Време за четене: 10 минути

„Плейнхилс – Градът отвъд Мрака“ от Марк Златомиров (изд. „Fast Print Books„) е история за детектив от полицията Стивън Макнайт, върху когото се сгромолясва свръхестествената страна на неговия град. Но зад всяка непонятна странност стои невероятна истина, която чака скрита под Плейнхилс или отвъд неговия мрак.

Спокойният му ергенски живот и работата в полицията биват прекъснати от свръхестествени събития, които го поставят пред сложни избори, всеки със своите последствия. Нишката на историята го отвежда в друг Плейнхилс, познат, но различен от това, което знае, при жена, която твърди, че е негова съпруга, но той дори не помни сватбата им, при любовта, която не осъзнава, преди да я загуби, а странностите на родния му град се превръщат в негово ежедневие, дори повече, в негова работа.

Прочетете откъс от романа при нас.

Епизод 2

Изкушението на фонтана

Плейнхилс бе симпатичен средноголям град. Разположен от двете страни на река Мориц, течаща между няколко извисяващи се хълма. Градът имаше всичко необходимо, за да задоволи нуждите на няколкото стотин хиляди души, живеещи в него. Красива природа, историческо наследство със старовремски поддържани сгради, добри възможности за работа, отлично обучение, навлизаща модерна архитектура, подчертаваща новия век и разбира се, качествен нощен живот. В околностите Плейнхилс бе известен със своя юридически колеж, хората, които го завършваха, биха могли да имат добра реализация в цялата страна, но повечето оставаха. Носеше се легенда, че който дойде в Плейнхилс, не си тръгва, за добро или лошо.

Сайман Март обичаше да си доспива след парти по време на лекциите на професор Бъртоф по наказателно право. Проблемът в случая бе, че младежът беше атрактивна личност, висок, с развито стройно тяло, къса тъмна коса и живец в кафявите очи. Лесно привличаше внимание, не само заради харизмата, която излъчваше, ами просто по стечение на обстоятелствата постоянно се озоваваше в центъра на събитията.

– Сайман Март, какво е вашето мнение по въпроса?! – професорът бе явно раздразнен от сънения вид на младежа.

– Аз… Да, това съм аз! Моля, какво казахте? Не можах да чуя добре вашия въпрос, защото седя най-отзад, както забелязвате!

– Исках да чуя мнението ви за…

В този момент звънна телефонът на Сайман.

– Извинявам се! Важно е! – с тези думи младежът напусна аулата. – Линдзи, мерси, че се обади точно в този момент! Ти ме спаси от Бъртоф Наказанието! Кажи сега какво искаш?… Моля?! Не съм ходил никъде вчера с твоята приятелка. Честно ти казвам. Знаеш ли какво, май си ме припознала с някого там! Ти защо ходиш на партита без мен, а?! Какво аз такова-онакова?! Довечера ела у нас с бутилка вино и може би ще ти простя за нелепите обвинения! Чао! – след като прекрати разговора, издиша тежко с облекчение. – Пфууу! Може ли човек просто да си почине, без никой да му досажда. Хич не ща да се връщам при оня. Какво да правя?

Сайман излезе от сградата на университета. Отвън слънцето стоеше високо, огрявайки всичко под себе си. Беше топло и приятно. По прогнозите цялата пролет щяла да бъде такава. Огледа се, видя поне десетина души, които го забелязаха на входа. Само това оставаше – да му досаждат още хора. Имаше нужда да се скрие. Сайман си придаде угрижен вид, сякаш е натоварен с някаква важна задача, след което се забърза към страничния изход на двора.

Той вървеше из града без определена цел. Просто се шляеше. Човек има нужда от моменти, в които да остане сам със себе си, иначе би могъл да получи емоционален срив. Тълпата по улиците обаче хич не помагаше. Сайман очакваше всеки момент някой да го поздрави, да го спре, да го заговори или нещо друго. Не му се занимаваше с прости хора. Почувства рязка нужда да се скрие от самия град. Сви от булеварда, за да навлезе сред градските квартални улички. Намери малко скришно кафене и се настани на една от масите. Поръча си дълго еспресо с чаша кола, с които се надяваше да си събере мислите. Докато отпиваше от кафето и въртеше тракащите ледчета в другата чаша, си мислеше, че нещо му липсва, имаше нужда от искрица, която да го запали.

