„Класически наръчник за любовта“ от Кърсти Грийнуд (изд. „Ибис“, преводач: Вихра Манова) е невероятно свежа и забавна книга, която ще ви накара да се смеете със сълзи. Притиснати от финансови затруднения, две дами предприемат дръзко и оригинално начинание, което ще изисква себеотдаване и голяма доза изобретателност.
Прочетете откъс от книгата при нас.
– Съжалявам, Матилд… бабо. Опасявам се, че никоя млада жена в днешно време, която познавам, няма да се възползва от стари съвети за самопомощ – казвам нежно. – Не са уместни. Искам да кажа, ние вече просто не мислим по този начин.
Баба въздъхва и с раздразнение вдига ръце.
– Ти, скъпа моя, си жена почти на трийсет и нямаш съпруг! Цялото това нещо е необяснимо. То е… тъжно.
– Ей, аз не съм тъжна! – ставам възмутено от дивана. – И не съм „почти на трийсет“. На двайсет и осем съм. И като изключим това, че бракът като цяло е тъпа идея, да бъда сама е моят избор. Харесва ми начинът, по който живея. Такава съм. Млада, сама и готова да купонясвам. Феминистка и независима жена и обожавам това. Работя усилено, играя усилено, купонясвам усилено и правя всяко проклето нещо, което поискам, ясно? Това е обратното на тъжна.
– Браво, Джесика! – Валентина започва да пляска. – Браво!
– О, мили боже. Мили боже. – Баба притиска и двете си сбръчкани ръце към бузите си. – Искаш да ми кажеш, че си избрала да живееш по този начин? Мислех, че това е част от… ужасен провал. Божичко. Това означава ли, че цветът на косата ти е обмислено решение, а не зов за помощ?
Ахвам. Под насълзените очи и притеснените погледи Матилда Бийм има характерче и половина. И още не е приключила.
– Ти нямаш работа, Джесика. Нямаш дом. Дойде при мен, за да искаш пари, скъпа. Да живееш по начина, по който живееш, не изглежда да те прави особено щастлива.
– Майчице – възкликва Валентина, която сега искрено се забавлява. – Майчице.
– Остави прекрасната ми платиненоруса коса на мира! – възроптавам. – Не съм супер щастлива в момента, признавам. Всичко е пълна каша всъщност. Но като цяло съм! Имам повече свобода и равенство, отколкото ти някога си имала. Това е страхотно. И не е като и ти да си в кой знае каква форма сега, нали така? Напълно разорена си, къташ всичките си вещи и имаш стая, пълна с порцеланови кукли. Доста сигурна съм, че съвети за живота от теб просто няма да минат пред готините, силни днешни млади жени.
Баба се задъхва, две розови петна се появяват на бузите й.
– Уверявам те, че съветите ми са сто процента ефективни, независимо от годината – изсумтява тя и скръства дългите си ръце пред гърдите си.
– Ъъ, съмнявам се – сопвам се аз в отговор.
Валентина мести поглед от едната към другата с искрена усмивка на лицето си.
– Фамилната прилика е направо обезпокоителна.
Лицето ми почервенява. Трябва да отида да потичам, да си взема душ, да си проясня ума, да се махна от тук, по дяволите.
– Може ли вече да си вървя? – посочвам към вратата.
– Аз също наистина трябва да тръгвам – обажда се весело Валентина. – Беше толкова прекрасно да видя и двете ви. Особено чудесна изненада беше да засека теб, Джесика.
Докато отварям вратата, а Валентина ме следва по петите, баба изведнъж си поема въздух и се провиква:
– Чакайте! И двете. Само секунда. Не си тръгвайте! Мога да докажа, че съветите ми ще работят и в днешно време. Имам идея! Ще… ще ви покажа как!
По лицето на Валентина се изписва съчувствена гримаса.
– Наистина съжалявам, Матил. Наистина. Но просто не е възможно. Надявам се, че можеш…
– Възможно е! – крясва баба като луда, прекъсвайки Валентина. – Джесика ще ми помогне да го докажа!
– Моля? – възкликвам.
– Красивата Джесика? – Валентина присвива очи за секунда, преди да кимне. – Добре, продължавай.
