„Митове“ (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска) на Стивън Фрай представлява разкрепостен прочит на древногръцките митове, свеж поглед към вечното, човешкото и свръхчовешкото.
Издателство „Еднорог“ с удоволствие представя новата книга на блестящия и харизматичен британски актьор, телевизионен водещ и режисьор актьор Стивън Фрай. Той е добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Джийвс и Устър“, автор на бестселъри и автобиографични книги, а напоследък нашумява и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.
Неговият оригинален и разкрепостен преразказ на древногръцката митология демонстрира впечатляваща ерудиция, заразителен хумор, широка култура и неповторим стил.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Надтъкаването
След около седмица, с обичайната тълпа, струпала се около нея, Арахна седяла в стана и довършвала гоблен, на който било изобразено основаването на Тива. Възторжени ахкания и възклицания посрещнали начина, по който била представила воините, изникващи от земята, където били посяти драконовите зъби, но охканията и ахканията на почитателите били прекъснати от шумно тропане на вратата.
Вратата се отворила и на прага застанала прегърбена, сбръчкана старица.
– Надявам се да не съм объркала мястото – казала тя с пресипнал глас и придърпала след себе си голям чувал. – Казват, че тук живеела една удивителна тъкачка. Как ѝ беше името – Ариадна?
Поканили я да влезе.
– Името ѝ е Арахна – казали и посочили момичето, седнало в стана.
– Арахна. Разбирам. Може ли да погледна? Скъпа, сама ли си направила това? Колко прекрасно!
Арахна кимнала самодоволно.
Старицата подръпнала тъканта.
– Трудно е да се повярва, че смъртен може да направи това. Несъмнено самата Атина ти е помагала?
– Не ми се вярва – отвърнала малко раздразнено Арахна, – че Атина може да направи нещо и наполовина толкова хубаво. Моля ви, не измъквайте нишки от плата.
– О, значи поставяш себе си над Атина?
– Когато става дума за тъкане, не може да има две мнения.
– Питам се, какво ли би ѝ казала, ако тя беше сега тук?
– Бих настояла пред нея да признае, че аз съм по-добрата тъкачка.
– Настоявай тогава, глупаво смъртно момиче!
Когато прегърбената старица произнесла тези думи, бръчките изчезнали от старческото лице, помътнелите очи, лишени от блясък, се прояснили и станали сиви и сияйни, фигурата ѝ се изправила и придобила великолепните очертания на самата Атина. Всички наоколо се стъписали и отстъпили мълчаливо. Най-вече нимфите се свили по ъглите, засрамени и уплашени, че са били заловени да се възхищават на работата на обикновена смъртна.
Арахна побледняла силно, сърцето се заблъскало в гърдите ѝ, но външно успяла да запази спокойствие. Погледът на тези сиви очи, вперени в нея, я смущавал, но цялата му мъдрост и неотклонност не можели да променят очевидната истина.
– Е – казала тя, колкото можела по-спокойно, – не искам да обиждам никого, но според мен е несъмнено вярно, че като майсторка на стана нямам равна, било то на земята или на Олимп.
– Така ли? – Атина повдигнала едната си вежда. – Нека тогава се убедим в това. Искаш ли да започнеш първа?
– Не, моля… – Арахна станала от мястото си и посочила стана. – След теб.
Атина огледала рамката.
– Да, това ще свърши работа – казала тя. – Фокейски пурпур, виждам. Не е лош, но аз предпочитам пурпура от Тир – и като казала това, измъкнала от торбата си купища разноцветни кълбета. – Е, да започваме…
Само след секунди тя вече работела. Совалката от чемширово дърво летяла напред-назад, и сякаш по вълшебство започнали да се оформят прекрасни картини. Хората започнали да се промъкват напред и видели, че Атина изобразявала самата история на боговете. Ето скопяването на Уран с всичките му кървави подробности; колко лепкава изглеждала кръвта! Ето и раждането на Афродита – колко свежест и влага лъхали от океанската пяна! На едно място се виждало как Кронос поглъща децата на Рея, на друго – как козата Амалтея кърми малкия Зевс. Атина втъкала в гоблена дори историята за собственото си раждане от главата на Зевс. После се виждало удивително изображение на дузината богове в цялото им великолепие, на Олимп. Но тя още не била свършила.
