Идиличната Коледа в английско провинциално имение е помрачена от шокиращо убийство в романа на Мейвис Дориъл Хей „Престъплението на Дядо Коледа” (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска). По традиция в навечерието на Коледа всички членове на рода Мелбъри се събират в имението Флаксмиър. Повечето от тях не изгарят от желание да бъдат тук, но такова е желанието на патриарха на фамилията сър Озмънд. Той има свои възгледи за това как трябва да се отбележи светлият празник, а тази година е решил един от гостите да раздаде подаръци на всички, преоблечен като Дядо Коледа. Именно този „Дядо Коледа“ ще открие досадния домакин с дупка от куршум в главата в неговия кабинет.
Заради тежкия си, непреклонен характер и желанието да се бърка в живота на своите роднини, сър Озмънд е недолюбван от повечето присъстващи. Въпросът е дали все пак някой от тях е способен да го убие? Отговор на този въпрос трябва да намери полковник Холсток, заел се с разследването. Той живее наблизо и смята, че познава повечето роднини на жертвата, но скоро разбира, че много от представите му са напълно погрешни. Подозренията, взаимното недоверие и ненавист спъват разследването, но полковник Холсток не изпуска следата сред плетеницата от откровени лъжи и фалшиви улики.
Книгата е част от поредицата на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици.
Прочетете откъс от романа при нас.
******************
Ние прибрахме пакетите и се върнахме в приемната, където Джордж, току-що приключил със закуската, ни поздрави с думите:
– Каква е тази суматоха с някакъв колет за татко, който не бил пристигнал?
Казах си, че ще е по-добре те да знаят за какво става дума, но ги предупредих да не казват, че съм им казала, защото татко вероятно подготвяше драматично съобщение.
Обясних, че неговата идея е Дядо Коледа да раздаде подаръците на децата край елхата на самата Коледа. Беше го решил миналата седмица и беше поръчал костюм на Дядо Коледа от „Досънс“. Костюмът трябваше да пристигне в събота, но когато не пристигна, Прокобата го убеди да почака до понеделник. Сега, разбира се, той беше крайно вбесен от тази спънка за плана му, но несъмнено костюмът щеше да се появи по-късно, а Прокобата щеше да осигури и втори, и татко щеше да бъде доста доволен, че от „Досънс“ щяха да си дадат труда да изпратят два костюма, а да получат парите само за един.
– И кой ще има честта да се нагизди с брадата и целия този памук? – попита Джордж. – Да не искате да кажете, че аз съм избран да изпълнявам тази роля? Или старецът лично ще се превъплъти?
Казах им, че според мен ролята ще бъде възложена на Оливър, макар че първоначално татко беше предложил да бъде Филип. После, струва ми се, му хрумна, че Филип, който се представя добре в любителски театрални представления, може да има голям успех и да бъде отрупан с похвали, затова се спря на Оливър, който е такъв сухар и не може да влезе в роля, каквото и да става. Не трябваше да е човек от семейството, защото според татко децата незабавно щяха да го познаят.
– По-добре ще е да подготвиш малко децата, Патриша – посъветва Джордж жена си. – Би било типично за Кит да провали всичко, като заяви, че вижда панталоните на господин Уиткум!
– Ако такова нещо трябва изобщо да се прави, то трябваше да бъде направено преди години, когато децата бяха още съвсем малки – каза Дити. – В наши дни децата на осем или девет години знаят, че всичко това са глупости, и аз не мисля, че трябва да бъдат възпитавани в такава фалшива атмосфера.
– Хлапетата със сигурност ще се забавляват – увери я невъзмутимо Джордж. – Ако им се каже да се преструват, ще се преструват, нали така, Патриша?
– Надявам се – отвърна тя. – Но Кит е толкова непослушен. Разбира се, аз харесвам тези едновремешни обичаи, но сега и гувернантките, и училищата са много модерни и децата като че ли започват да се държат като възрастни, разбират от самолети и знаят каква кола би трябвало да си купиш, трудно е да следиш развитието им. Надявам се само да не си легнат по-късно заради всичко това.
Карол слезе тичешком, готова да потегли. Изглеждаше очарователно. Мисля, че именно затова Патриша обича да я води насам-натам със себе си и да я покровителства донякъде. Карол изглежда толкова изискано; висока е, а се движи с нещо, което мога да определя само като изящна жизненост. Има фините черти на Хилда и косата ѝ е великолепна, наистина като златна.
– Лельо Пат! – възкликна укорително Карол. – Мисля, че те видях да се качваш, за да се приготвиш, а ето че изобщо не си облечена! Колата ще дойде след миг. Бингам вече я кара насам.
– Имаше някаква бъркотия около един колет – обясни кротко Патриша. – Слязох, за да разбера какво става. Няма да се бавя.