Минута по-късно на масата срещу него се настани много привлекателна девойка. Сайман я огледа професионално с едното си око, без да изглежда подозрително. Тя имаше дълга, чуплива, светлокестенява коса, която галеше раменете ѝ под повея на лекия ветрец, а едно кичурче падаше непослушно пред зелените ѝ очи, което тя не си правеше труда да поправя. По-интересна бе нейната дреха, беше облечена във вечерна, къса до коленете, оранжева рокля, плътно полепнала по нежните извивки на тялото. Видът ѝ беше предизвикателен и събуждаше куп желания. Момичето уцели Сайман със своя поглед и му се усмихна многозначително, сякаш не я притесняваше, че той я съблича с очи. Младежът се опита да запази самообладание, но изпусна неволна усмивка. Усещайки правилния момент, той се реши да я заговори. В това време се появи сервитьорката, носейки сметката му и застана между тях. Остави касовата му бележка и се обърна, за да вземе поръчката на новодошлата клиентка, но нея вече я нямаше. Сайман се изненада от странното ѝ изчезване. Огледа се, за да я открие. Тя стоеше двадесетина крачки по-напред на улицата, облегната на една стена, сякаш чакаща да я потърси. Щом срещна очите на младия мъж, го изкуши с погледа си и го повика с пръст. Той се усмихна, поклащайки главата си, осъзнаваше, че момичето го беше хванало като малка рибка.

Любопитството му надделя, остави пари с бакшиш отгоре и последва приключението си за деня. Девойката, щом усети, че момчето приближава, нежно поклати глава и се скри зад най-близкия ъгъл. Той побърза да я настигне. Страничната уличка бе безлюдна, в края имаше ново разклонение. Там тя го чакаше. Играеше си с него. Щом го видя, му намигна, след което се скри пак. Сайман се чудеше на акъла си, осмисляйки ситуацията, в която се беше озовал. Разбираше, че бе нелепо всичко това, обаче му се искаше да види края на играта. Намираше си оправдание с мисълта, че такава жена би събудила любопитството на всеки нормален мъж. След бързите умозаключения той уверено продължи напред.

Гоненицата през улиците завърши в някакъв стар, изоставен парк, който отдавна не е бил поддържан от никого. Корените на дърветата бяха напукали алеите, а ниските им клони пречеха да се минава, уличните лампи бяха разбити и наполовина покорени от увивни растения, а дървените пейки наоколо бяха олющени, на места с липсващи греди. Сайман не можеше да повярва, че в града съществува такова място и той не е знаел за него, та нали тук биха могли да си правят такива убийствено яки партита. Продължаваше да върви навътре, удивен от видяното наоколо. По едно време му се причу шуртяща вода и плискане. Пред него се отвори празна площадка с високи дървета отстрани, пощадена от растителността на парка. В центъра ѝ се намираше работещ фонтан, на ръба на който седеше момичето. Сайман ѝ махна с ръка.

– Здравей! – заяви уверено присъствието си Сайман. Тя му отвърна с усмивка и го подкани да седне до нея. – Имам чувството, че с теб се познаваме. Как ти беше името? Чакай! Възможно ли е да сме били заедно на някое парти? Дори си мисля, че ти помня името. Приличаш ми на човек, чието име би почвало с буквата „И”. – Тя се засмя. – На прав път съм, значи!

– Съвсем не! – проговори момичето. – Аз съм Мелиса.

– Да, ама има „И” в името ти, донякъде бях прав – каза Сайман, а момичето продължи да се усмихва. – Защо ме доведе тук? Не че се оплаквам, мястото е страхотно, просто съм любопитен.

– Просто помислих, че имаш нужда от малко почивка. Някъде, където би могъл да се скриеш от града. Исках да сме само аз и ти.

– Мислите ни съвпадат! Тук е замесено нещо повече. Това е съдба!

