Отец Паисий е останал в нашето съзнание като побелелия монах от читанките. В новия си роман „Безмълвие“ (изд. „Хермес“) писателката Неда Антонова ни представя един различен образ, основан на дълги години проучване. Петър Баанов – светското име на Паисий, е рус и синеок образован младеж, изпълнен с енергия и амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат „робове“…
Но Петър извършва грях – неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение… След години на странстване, време на мизерия, смъртни опасности, унижения, разкаяние и любов, проигумен Паисий накрая намира път за спасение на душата си.
Прочетете откъс от книгата при нас.
За такива като мене добрата памет била проклятие. Каза ми го старецът Ерм, но едва по-късно същия ден, когато облечен и вчесан излезе от килията си, кимна ми и тръгна напред по пътеката сред сивкавия здрач под маслиновите дървета, преплели клони и едва пропускащи дневната светлина. И вървяхме, докато гората свърши и стигнахме широка поляна, оградена от едната страна с отвесно изсечени скали с цвета на човешкото тяло. На около метър от скалите се сивееше сухият дънер на дебело дърво, опален от пожар…
– Гръмотевица. Гръмна го и го изсуши.
Старецът вдигна ръце, раздалечи ги една от друга достатъчно, за да се получи представата за широко разклонено дърво, и помаха с лявата ръка. Очаквах някой да се отзове на подадения знак. Погледнах нагоре. На два метра височина в скалата се виждаше вход на пещера с малка площадка пред нея. Но никакъв път не водеше към площадката. Доловил въпроса ми, старецът погали сухия ствол на дървото, направи знак с длани, изобразяващ степени на изкачване, който трябваше да означава, че в пещерата е можело да се влезе направо от някогашните клони на дървото, и като си мислеше, че с това ми е казал всичко, обърна се и развял полите на расото си, тръгна тържествено като човек, който знае, че го наблюдават…
– Геронда…
Мислех, че викам наум, а аз съм извикал наистина. Старецът спря, изглежда, се сети нещо, което досега бе отлагал, и като сметна, че е дошъл подходящият час да ми го каже, върна се, даде ми знак и двамата седнахме край дънера…
Облегнах се о гладката и лишена от кора повърхност на ствола и се опитах да си представя онова, което ми предстоеше да чуя. Така дочаках присъдата си:
– Мислех утре… но ще ти го кажа сега. Мълчание. Наложено ти е четиресет дена пълно безмълвие… Броенето започва от утре – 14 май. Докато безмълвстваш, дори наум не бива да говориш с никого! Особено с тебе си. Никакви думи, никакво спомнюване. Чистиш се от смрадта, натрупана във вътрешността ти. Още дълго ще вониш. И дъхът ти ще вони. И кожата, и косата ти… Стъпките ти по тревата ще вонят… Мълчиш и унищожаваш всичко предишно чрез забрава! Щом не го помниш, значи го няма и не го е имало. Естествената забрава е дар божи, като заспиването, да речем, но ние, за съжаление, сме лишени от този дар! Затова се налага да се стараеш в работата над себе си. Чистиш се ден след ден! Забравяш не всичко изведнъж, а едно подир друго, докато накрая забравиш всичко, дори това как изглеждаш. Тогава всичко тленно изчезва. Оставаш само дух и живееш със спомените на духа. Ще бъде трудно, понякога ще искаш да се откажеш, да избягаш оттук и това ще бъде знак, че вече си поискал да се освободиш от всичко, досега преживяно. И го правиш, докато в спомените ти не остане и сянка от досегашния ти живот. Само така ще можеш да си тръгнеш оттук готов победител. Това се очаква от тебе – да побеждаваш тела и души! Побеждава другите само оня, който първо е победил него си. Когато изхвърлиш всичката гнус и ръжда, полепнали по душата ти през досегашния ти живот, ще се усетиш празен и звънък като току-що отлята сребърна чаша. И тогава Бог ще налее в ума и плътта ти други сили. Ще станеш божи съсъд. И ще започнеш да живееш така, както иска небесната благодат, вложена в тебе, а не както нарежда презряната ти земна природа… Божия благодат и човешка природа! На този кръст е прикован всеки от нас!
– Четиресет дни безмълвие! Като Исус в пустинята!…
– За да не изсъхне гърлото ти и да се повреди, ще пееш… псалми ще пееш. Или ще изричаш молитви… Първо ги изричаш наум, сетне – на глас. Правиш го до загуба на дъх и на свяст… Така ще стигнеш до Края, а точно там започва новото ти Начало… А ето го твоя нов дом.
И старецът посочи пещерата отсреща, до която нямаше път.
– А как… как да го правя… не знам с какво да започна… кое най-напред да забравя…
– Има си начин и той е лесен, трудно е само да го спазваш. Ще го прилагаш от втората седмица нататък… Забравянето започва по обратния ред на запомнянето. Както знаеш, в бебешка възраст всяко дете най-често чува думата „мама“ и нея запомня. После научава всеки ден по една или две нови думи, свързани с лица и предмети… сетне към научените прибавя още… съшива ги в изречение… научава се да посочва предметите, обозначени с познатите думи… Накрая може да разкаже накратко цялата си запомнена и осмислена биография: как се казва, на колко години е, къде живее, как нарича любимата си играчка и други предмети, които обича… Така че онова, с което трябва да започнеш, е да забравиш името на майка си и своето кръщелно име, после забравяш пола, възрастта, родното си място и имената на баща, братя и сестри…
В планината здрачът се появявал рано, дълго траел, а тъмнината настъпвала рязко, като че слънцето неочаквано се подхлъзвало и падало зад ръба на хоризонта.
Нощта посрещнал все така облегнат на ствола. От върховете наоколо повявал хлад, а тишината ставала толкова гъста, та чак твърда и му се струвало, че ако почука по нея, ще получи ответен звук… Първото, което си обещал да забрави, е оня ден, в който, изплашен от предстоящата женитба, извикал пред брат си и хаджи Раю, че се отказва от уговорения годеж, защото се е обрекъл на Бога… „Няма такъв ден! Няма такава случка! Измислил съм го или съм го видял насън!“ Повторил го десетина пъти като заклинание и дори му се сторило, че заклинанието вече се е сбъднало, щом усетил вътре в него да се отваря светло и празно пространство, където въздухът звънял, а вятърът носел непознат, но приятен мирис, какъвто навярно е мирисът в Рая… И се усетил отново оня млад човек, току-що върнал се заедно с Вълчо от Европа, пренощувал на зеления откос в градината и събудил се на другата сутрин, решен да последва волята на баща си, а после чрез търговия да завладее Европа…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
