„Малката пекарна в Бруклин“ на Джули Каплин (изд. „Софтпрес“, преводач: Паулина Мичева) е втората книга от поредицата „Романтични бягства“. В нея отново се срещаме с младата кулинарна блогърка Софи Бенингс. След болезнена раздяла тя се мести в Ню Йорк и решава изцяло да се потопи в работата си на кулинарен журналист в първокласно списание. Макар първоначално да няма големи очаквания, Софи скоро открива, че магията на кулинарния свят ѝ отваря неподозирани врати – към нови приятели, възможности и любов.
Поемете и вие с откъс от книгата към романтичната малка пекарна в Бруклин, където парче пай ще ви накара да се почувствате като у дома си!
Следвайки вълната от хора, като се опитваше да изглежда възможно най-небрежна – все пак сега тя бе една от тях, влезе през двойните врати и почти ахна. Вътре бе много по-студено, но пространството бе огромно. Два ескалатора се изкачваха няколко етажа по-нагоре покрай стена от стъкло и вода, а звукът от спускащата се течност многократно се усилваше от обширното пространство. Софи си пое дълбоко дъх. Полската мишка бе дошла в големия град.
На входа имаше пропускателен пункт и хората безгрижно минаваха през него. Софи отиде до гишето на рецепцията и търпеливо изчака, докато момичето там подреди някакви документи и най-накрая насочи към нея отегчения си поглед.
– Мога ли да ви помогна?
– Да, здравейте, аз… – Не ѝ идваха думи. – Аз… тук съм… – Името на жената, която трябваше да потърси, ѝ убягваше. Напълно се бе изличило от паметта ѝ. – Днес започвам работа тук.
– Кой отдел?
– Списание „СитиДзен“.
– Име?
– Софи. Софи Бенингс. Момичето се загледа в екрана на монитора си, устните му бяха толкова свити, сякаш това търсене бе огромно затруднение. Намръщи се още повече. Погледна отново към Софи.
– Не виждам информация за вас. Трябва ми име за контакт.
– Моля? – Софи не разбра почти нищо от думите на девойката заради акцента и бързината, с която ги изстреля.
– Трябва ми име.
– Ъъъъ… – Софи имаше чувството, че мозъкът ѝ напълно е изключил. – Труди… Труди… – Не, нищо. – Почакайте малко.
Бръкна в чантата си, търсейки мобилния си телефон. Защо не бе по-организирана, защо не си бе записала всичко?
Явно охраната тук бе много строга. А тя нямаше представа къде трябва да отиде.
Момичето погледна през рамото ѝ.
– Добро утро, господине. Мога ли да ви помогна?
След като така набързо я отрязаха, Софи пребледня и мислено се прокле заради глупостта си. Имейли. Имаше имейли с цялата информация. Къде беше телефонът ѝ? Заровичка в чантата си. Несесер. Ключове. Телефон нямаше.
С внезапен ужас си спомни как се бори с необичайния американски адаптер, как включва телефона си да се зареди…
– Здрасти, англичанке.
– Тод! Здрасти! – От облекчение от устата ѝ излезе нещо като писък.
– Добро утро. Значи успя да се ориентираш дотук.
– Да, но телефонът ми е останал вкъщи заедно с цялата информация. Не мога да се сетя кого трябваше да потърся, като дойда.
– Няма проблем. Ще те заведа. – Тод се облегна на рецепцията. – Здрасти, Тери. Тя е с мен.
На съвършено гримираното моделско лице на момичето веднага грейна усмивка.
– Здрасти, Тод. Как си?
– Добре, а ти?
– Ще бъда по-добре, ако ме заведеш на обяд. – Брадичката ѝ се повдигна подканващо. – Тери, знаеш, че не смесвам работата с удоволствието.
– Едно момиче винаги трябва да си опита късмета. – Тя сведе поглед съблазнително. – Не знаеш какво изпускаш.
– Знам – каза с жален копнеж Тод. – Но трябва сам да нося това тежко бреме.
Девойката се нацупи и плъзна пропуск по бюрото.
– Заповядайте.
– Благодаря ти, че ме спаси – каза Софи, когато Тод я поведе през бариерите към огромните ескалатори. Не можа да се сдържи и добави: – Особено като видях пред каква опасност се изправи.
Той ѝ се ухили.
– Мъжете са длъжни да изпълняват дълга си. Тук са доста стриктни по отношение на охраната. Щеше да чакаш дълго, докато те проверят.
Софи се огледа.
– Мястото е впечатляващо.
– Ще свикнеш – сви рамене той. – Ние сме на тридесет и третия етаж.
Софи го последва през ярко огряната от слънцето чакалня до асансьорите и двамата потеглиха нагоре с главозамайваща скорост. Секунди по-късно вратите се отвориха с пиукане. Нервите на Софи се отпуснаха при вида на познатото лого на списанието на голям стъклен панел. Това вече беше друго нещо. Отвъд стъклото се виждаха бюра, подредени в редици, точно както бе и в Лондон. Ситуацията не беше чак толкова непозната и смущаваща.
Тод махна на момичето на рецепцията и избута Софи натам.
– Това е Софи. Англичанката, която си размени мястото с Бранди.
Младата жена вдигна глава, на лицето ѝ се изписа чист ужас, който тя почти мигновено успя да прикрие.
– Ще съобщя на Труди, че си тук.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg.