– Знаеш ли, може би си прав. Когато те видях, веднага разбрах, че ти не си като другите, че има нещо повече у теб. Затова те примамих тук. Далеч от нежелани погледи. Много се радвам, че не се отказа на половината път. Наистина исках да бъдеш само мой!

– Уау!!! Момиче, настръхнаха ми космите по ръцете направо – рече Сайман. – Красива и проницателна, просто невероятно. Отгоре на всичко знаеща какво иска. Чакай малко, аз сънувам в момента! – той се ощипа по лявата ръка. Това развесели Мелиса. – Изглежда, все пак съм буден. Просто невероятно! Ама какво съм се разприказвал, я по-добре ми разкажи за себе си, примерно откъде си откраднала тези прекрасни зелени очи?

Тя се усмихна, свенливо поправяйки косата си. Сведе главата си надолу и се огледа във водата на фонтана. Той се приближи към нея, за да погледне отражението ѝ.

– Наистина си красива. А и роклята е просто възхитителна. Знаеш, че тя те прави много секси, нали?!

– Това беше нужно, за да ти привлека вниманието!

– Определено успя. Харесвам подхода ти, Мелиса. Тя го погледна в очите и изненадващо го целуна. Той се смая в първия момент, но бързо се овладя, не беше свикнал момичетата да го целуват първи. Щом ѝ

отвърна на целувката, тя се впи още по-силно в неговите устни. Ръцете на Мелиса се плъзнаха към дънките и колана му. Сайман се шашна и се отдръпна.

– Оу, чакай малко, направо тук ли!?

– Защо не, нали каза, че ме харесваш?

– Харесвам те, и то много, но тук ли да правим секс, сред парка? Нека отидем някъде другаде, например в някоя стая с легло.

– Но защо, това място не беше ли страхотно според теб? Искам те тук и сега! Вземи ме! – тя започна да разкопчава ципа на роклята си. Миг след това момичето стоеше пред Сайман чисто голо, зашеметявайки главата му с изящните си очертания.

– От друга страна – какво пък, защо да изпускаме този момент?

Младият мъж хвърли фланелката си на земята, след което хвана Мелиса в обятията си. Последва друга страстна целувка, толкова пленителна, че не можеха да се откъснат един от друг. Сайман усещаше тялото си в екстаз, толкова беше хубаво, че чак времето спираше. Тя се отдели от него и го погледна с хищническа усмивка. Той ѝ се усмихна в отговор. Опита да се приближи, но не можа да се мръдне. Първоначално не повярва, че това се случва, обаче всяко негово усилие да помръдне която и да е част от тялото си бе безуспешно. Неразбирането бързо преля в страх. Погледна Мелиса. Тя стоеше настрани пред него. Щом забеляза, че я гледа, избърса демонстративно с ръка устните си, а след това се приближи към дясното му ухо.

– Ето, сега си само мой! Хаха! Чакай, не се изразих правилно. Ти не ми трябваш, трябва ми твоят живот – в очите му се изписа ужас. – Аз ще бъда теб! Аз ще съм новата Сайман Март! – младежът се опита да извика, но не можеше. – Момент, не, трябва да свиквам по нов начин, аз ще съм новият Сайман Март!

Мелиса застана пред младия мъж. Нагласи се обратно в застиналата му прегръдка и го целуна отново. С тази целувка започна да се преобразява. Пред очите на мъжа Мелиса започна да се превръща в него. Лицето му, кафявите очи, тъмната коса, дори прическата му, копира всяка част от тялото му. Минута по-късно Сайман си имаше близнак до най-малката подробност.

– А сега ще ми трябват твоите дрехи!

След като се облече в дрехите на жертвата си, новият Сайман продължи с неговия глас:

– Беше ми приятно, а сега е време да се изкъпеш. Хаха! Не го приемай лично, просто такъв е животът. Има хищници, а има и жертви!

С тези думи двойникът хвана Сайман и го хвърли във фонтана. 

Вечерта над града надвиснаха плътни облаци. След като се настаниха удобно над Плейнхилс, започна да вали слаб, продължителен дъжд. Капките ритмично тупкаха по листата на дърветата високо над фонтана. Някои от тях се стичаха и достигаха гладката повърхност на водата му.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q1 при завършване на поръчката си.