За една пъстроцветна коза и нейната развеселена стопанка. Из „Шантавѝя до шия“ от Радостина Николова
Заглавието на „Шантавѝя до шия“ от Радостина Николова (изд. „Мармот„) обещава, че ще става дума за изобилие от „шантави“ приключения. И обещанието е изпълнено! Плановете за лятото на близнаците Лина и Нико стават на пух и прах, когато семейството им се мести в нов дом… на село! За нула време децата успяват да се спречкат с новата си съседка, което поставя началото на върволица смешни, страшни и неочаквани събития. Възможно ли е, тъкмо когато стане напечено, да стане още по-напечено?
Уверете се сами, като прочетете откъс от книгата при нас!
Глава 24
За една пъстроцветна коза и нейната развеселена стопанка
– Пламенееее! – г-н Чернишев се провикна, колкото му глас държи от двора на Стефания, така че децата го чуха чак на втория етаж в стаята на Нико, където се състезаваха кой ще построи по-висока пирамида от карти.
– Видял я е! – сепна се Лина.
– Нали я върза отзад, за да не блее и никой да не я види! – обърна се към приятеля си Нико.
– Може и да съм забравил да я завържа – отговори Пламен и погледна смутено.
– Пламене, веднага слизай тук, да не дойда аз! – отново се чу гласът на чичо му.
– Идваме с теб, хайде – скокна и Лина. – Все пак всички сме замесени.
Трите деца бавно заслизаха по стълбите. Когато сигнаха в кухнята, Владимир вече ги чакаше там, заедно с майката и бащата на близнаците.
– Никак не е смешно да боядисате горката коза по този начин – започна Мариана.
– Това е изкуство! – заоправдава се Лина. – Има по малко и от Моне, и от Сезан.
– Всъщност е изненада – намеси се Нико. – Мислехме да ѝ сложим и панделка, и червен нос, и клоунска перука.
– Да ѝ сложите какво? – едва запази самообладание г-н Чернишев.
– Перука и клоунски нос. Тя ще разбере шегата, ще видиш! – каза Лина.
– Искам веднага да вземете маркуча и да я измиете, ясно ли е! – кресна чичото.
– Ама… – смотолеви Лина.
– Без ама! – отсече и баща ѝ. – Госпожа Стефания се връща днес. Искате да ѝ докарате инфаркт ли сега?
Лина не знаеше какво е инфаркт, но не искаше Шантавѝя пак да влиза в болница. Никак не ѝ хареса обаче и фактът, че трябва да измият козата, която с такова старание бяха изрисували с латекса от мазето. Тя се намръщи и тръгна напред, а момчетата я последваха. Фран кротко пасеше в двора. Цялото ѝ тяло преливаше в малки петна – истинско платно на импресионист и дело на Лина, опашката грееше в жълто, Пацо беше боядисал ушите в синьо, както и копитцата, които оставяха сини следи тук-там из тревата.
– Ама много ни е хубава! – плесна с ръце Нико.
– Може да я натъкмим поне за снимка и после да я измием, а? – предложи Пламен.
– Добра идея! Ще отида за перуката и носа – каза Лина.
Когато се върна, момчетата вече ѝ бяха сложили папийонката – голяма и розова на жълти точки. Лина ѝ нахлузи перуката, но с носа имаха проблем, защото козата само тръскаше глава и червеният дунапрен постоянно падаше.
– Тъпият нос ще развали работата – отбеляза Нико.
– Може да го залепим със силикон? – предложи Лина.
– Абе, чуваш ли се! Ще я изгорим! С тиксо може – каза Пламен.
Лина хвана Фран през шията, като я галеше и ѝ говореше мило, че ще я направят красива, за да зарадват любящата ѝ стопанка. През това време Нико притискаше дунапренения нос към муцуната ѝ, а Пацо го захвана с тиксо, което прекара зад ушите ѝ и обратно надолу през муцуната.
– Готово! – извика триумфално.
– Воала! – изписка Лина. – Колко е красива!
Но Фран никак не искаше да е красива, а беше доста ядосана. Започна да върти глава, да се мятка и докато децата се опитваха да я удържат, тя се завъртя и с рогата си одра Нико по ръката. Той изпищя, пусна я, тя заскача и затича, децата хукнаха след нея, но после тя се засили и прескочи оградата на Шантавѝя, за да се приземи право в двора на близнаците. Мина през цветните лехи на Мариана, повлече прането от простора, откъсна въжето и се оплете хубаво в новите чаршафи с феи, които родителите бяха донесли за подарък на Лина от командировката си в Гаранция.
– Феите мииии – изпищя момичето, като се надигна на пръсти и видя какво се случва.
Изхвърча от градината на Шантавѝя, влетя в техния двор, но беше съборена от подивяла коза-клоун, която, освен всичко друго по себе си, сега носеше и наметало с феи. Фран се втурна по улицата – тичаше, скачаше, мяташе се, а след нея се запрепъваха децата, господин Чернишев, Мариана, Христо и баба Никифора, която само питаше какво става, но никой нямаше време да ѝ отговори. И тогава, точно в този момент, една кола наби спирачки със свистене, а от лявата страна се показа рошавият мустак на чичо Петров. От дясната страна надникнаха свъсените вежди на госпожа Петрова, а задната врата се отвори и оттам се показа кракът на госпожа Стефания. А след това и цялото ѝ останало тяло. За момент на улицата се възцари пълна тишина. Шантавѝя бавно се доизмъкна от колата с помощта на сина си, който първи се окопити и отиде да ѝ помогне.
– Майко, не обръщай внимание на тази суматоха тук – каза той и махна с ръка, но Шантавѝя се беше вторачила в дребното животно пред себе си, което сега стоеше съвсем спокойно и я наблюдаваше с откъслечно меее.
– Т-т-т-това Ппппфффффран ли е? – попита тя и потърси с очи децата. Погледът ