„Взрив“ (изд. „Хермес“, преводач: Стоянка Карачанова) е петата книга от криминалната поредица „Отдел „Специални клиенти““ на хитовия автор на бестселъри Джеймс Патерсън. Благотворителна галавечер е събрала елита на Ню Йорк, когато избухва бомба. Убит е един от организаторите. Детективи Зак Джордан и Кайли Макдоналд от отдел „Специални клиенти“ едва са успели да изведат кмета от мястото на експлозията, когато получават сигнал за друго убийство. Шокиращите разкрития, направени от детективите, могат да преобърнат живота на онези привилегировани граждани, които отдел „Специални клиенти“ трябва да защитава.
Предлагаме ви откъс от романа, който излиза на български език тази седмица.
Двамата с Кайли се присъединихме към първите пристигнали на място, за да помогнат на пострадалите. Отначало бяхме само полицаи и пожарникари, но всяка експлозия на публично място отключва особен условен рефлекс и правораздавателните органи започват да се тълпят.
До вечерните новини в десет хотел „Пиер“ вече беше най-известното местопрестъпление в Америка и всички, включително федералните, щатските, градската полиция, областната прокуратура и дори агенцията за борба с наркотиците, искаха да са част от екшъна.
За щастие, войната на юрисдикции приключи дълго преди сивкавият облак в балната зала да се разнесе, и с Кайли бяхме прикрепени към Хауърд Мали – експерт по взривни устройства от ФБР, когото бяхме срещали и преди.
Мали беше следовател с орлов поглед. Гледаше много да не се изтъква в Ню Йорк, но можеше да хапе не по-малко страшно от кобра, ако се случеше да му възразиш. Казано накратко, с Кайли много си приличаха и вероятно затова го харесвах.
Облякохме се в защитни костюми, сложихме найлонови калцуни и маски на лицата си и влязохме в залата. Задната част на помещението изглеждаше удивително непокътната. Чашите за вино и украсата от цветя все още стояха на някои от масите в очакване да бъдат разчистени.
Отидохме до мястото, където Дел Феърфакс, Принстън Уелс и кмет Сайкс бяха стоели преди по-малко от час, ухажвайки заможните дарители. Тук прозорците бяха разбити на парчета, дървената облицовка по стените беше набита с шрапнели, а навсякъде по пода бяха разпръснати останките от взрива – смачкани покривки, блещукащи парченца от кристален полилей, преобърнати столове, сребърни прибори за хранене, обувки, дамски чанти… Хиляди парченца от пъзел, който първоначално беше изобразявал една идеална вечер, а сега лежеше разбит на малки части и покрит с дебел слой прах и пръски кръв.
В центъра на всичко това се намираше човекът, от когото се очакваше да открие някакъв смисъл в този привидно безумен акт. Беше приклекнал в единия край на дванайсетметровия почернял кратер, където преди се намираше сцената. Агент Мали, плешив и с посивяла брада, държеше малка пинсета в дясната си ръка и разглеждаше съсредоточено нещо през джобна лупа. Щом ни чу да се приближаваме, той вдигна глава:
– И ако това не са Джордан и Макдоналд! – каза той. – Как е работата в нюйоркската полиция, детективи?
– Направо бомба – отвърна мигновено Кайли. – Намерихте ли нещо вече?
– Може би – каза той и се изправи. – Ако си представите, че цялата тази бъркотия е една голяма копа сено, може би току-що съм открил игла в нея. Погледнете.
Един след друг се заехме да разглеждаме предмета, висящ от стоманените пинсети на Мали. Беше парче жица. Всъщност бяха три парчета – едно червено, едно бяло и едно синьо, усукани заедно като връв. Жицата беше тънка като фиде и не по-дълга от 2–3 сантиметра.
– Това нещо важно ли е? – попитах аз.
– Отново ще отвърна с „може би“. Това е работа на някой от онези бомбаджии, които ние наричаме масови убийци, но самите те считат себе си за артисти – отвърна Мали, наблягайки на френското произношение на последната дума. – И подобно на артистите навсякъде по света, те също държат да подписват произведенията си. Това малко парче червена, бяла и синя жичка не е нещо, на което съм се натъквал и преди. Мисля, че може да е част от подписа на нашия бомбаджия.
– Червено, бяло и синьо – повтори Кайли. – Мислите ли, че може да е американец?
– Може да е и литовец далтонист. Би било хубаво да разберем дали символизира нещо, но това, което наистина ще ни бъде от полза, е да узнаем дали това нещо е запазеният му знак и дали данните му фигурират в световната база данни. Ще го отнеса в офиса и ще разберем дали имаме попадение – отвърна Мали.
– Какво можеш да ни кажеш със сигурност до момента? – попитах.
Той прибра малкото парче жица в чиста полиетиленова торбичка за доказателства, надписа я и я сложи в кутията за доказателства.
– Това не е терористична атака – заяви той.
– Сигурен ли си?
– Не, по дяволите. Аз съм просто държавен служител, на когото никога не му плащат достатъчно, не съм Хари Потър. Ако питате какво е личното ми мнение,което до голяма степен съвпада с професионалното ми мнение след двайсетминутен оглед на това място, ще кажа, че това никога няма да издържи в съда, но точно в този момент мнението ми е, че при само един убит и двайсет и двама ранени, това не е работа на обучаван в Сирия джихадист.
– Не е терорист? – възкликна Кайли. – Хауърд, този човек отнесе двайсет и трима души с бомба.
– Не слушате какво говоря, детектив – отвърна Мали веднага превключил на защитен режим. – Не съм казвал, че не е професионалист. Този тип е от най-добрите. Но е използвал специфичен експлозив, насочен само към причиняването на смъртта на един човек. Останалите двайсет и двама са просто странични пострадали, някои от ударната вълна, но повечето в суматохата при напускането на залата. Аз не съм толкова запознат с работата с мултимилиардери, колкото сте вие, но предполагам, че всеки от тълпата се е стремял на първо място да спасява себе си. Щеше да има много по-малко счупени ребра, ако не бяха изпаднали в паника. Този тип е преследвал само Феърфакс. Това не е тероризъм. Било е нещо лично.
– Ако беше лично, нямаше ли да е по-лесно просто да го убие, докато спи? – отбеляза Кайли.
– Предполагам, че е искал да отправи публично послание – сви рамене Мали. – Нямам представа какво точно се е опитвал да каже с това – добави той и намигна, – но в края на краищата това не е мой проблем.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
