„Уравнението на Джейми Дрейк“ – новият роман на Кристофър Едж (изд. „Софтпрес“, преводач: Александър Маринов) – е за всеки, който иска да полети към звездите и да създаде нови приятелства.
Обиколка около Земята с Международната космическа станция, изумителни факти от света на физиката и дори среща с разумно същество от далечния Космос – новият роман на Кристофър Едж е за всеки, който иска да полети към звездите и да създаде нови приятелства.
Полет с ракета, безтегловност и космически разходки като супергерой! Бащата на Джейми Дрейк е астронавт в Международната космическа станция и истинска звезда в очите на цялото училище. Само че Джейми иска командир Дрейк просто да е до него – у дома. Особено когато разходката му до старата обсерватория завършва със странен сигнал в телефона и извънземни теории. Но тези проблеми бързо са забравени, когато мисията в Космоса се обърква и бащата на Джейми се оказва в опасност. Сега е време синът също да се превърне в герой.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Тази седмица в училище се провежда Седмица на Космоса. Всички класове ще научат за мисията на татко. Вчера, когато ме изпратиха да върна дневника в учителската стая, забелязах, че трети клас правят макети на Международната космическа станция от алуминиево фолио и рула от тоалетна хартия, а на връщане към нашата класна стая се сблъсках с някакво момченце, преоблечено като бебе извънземно. Толкова се стреснах, че сърцето ми щеше да изскочи. Беше със самоделно направен скафандър, лицето му бе оцветено в яркозелено, а от рошавата му черна коса стърчаха антенки с брокат.
– Знам кой си… – каза ми със зяпнала уста и ококорени в почуда очи. – Татко ти е космонааавт!
– Така е – отговорих, доволен, че славата ми е стигнала чак до първолаците. – Аз съм Джейми
Дрейк.
Момченцето започна да подскача нагоре-надолу от вълнение, а антенките му бясно се разтресоха. После ми зададе въпроса, който чувам поне по три пъти на ден.
– Как пишка татко ти в космоса?
В Международната космическа станция всичко е в безтегловност и баща ми просто се носи наоколо и дори може да лети като супергерой. Единственото, от което се вълнуват всички около мен обаче, е как ходи до тоалетна.
Аз съм в шести клас. Тоест на нас се пада задачата да се образоваме наистина сериозно за мисията на татко. Тази седмица учим за извънземните светове, пътуването между звездите и нанотехнологиите. А в момента учителката ни, госпожа Соломон, пише домашното за Седмицата на Космоса на бялата дъска.
ИЗМИСЛЕТЕ ИЗВЪНЗЕМНО
– Живее ли някой там горе? – произнася госпожа Соломон, обръща се с огромна усмивка на лицето и посочва небето през прозореца на класната стая. – Съществуват ли извънземни, или сме сами в цялата Вселена?
Минти, с която седим на един чин, ме смушва с лакът в ребрата и прошепва:
– Разбира се, че съществуват. Виждала съм ги в ютуб.
Цялото име на Минти е Араминта. Преди ходела в скъпо частно училище, но после пратили баща ѝ в затвора заради някакъв тлъст банков обир, а тя се озовала тук, в основно училище „Остин Парк“. На моменти си казвам, че от полицията са арестували грешния член на семейството и всъщност е трябвало да пратят в затвора Минти – особено когато започне да ме муши в ребрата. Мечтата ми е да не седя до нея, но госпожа Соломон явно смята, че ще се сприятелим, защото и двамата сме нови в училище. Аз лично се съмнявам.
Минти непрекъснато гледа в ютуб смахнати клипове на разни откачалки, които опаковат главите си във фолио. Едно от видеата показваше гумен манекен, който уж бил извънземен; и някакви лекари, облечени в скафандри, които го режеха на парчета. Откровена измишльотина, обаче Минти се кълнеше, че било истинска аутопсия на извънземно.
– Този петък… – продължава госпожа Соломон, свежда очи и започва да пише на компютъра на бюрото си – … бащата на Джейми, командир Дан Дрейк, ще стартира мисия към звездите в търсене на извънземен живот. Ще ви пусна един запис, от който ще научим повече за мисията.
Плоският екран до дъската просветва и оживява. Появява се снимка на татко в скафандър, заобиколен от останалите членове на екипажа на МКС. В стомаха ми започват да пърхат пеперуди, а неподвижната снимка постепенно избледнява и разкрива изображение на странен на вид сателит във формата на сребриста топка, който лети високо над Земята. После от колоните се разнася невероятно плътен глас като тези от рекламите на най-новите мега кинопродукции.
– От изстрелването на първия сателит през 1957-а човечеството се стреми да изследва всяко ъгълче на Слънчевата система, в която живеем. От посещенията на планети до проучванията на Слънцето, познанието, което сме натрупали, ни помага да осмислим своето място във Вселената. Време е човечеството да направи следващата стъпка и да се заеме с изследването на цялата галактика.
Докато гласът разказва, на екрана се нижат удивителни снимки. Прашните червени планини на Марс, опънали се под синьо-сивото небе; циклоните на Юпитер; ледените пръстени на Сатурн. Снимки на Меркурий, Венера, Уран и Нептун, до една изключително красиви и необикновени. Смяната на снимките се ускорява и планетите се редуват в шарена вихрушка – жълто, червено, кафяво, синьо, зелено, – докато не се пръсват, за да разкрият снимка на Слънцето: нажежена огнена топка с ярки червени езици, извили се в космоса над повърхността му.
– Нашето слънце е само една от двестате милиарда звезди, съставящи Млечния път, нашата галактика – обявява гласът. – Доскоро пътуването между звездите беше невъзможно поради огромните разстояния между тях, но с напредъка на микроелектрониката, нанотехнологиите и лазерното инженерство човечеството най-сетне може да се протегне към небесните светила.
Екранът потъмнява. За секунда решавам, че филмът е свършил, но камерата се завърта и разкрива друг сателит в орбита високо над Земята…
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