Отпратихме тях двете, а Дити и Дейвид потеглиха за Монтън в собствения си даймлер. Татко потегли на своите визити в сънбийма и взе със себе си Хилда. Той винаги посещава някои хора преди Коледа. Предполагам, че приятелите му са приемали това като досадно, точно по времето, когато трескаво се занимават с окачането на имела, пуйката и подготовката на вечерята, но прадядо ни бил прочут с обиколките си на кон по Коледа, когато посещавал семействата на всички съседи и щедро дарявал жителите на селата. Татко пропускаше щедростта, но считаше този обичай за похвален в останалата му част, и държеше да го спазва.
Бях забелязала Джордж да се навърта наоколо и не се учудих, когато той ме спипа веднага щом всички останали излязоха.
– Ето, сега ти нямаш какво да правиш – заяви той. – Онази Портишам се занимава с липсващата пратка, с имела и зелениката, с цветята за масата, татковите писма и всичко останало! Искам да поговоря с теб.
Той се разположи в любимото си кресло в библиотеката и придоби най-тържественото си изражение.
– А сега ми кажи честно, Джени, какво мислиш по въпроса за татко!
Не можах да не се разсмея на думите му. Бяха толкова абсурдни и толкова типични за Джордж.
– Шегата настрана: имам предвид здравето му и… ами душевното му състояние. Прави ми впечатление, че болестта доста го е състарила.
Уверих Джордж, че заболяването на татко се е отразило много слабо на общото му здравословно състояние. Действително изглеждаше по-стар; пристъпваше малко по-неуверено, макар да не можеше да се каже, че крета; и по-често се случваше да забравя. Може би се уморяваше малко по-бързо, макар че това не можеше да се каже със сигурност, тъй като пристъпът го беше стреснал и сега той се пазеше повече от всякога. Сега проявяваше по-голяма склонност да се безпокои, щом почувстваше умора, и беше свикнал следобед да си почива в едно кресло, вдигнал краката си на малко столче.
– Е, може и всичко да е наред – каза унило Джордж. – Знаеш ли, Дженифър, наистина считам, че е редно да бъдеш тук, с него. Разбрах от Хилда, че това е започнало малко да те дразни.
Казах на Джордж, че ми е дошло до гуша всички в това семейство да ми обясняват как било мой дълг да остана у дома. Споделих с него убеждението си, както и с Елинор и Идит през лятото, че не помагам с нищо на никого, като оставам у дома, и че нямам намерение да споря повече по този въпрос. Разбира се, никой от тях нямаше представа от плановете, които имахме ние с Филип, но като че ли бяха надушили, че нещо се подготвя.
– Добре, Джени, не искам да ти досаждам – каза Джордж. Според мен се страхуваше да не избухна в сълзи, а тези постоянни настоявания да остана тук ме бяха изнервили дотолкова, че почти ми се прииска да го направя. Обзе ме страх да не би скритите ни планове да се провалят по някакъв начин. Цялата тази съпротива, макар тя, разбира се, да не беше насочена пряко срещу намеренията ми, просто караше всичко да изглежда толкова сложно. В миналото съм правила много планове как да напусна дома ни и да се справям сама, и те така и не се осъществиха, затова действително се боя от провал. Но с помощта на Филип, който е много решителен, сегашният ни план би трябвало да има успех.
Очевидно имаше и още нещо, което Джордж искаше да каже, но като че ли не намираше подходящите думи.
– Старият Крукърн е идвал тук, предполагам? – попита той най-сетне. Крукърн е татковият адвокат.
– Доколкото ми е известно, не. Но може да е идвал без мое знание – изтъкнах аз. – Прокобата движи всички таткови дела, а с мен той изобщо не обсъжда делови въпроси. Напълно безсмислено е да се надяваш, че мога да ти дам вътрешна информация за завещанието на татко или за каквото и да било от този род.
– Момичетата се безпокоят – каза Джордж.
– И са те убедили да ме накараш да разбера нещо! Няма никакъв смисъл. Хилда е единствената, която би могла да измъкне нещо от татко, а тя няма да го направи. Единственият друг вариант, който мога да ти предложа, е да преслушаш госпожица Портишам.
– Да му се не види! Не мога да направя такова нещо! – възкликна Джордж. – Толкова… толкова… ама наистина! Не може да се твърди, че ще е почтено!
– Виж какво, Джордж, не можеш да имаш и едното, и другото. Всички вие ужасно се тревожите за завещанието на татко; знаете, че е безполезно да го питате, или се страхувате да го направите. Е, тогава трябва или да се надявате на най-доброто, или да посетите господин Крукърн. Ако не е прилично да пуснеш въдица за информация на единственото място, където може да я има, ще трябва да предприемете нещо открито или да се примирите с незнанието си.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q4 при завършване на поръчката си.
