Време за четене: 9 минути

RESET“ от Дан Хийт (изд. „AMG Publishing“, преводач: Невена Шопова) е практично и вдъхновяващо ръководство за това как да поправите нещата, които не работят – в работата и в ежедневието ви. Книгата ще ви помогне да излезете от порочния кръг, да се освободите от старите навици и да преодолеете инерцията на „винаги е било така“. Като се базира на психологически изследвания и стотици интервюта Хийт предлага ясен подход, който ще ви насочи към това, което наистина има значение.

Предлагаме ви откъс от предговора към книгата.

**********************

През есента на 2021 г. отидох до Chick-fil-A*, за да взема вечеря за семейството си, и съвсем неочаквано се върнах у дома с една идея за книга. (Освен това, както можеше и да се очаква – с пържени картофки и пилешки хапки.) Бях толкова впечатлен от ефективността на обслужването им през прозореца на колата, за което ще прочетете повече в глава 4, че започнах да се питам: „Как да направим така, че нещата да вървят по-добре?“.

Впоследствие обаче осъзнах, че понятието „по-добре“ не улавя това, което търсех. „По-добре“ може да означава всяко подобрение в изпълнението – например олимпийски плувец, който сваля стотна от секундата от вече забележителното си време. Открих, че по-скоро ме привличат ситуации, в които хората буквално са затънали. Това не бяха „кризисни“ ситуации, а по-скоро лош баланс – състояние, което е незадоволително, но е устойчиво. Подобно на склада за получаване на пратките в болницата.

Със сигурност всички сме се сблъсквали с подобни ситуации. Всеки от нас понякога е в безизходица и лесно се вижда защо. Задушавани сме от тежестта на това „как винаги сме правили нещата“ (инерция). Обмисляме толкова много възможни варианти за промяна, че накрая това ни смразява (парализа при вземането на решения). Губим толкова време в спорове с колегите си за това какво трябва да направим, че накрая не постигаме нищо (политика). А се изтощаваме, гонейки днешните проблеми, които винаги изтласкват бъдещите възможности („гасене на пожари“).

Въпросът е: „Как да рестартираме? Как да променим това, което не работи?“.

В продължение на около две години и половина търсих отговорите на тези въпроси. Принципите, изложени в тази книга, се основават на 240 интервюта с хора от без-брой различни сфери на работа, изследване на релевантните открития в психологията и други дисциплини и задълбочено проучване на някои методологии, които помагат на хората да преодоляват инерцията и да постигат напредък в кратки срокове, като agile scrum*, терапията, фокусирана върху вземането на решения, системата за управление на инциденти, kaizen събитията*, проектните спринтове, преструктуриранията в бизнеса, проектите за бързи резултати и други.

Да започнем от самото начало.

Когато сте в безизходица, това е все едно пътят ви да е блокиран от огромен камък. Трябва да го преместите, но как изобщо бихте могли? Той е твърде голям. „Трябва да доставяме всички пратки, които получаваме, в рамките на един ден.“ Да, със сигурност звучи чудесно, но ние НИКОГА НЕ СМЕ ГО ПРАВИЛИ, така че какво ви кара да мислите, че това е възможно? Изглежда непосилно.

Често правим грешката да си мислим, че сме затънали, защото не полагаме достатъчно усилия. Забележете, че липсата на усилия не беше проблемът в зоната за приемане на пратките в болницата. Вероятно дори са били необходими повече усилия, за да се поддържа проблемната система, поради всички онези обаждания към червения телефон.

С други думи, не можете просто да се хвърлите срещу камъка. Да бутате с все сила“,не е удачен план (освен ако планът ви не е да си докарате дискова херния).

За да преместите камъка, трябва да действате умно и стратегически. Поради сложността на ситуацията, с която се сблъсквате, не можете да промените всичко. Не можете да промените дори повечето неща. Даже не можете да промените една голяма част от тях! Но с малко подтикване и стимулиране можете да промените нещо. Добре подбрано нещо. Ще наречем това „добре подбрано нещо“ точка на въздействие (термин, популяризиран от изследователя в областта на системите Донела Медоуз).

Точките на въздействие са онези намеси, при които едно малко усилие води до непропорционално големи резултати. От всички действия, които бихте могли да предприемете, за да подобрите дадена ситуация, именно точките на въздействие са тези, които трябва да предприемете. В болничния склад за получаване на пратки например една от ключовите точки на въздействие била премахването на партидната обработка.

Без точка на въздействие никога няма да успеете да преобразите начина си на работа. На илюстрацията по-горе точката на въздействие е опорната точка, която под-държа лоста.* Но тя сама по себе си не е достатъчна, за да преместите камъка. Камъкът все още не се е помръднал. За да го преместите наистина, трябва да приложите някакви ресурси в другия край на този лост.

