„Горски приказки: Маги, Мечо, Мико“ от Мария Константинова е сборник разкази, написани през 2016-2023 г. Първо се появи на белия лист малкото зайче Мико, след това мечето Мечо и накрая магаренцето Маги.
Маги е оптимист, упорита и спонтанна. Науми ли си нещо, не се отказва докато не намери начин да го осъществи.
Мечо е любознателен, все търси как да промени нещата, да измисли нещо ново. Размишлява, обмисля, пробва, накрая действа.
Мико прекарва времето си в игри, с група приятели.
И тримата обичат приключенията.
Предлагаме ви две от приказките.
*******
Надпяване
Както споменахме, Маги много, много обичаше да пее. По всяко време си тананикаше песнички: когато бе весела, когато бе тъжна, когато искаше да зарадва някой или да привлече внимание към себе си. Имаше цял репертоар, въпреки че повечето слушатели си мислеха, че пее все едно и също. Явно не разбираха песните или нямаха слух да усетят нюансите.
Най-обичаше да пее в дует с братовчед си Гари, който живееше в съседното село, но често го водеха насам тъй като стопаните му имаха роднини наблизо.
Веднъж ѝ хрумна гениална идея, поне тя така си мислеше. Да се надпяват. Така правили на много места, събират се и гледат кой най-дълго пее. Речено-сторено.
Издържаха час, два, три. Оказа се, че не е така лесно, както си го представяха. Не заради пеенето, а защото все ги разсейваха. Минаваха разни хора, жестикулираха и им викаха. Маги не разбираше нищо. Дали ги окуражават, или им казват да престанат?
Дойдоха животни от селото, да видят какво става, да не пропуснат нещо: дали има опасност, или е веселба? Идват, гледат, питат.
Но как хем да пее, хем да отговаря? На няколко пъти за малко да загуби двубоя, опитвайки се учтиво да обясни какво става.
По едно време огладняха. И то много. Ама нали си бяха упорити, глад не глад продължават.
– Какво да правим? – попита Бау. Чудеше се как да прекратят надпяването, за да има отново тишина. Познаваше ги и започна да се притеснява как ще свърши това.
– Не знам – Лястовичка искаше да помогне, но точно сега не знаеше как.
– Да ги изплашим за да отидат надалеч – предложи някой.
– Да си запушим ушите – предложи друг.
– Да им дадем нещо за ядене – подметна трети.
Бау се замисли, отиде някъде и след час се върна носейки гозби и вкуснотии. Зае доста важна поза и с висок глас заяви:
– Аз, Бау I-ви, обявявам двама победители в днешното надпяване. Наградите ще се връчат веднага щом участниците запазят тишина.
Маги и братовчед ѝ се стъписаха. Как така, двамата печелят? Бау използва моментното затишие:
– Едната първа награда е за Маги, другата първа награда за Гари. А трапезата е за всички присъстващи, да ви е сладко!
Маги не знаеше какво да прави. За първи път чуваше за две първи награди, но щом го казва Бау! Нали бе видял почти целия свят, може би някъде наистина съществуваха две първи награди. Така или иначе, на гладен стомах не се мисли добре – каза си тя. В крайна сметка нали спечели първа награда!
Гари разсъждаваше по горе-долу същия начин и също като Маги реши да приеме наградата. Нали беше първа награда!
Болен Мечо
Една сутрин стана така, че Мечо се разболя. Никога не му се бе случвало. Добре – каза си той – ще се оправя с топъл чай с мед и после още малко мед.
След малко Заю пристигна на гости, минавал от там.
– Как си, Мечо? – весело попита той, още преди да е похлопал на вратата.
– Добре, Заю, лекувам се.
– От какво? – Заю предположи, че си е навехнал лапата, нали Мечо винаги е здрав.
– Ами, гърло, кашлица. Такива неща.
– Леле, звучи сериозно – Заю не разпозна гласа на Мечо. – Сигурен ли си, че си ти?
– Сигурен съм, как да не съм. Ти накъде си тръгнал?
– Към езерото, да поплувам. Ами, бързо оздравяване.
На другия ден мина Щурчо. И той не разпозна Мечо по гласа му. На третия ден Врабчо.
Събраха се на съвет. Какво да правят, за да помогнат на Мечо?
– Имам едно лекарство, за зъбобол, но може и да помогне на гласа му – предложи Заю.
– Не знам, то гласа си е глас, сигурно трябват упражнения. Като певците, разпяват се, упражняват се – предположи Щурчо. – Само че не знам как.
– И аз не знам – призна си Врабчо. – Но съм чувал, че лук и чесън помагат.
Заю се залюля от смях, а Врабчо малко се пообиди, защо се присмиваха на идеята му?
– Съжалявам Врабчо, идеята ти е добра. Не се смея на теб, а защото не мога да си представя Мечо да яде ни лук, ни чесън, камо ли двете заедно.
Врабчо също се разсмя.
– Ами ако ги приготвим с мед? – предложи Щурчо.
Речено-сторено.
След час тримата се озоваха пред хралупата на Мечо.
– Хлоп-хлоп, имаш гости – почукаха на вратата.
– Не мога да отворя – отвърна непознатия глас на Мечо.
– Носим ти “медкарство” с вкус на мед, ще те излекува – обясни Заю.
Мечо беше любопитен и тутакси намери сили да си подаде носа навън. Хмм, наистина миришеше на мед. Но не само, имаше и още нещо.
– Мечо, за да подейства, трябва да го изядеш наведнъж. Цялата купичка – добави Врабчо.
– Щом казвате, добре – съгласи се Мечо.
Така и направи, излапа ястието и нададе такъв вой, че го чуха чак в другия край на гората. Беше си неговия глас, но хиляди пъти по-силен. Лютото си беше люто и така го подлюти, че освен че изръмжа, и заподскача. Дори себе си учуди.
След два дни нямаше и спомен от болното гърло. Мечо добави още един вид мед в склада си. Приятелите му не споделиха рецептата, но обещаха да му носят от време на време, да има за всеки случай.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
