Стихосбирката „Рамене и само ти“ от Боряна Богданова (изд. „Библиотека Бълария“) е книгата, на която посвещаваме петъчния ден – денят за поезия в сайта „Откъси“. Ето какво казват за произведението Ива Колева и Ива Спиридонова.
„Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива є свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки, вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи.“
Ива Колева
„Когато самотите тежат върху раменете ти, а между МЕН и ТИ се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които ЛЮБОВТА не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва НИЕ. Онези, които вече сме били и същите, които ще съществуваме завинаги в света след нас. Като прах. Или поезия. Смисъл, затворен в скоби, за да бъде опазен. Думи, сглобяващи телата на мислите, с които да се докоснем. Изречения, разпадащи се на атомите, от които сме съставени. Поетиката на Боряна Богданова е смела, защото изписва душата на липсващия човек. Онзи, когото всички носим в себе си.„
Ива Спиридонова
вечерята е готова
всичките ми чувства са на масата
не са под похлупаци
няма прибори и чаши
насърчава се прякото докосване
искам да усетите с пръсти топлината им
преди да се докоснат
до устните венците слюнката
и на езика ви полека да му нагорчат
нека се опари от всичките ми бури
така старателно изплакани
чувствата ми вече са сервирани на масата
и всеки е свободен да си избере
с кое най-първо сам да се отрови
аз бях
жена блъсна с колата си птица
аз бях жената
аз бях птицата
конци
има копчета
с четири дупки
една за тъга
и една за апатия
а отдолу са тези
за гняв и обида
минават през тях
нишки от страх
от потропваща смърт
на вратата
убодат ли ги леко
хващат иглата
и сами се пришиват
в живота
мерни единици
ако тъгата може да убива
дали щеше да си още жив
и колко
дотам (и обратно)
ще те обичам до всяко мое нервно окончание
до всяко паднало листо под разранените пети
и до разбитите вълни в ушите ми
до облаците вплитащи се в миглите
до планинските пътеки в косите
до тъканите и наивните ми ключици
до дланите протегнати към тишините
на сърдечната ми предостатъчност
до всяко мое споменно
преглъща-
не ще те обичам
Анатомия на сблъсъка
Аз мога да си подаря борба,
когато друго нищо не остана
и срещу всичко, с оръжие в ръка,
което мразя в тебе, ще застана.
Оставащото между нас ще бъде анатомия
на сблъсъка на нашите забравящи тела.
И друго няма – само моя територия
и спомена, че слаба преди тебе съм била.
Катастрофата се случи във сърцата ни
между моето, което още биеше за теб,
и твоето – то само̀ реши съдбата ни –
да спре за мен, да се превърна във поет.
Но това е тежка дума с толкова очаквания,
за мене буквите са просто мощен способ
след края ни и всичките разплаквания
над морето от сълзи победно да ме носят.
Думите са хладното оръжие в тази война
между ръцете ни, които се разплитаха.
Написах те и вече съм свободна от тъга –
телата ни едно от друго си отидоха.
граматика
друг може да се степенува
не е грешно
ето
ти беше друг
ставаше все по-друг
и се превърнахме в най-други
един за друг
сто-лични хапки
точно в центъра на София
седях в едно кафе отворено наскоро
и предъвквах със затворени очи
онова което се е случвало
което още мога да си спомня
от раждането ми наопаки
докогато кракът ми върху другия
подпира плочките поставени накриво
до момента точно на сега
и стана хомогенна топка
от всичко което някога съм преживяла
между зъбите ми се заклещваше
онова което така и не можах
преглътнах я и вас със нея
а другите остатъци оставих
скришом после да извадя за десерт
Ако сте харесали стихотворенията от „Рамене и само ти“, може да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка и код azcheta.
