Люба Иванчева в София: „Случайно го срещнах. Инженер, свършил в Германия, индустриалец, има фабрики около София, с няколко милиона, богат и интелигентен, малко уморен от работа и на прага на околосветско пътешествие за почивка, четене и мислене“.
Уви, в началото на 1938 г. ненадейно годежът между двамата е осуетен чрез шумен и грозен скандал, предизвикан от проф. Александър Балабанов, с когото Яна е имала любовна връзка преди да се запознае с Табаков и от когото не ѝ е било никак лесно да се отърве. В крайна сметка, бракът между Ганчо и Яна се проваля. Съдбата не е била пожелала този годеж да се състои.
Минават години и малко преди Девети септември 1944 г., с огромен късмет и рискувайки живота си, Ганчо Табаков оставя бизнеса си в България и успява да избяга в Швейцария. Първоначално живее в Цюрих, където се запознава със швейцарката Ерика Текла Мур. Там Ганчо се опитва да отвори нова страница в живота си, но в крайна сметка решава да замине за Бразилия, която е в индустриален подем в този момент. На 8 октомври 1947 г. двойката се приземява на летището Конгоняс в Сао Пауло с един от първите трансатлантически редовни полети на Swiss Air между Цюрих и Сао Пауло, за който билетите тогава са стрували цяло състояние. Временно отсядат в луксозния хотел Екселсиор, а след това си купуват апартамент в квартал Пердизес, близо до днешния стадион Пакаембу. Ганчо Табаков инвестира спестените си средства, като основава няколко текстилни фабрики, които и днес съществуват. Женят се в Монтевидео, а през 1952 г. се ражда единствената им дъщеря Елизабет Кера Табаков (кръстена на баба си Кера Ганева от Нова Загора). В момента Бет Кера (както е позната в Бразилия) е собственик на агенция за недвижими имоти в Маями и постоянно циркулира между Флорида и Сао Пауло. Синът ѝ Руй Табаков Сена Ребоусас е известен в Бразилия икономист и финансов консултант, издал важни икономически трудове и също така живеещ през по-голямата част от годината в Маями. Бет Кера има и дъщеря Сандра, която е съсобственик в семейния бизнес с недвижими имоти.
Сн. 67, 69. Яна Язова през 1937 г. и Ерика Текла Табаков (Erika Thekla Tabakov) през 1970 г. (когато е на 53). Снимка: Family Search
Ганчо и Ерика прекарват последните години от живота си в имението им в градчето Бойтуба във вътрешността на щата Сао Пауло. Табаков умира в края на 70-те, а в Бойтуба има улица на негово име – Estrada Municipal Gantcho Ivanov Tabakov.
Сн. 70. Инж. Ганчо Иванов Табаков – роден в гр. Нова Загора на 10 май 1903 г. Един от най-крупните бизнесмени в България преди Втората световна война. Пристига в Бразилия през 1947 г. заедно със съпругата си Ерика Текла Гертруд Мур Табаков. Снимка: Family Search
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