Сякаш умишлено, за да унижи публично Арахна за нейните претенции, Атина започнала да тъче картини, на които се виждало каква цена плащат смъртните за опитите си да се поставят наравно или по-високо от боговете. На първото пано тя изтъкала образите на царица РОДОПА и цар ХЕМУС от Тракия, които били превърнати в планини, задето се осмелили да сравняват собственото си величие с това на Хера и Зевс. На следващо пано Атина изтъкала лика на ГЕРАНА, царица на пигмеите, която твърдяла, че била по-красива и по-високопоставена от самата царица на небесата, заради което разярената Хера я превърнала в жерав. В същия ъгъл изтъкала и образа на АНТИГОНА, чиито коси били превърнати в змии за подобни нахални твърдения. Накрая Атина украсила по краищата творбата си с клонки от маслина – нейното свещено дърво, а после се изправила, за да приеме дължимите овации. Арахна проявила достатъчно любезност да се присъедини към аплодисментите. Мисълта ѝ се стрелкала бързо като совалката на Атина и тя вече знаела какво ще изтъче. Някакво подобие на лудост я било обзело. Принудена неочаквано да се състезава с олимпийска богиня, тя сега искала да покаже на света не само че е по-добрата тъкачка, но и че хората са по-добри от боговете във всяко отношение. Влудявало я това, че Атина избрала за своята работа такава грандиозна тема като раждането и утвърждаването на олимпийските богове, а после изобразила всички тези тромави измишльотини за наказан хюбрис. Е, и тя можела да се включи в тази иносказателна игра. Щяла да види Атина! Арахна седнала, изпукала с кокалчетата на пръстите си и започнала. Първата фигура, която се очертала пред летящите ѝ насам-натам пръсти, била на бик. Яздело го младо момиче. На друго пано се виждало как бикът се издига в небето и прекосява морето. Момичето гледало назад, към младите мъже, които тичали уплашено по скалистия бряг. Възможно ли било това? Нима тя била изобразила отвличането на Европа, а тези момчета били Кадъм и братята му? Зрителите зашушукали и пристъпили по-напред, за да виждат по-добре. Последвалата поредица от картини изяснила на всички каква цел си е поставила Арахна. Ето я АСТЕРИЯ, дъщеря на титаните Феба и Кой, взела в отчаянието си образа на яребица, за да се отърве от похотливото внимание на Зевс в образа на орел. До нея Арахна изобразила Зевс като лебед, увиващ се около тялото на ЛЕДА, съпругата на ТИНДАРЕЙ. Ето го в образа на танцуващ сатир, преследващ прекрасната Антиопа; а после сладострастният бог бил представен в едно от най-необичайните си преображения – златен дъжд, и как в това свое необичайно въплъщение прелъстява затворената ДАНАЯ, дъщерята на царя на Аргос АКРИЗИЙ. Смъртните шушукали помежду си за много от тези насилвания и прелъстявания. Но това, че Арахна ги представяла така ясно и точно с копринените си конци, било непростимо. Последвали още сцени от развратните подвизи на Зевс – нещастната нимфа Егина и очарователната Персефона, преследвани от него във вид на пъстра змия. И преди се шушукало, че Зевс веднъж спал с Персефона, собствената си дъщеря, която му родила Деметра, но това, че Арахна го показала, било богохулство. И Зевс не бил единственият бог, чиито падения Арахна описала с тъкаческото си изкуство. Появили се и сцени, на които се виждал Посейдон – първо морският бог бил представен във вид на бик, препускащ подир уплашената АРНА от Тесалия, после взел образа на смъртния ЕНИПЕЙ, за да спечели красивата Тиро, и накрая като делфин, преследващ очарователната МЕЛАНТО, дъщеря на Девкалион. Наред били похитителските подвизи на Аполон – Аполон като ястреб, Аполон като лъв, Аполон като овчар, обезчестяващ девици без срам и жал. Показан бил и Дионис, взел образа на голям грозд, за да измами красивата ЕРИГОНА, а после, в пристъп на гняв, преобразяващ АЛКАТОЯ и другите МИНИАДИ в прилепи, задето се осмелили да предпочетат съзерцателен начин на живот пред буйни веселби.
Всички тези истории и още много други били изкусно пресъздадени от Арахна. Всички те били обединени от една обща тема – богове, които си позволяват да мамят, а понякога и дивашки да насилват смъртни жени. Арахна завършила творбата си, украсявайки я по краищата с плетеница от бръшлянови листа и цветя. Когато приключила, оставила спокойно совалката настрана и се изправила, за да се протегне.
Ако сте харесали откъса от „Митове“, можете да поръчате книгата с 10% отстъпка от Ozone.bg, като ползвате код azcheta.