Откъде да вземете тези ресурси? Е, в момента вие и вашият екип вече разполагате с изобилие от ресурси – време, пари, ентусиазъм, процеси и други, които се използват по най-различни начини.

Номерът е в това да координирате всички тези ресурси така, че да действат в една и съща посока. Трябва да пренаредите ресурсите си върху точката на въздействие.

Именно това е основната концепция, която ще разгледаме в тази книга: за да накарате нещата да се случат, трябва да откриете точките на въздействие и да пренаредите ресурсите така, че те да натискат върху тези точки.

Просто е, нали? Достатъчно е да направите само тези две неща, и БУМ! Промяната ще разцъфти!

Е, да, наистина може да бъде толкова просто, но първо трябва да се свърши малко предварителна работа. За начало, ще трябва да потърсите точките на въздействие, където малките инвестиции носят големи резултати. А как точно да разпознаете тези „вълшебни“ точки на въздействие? Ако беше лесно, вероятно вече щяхте да сте ги открили. (В продължение на години на екипа в болничния склад дори не му е хрумвало да се откаже от партидната обработка на пратките.)

В първата част на книгата ще се съсредоточим върху основната детективска работа по намирането на точките на въздействие. Ще разгледаме пет метода за тяхното идентифициране:

  • Вървете и огледайте работата (в глава 1): наблюдавайте отблизо действителността във вашата работа.
  • Обмислете целта на самата цел (в глава 2): намерете алтернативни пътища към крайната си цел.
  • Проучете кои са върховите точки (в глава 3): анализирайте и повторете най-добрите си резултати.
  • Насочете се към ограничението (в глава 4): определете основната сила, която ви възпира.
  • Съставете карта на системата (в глава 5): издигнете се над отделните звена, за да от-криете многообещаващи цели за действие.

В част 2 ще насочим вниманието си към пренареждането на ресурсите. Това е задача, съпътствана от предизвикателства. Основната пречка е, че сигурно не разполага-те с излишни неоползотворени ресурси, които да можете просто да насочите в помощ на промяната. Разполагате с това, което имате. А това означава, че ако искате да приложите по-голям натиск върху дадена точка на въз-действие, трябва да извлечете ресурси от нещо друго, което вече правите.

За да предизвикате промяна, не трябва да разсъждавате по начина „И ТОВА“, а да мислите с понятието

ВМЕСТО“. По-малко от едното и повече от другото.

И тези компромиси са болезнени. Вероятно никой от вашия екип в момента не вярва, че това, което прави, е безсмислено и че усилията му могат спокойно да бъдат пренасочени в нова посока. Тогава откъде да вземете ресурси, които да съсредоточите върху точките на въздействие, когато всички налични ресурси вече са предназначени за други дейности?

Ще разгледаме шест стратегии за мобилизиране на ресурсите, като същевременно сведем до минимум болката от неизбежните компромиси. Ето как можете да пренаредите ресурсите:

  • Започнете с порив (в глава 6): стартирайте с интензивен и съсредоточен период на работа.
  • Оползотворете разхищенията (в глава 7): прекратете усилията, които не допринасят за целта ви.
  • Правете по-малко и повече (в глава 8): пренасочете ресурси от нискоефективна към високоефективна дейност.
  • Събудете мотивацията (в глава 9): дайте приоритет на работата, която е едновременно необходима и желана.
  • Позволете на хората да водят (в глава 10): дайте им автономността да ръководят усилията за промяна.
  • Ускорете ученето (в глава 11): осигурете по-бърза и по-точна обратна връзка, която да напътства работата ви.

Докато прилагате тази концепция, вероятно ще се сблъскате с големи препятствия – традиция, съпротива, бюрокрация и безразличие. Но ако успеете да преместите камъка, дори и само с няколко сантиметра, ще откриете, че има сила, която действа във ваша полза. И това е сила, която може би не очаквате.


Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки,


* Американска верига ресторанти за бързо хранене, специализирана в приготвянето на пилешки сандвичи. – Бел. прев.

* Agile е гъвкав подход за управление на проекти, основан на адаптивност и екипно сътрудничество, а scrum е конкретна методология в рамките на този подход, която организира работата на екипа в кратки цикли. – Бел. прев.

* Кратки, целенасочени инициативи за подобрение на процеси, основани на японската философия kaizen – „постоянно усъвършенстване“. – Бел. прев.

* Вероятно колкото по-малко буквално възприемаме тази аналогия, толкова по-добре. Не съм физик. Просто следвайте мисълта ми.