Баба ме поглежда и прави крачка към Валентина.
– Ако използваме моите съвети, за да преобразим Джесика във въплъщението на добра жена, тогава това със сигурност ще докаже, че наръчниците работят и заслужават да бъдат преиздадени.
– Е, това е най-тъпото нещо, което някога съм чувала – казвам подигравателно. – И доста шибано арогантно, за да съм честна.
Баба потръпва при псувнята ми, но не ми обръща внимание и продължава да говори на Валентина, сякаш дори не съм в стаята.
– Можем да оправим външния вид на горката Джесика, да поработим върху обноските и характера ѝ, женските ѝ умения, как да се държи покрай добър мъж…
Обноски? Матилда Бийм е онази, която има нужда от урок по обноски!
– Външният ми вид е готин! – намесвам се. – И повярвай ми, имам купища женски умения. Купища. Майко мила.
Обръщам се отново, за да изляза от стаята, когато Валентина се обажда:
– Задръж за малко, Джесика. – Слага пръст на брадичката си замислено. – Продължавай, Матилда, бих искала да чуя това.
Спирам на място. Валентина я слуша? Изсумтявам и поклащам глава невярващо.
Баба продължава:
– Можем да използваме първата ми книга, „Наръчникът на Матилда Бийм за любовта и ухажването“, за да помогнем на Джесика да намери добър мъж, който ще се влюби в нея.
– И да създадем книга, базирана на този опит? – замисля се Валентина. – Значи… библия за връзките? Винтидж библия за връзките, която да покаже на жените как да използват техники от твоите наръчници в днешно време?
– Именно – бавно кимва баба, усещайки подновения интерес на Валентина. – Точно така.
– Божичко, нека не е винтидж отново – измърморвам, като се опитвам да остана спокойна. – Не се обиждайте, но всички вече знаят, че „винтидж“ е просто модерна дума за „стари простотии“.
– Всъщност, Джес, последният ни бестселър беше прекрасна винтидж готварска книга за следобеден чай – информира ме Валентина с крива усмивка.
Винтидж готварска книга за следобеден чай? Това може би е най-гнусното, най-странното нещо, което някога съм чувала.
– Всичко винтидж е много популярно в момента – потвърждава тя. – Хитро измислено, Матил.
Валентина ме оставя да стоя до вратата и се настанява обратно на дивана, като вече не изглежда да бърза. Изважда молив и луксозен черен бележник от чантата си. Не записва нищо в него, а само сочи с острия като игла молив във въздуха.
– Хмм. Какво ще кажеш за… „Как да си намерим мъж, сякаш е 1955-а“? – промърморва след няколко секунди.
Поглеждам я тъпо. Баба направо сияе.
– Би могло да стане… – Валентина присвива очи. – Чисто нова книга, пълна с винтидж любовни съвети, опитани и проверени от изцяло модерната перспектива на Джесика Бийм. Харесва ми. И разбира се, подновеният интерес ще означава, че можем след време да помислим да преиздадем оригиналните книги.
– О! – възкликва баба и слага ръце на врата си, а бузите ѝ се зачервяват от удоволствие. – Великолепно!
– Матил, според теб колко дълго мислиш, че ще отнеме да се хване някой мъж? – пита Валентина.
– Не повече от две до четири седмици, ако Джесика остане тук, на Бонам Скуеър, и двете прекарваме цялото си време върху проекта. – Баба ме оглежда от глава до пети. – Ще има доста работа, но можем да я сбутаме в по-кратко време.
– Я момент… задръжте – прекъсвам ги, като поглеждам от едната към другата. – Казвате, че искате да остана тук, в тази къща, за две до четири седмици, да променя всичко във външния си вид и цялото си поведение, като някакъв научен експеримент, само за да накарам някакъв случаен нещастник да излезе с мен?
– Не да „излезе с теб“. Дълбоко да се влюби в теб – обяснява баба щастливо.
Валентина се усмихва в знак на съгласие и записва нещо в тефтера си.
Възмутено им махвам да се спрат.
– И после искате аз да пиша за това?
– Да – отвръщат и двете, сякаш това не е абсурдно, напълно назадничаво и абсолютно унизително предложение.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
