„Писма до Лазар“ (изд. „Ерго“) е най-новата стихосбирка на Владислав Христов, която съдържа текстове, писани в периода 1998-2018 година. Това е “ книга за живота и смъртта във всичките им проявления “ (Ваня Хинкова) , която „изобилства от динамични философски картини, природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед.“ ( Палми Ранчев).
Предлагаме ви няколко стихотворения, включени в стихосбирката.
РАНИТЕ ПЕЯТ
раните пеят любима
над езерото и мъглата
високо в окото на облака
тихо стъпвай където си
където не вървиш към мен
камъните по брега
още помнят тежестта
на нашето мълчание
раните пеят любима
това е литургия за дъжд
вода да текне от утробата
семе от пръстта да поникне
поляна да стане за любене
някоя сутрин косачът да дойде
да я окоси цялата
раните пеят любима
надигат се тревите тихомълком
напук на есента и дюлите
ела ще легнем във зеленото
хладната земя ще бъде
нашата последна майка
авлиги ще прииждат
ниско в клоните
и слънцето ще ни венчае
без да знае имената ни
******************************
ИЗРОНВАНЕ НА СИНЬОТО
I
откакто се появи
всичко е наобратно в този свят
вятърът го има заради къдриците ти
паркът заради нашата разходка
бурята за да се притискаш в мен
цъфналите люляци
за да ти направя венец
раздялата ни
за да бъдем отново заедно
II
дано синьото в очите ти не помътнее
да се окаже нетрайно съединение
като тюркоаза
да започне една безкрайна ерозия
с годините със смяната на държави
мъже и сезони
дано някой ден небето
не си поиска синьото обратно
да си поиска облаците
чайките и хвърчилата
летящите нагоре сватбени букети
куршумите по време на война
сега синьото в очите ти спи
спят облаците
чайките и хвърчилата
летящите нагоре сватбени букети
един куршум
остава винаги буден
III
знам никога няма да бъдем заедно
да имаме дете което да прилича на теб
да боядисваме стените на апартамента
всяка пролет в различни цветове
да ти правя супа от коприва
вместо това ти ще живееш
на няколко хиляди километра от мен с друг мъж
тайно ще гледам снимки от сватбата ви
къде точно сте били:
порто венеция санторини
после ще имате дете
което изобщо няма да прилича на теб
но ти ще бъдеш винаги усмихната
за да не се тревожат мама и тате
всичко ще бъде прекрасно
понякога само понякога
ще изпращаш мъжа си без нужда до магазина
колкото набързо да ми кажеш:
обичам те
*****************************
АХ, МАРИЯ
необичайно тихо е
за утро в селски двор
портата не смее да изскърца
а котето да слезе от чардака
кокошките нали са любопитни
протягат шии над дувара
ах колко е пораснала мария
и как пристъпва с тези
плетени обувки
с полата на глухарчета
в косите с ветрове
походката й пръсва се
по калдаръмите събудени
като пшеничено зрънце
и ехото подема
шепнешком
из цяло село:
мария си дойде
мария си дойде мария си дойде
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
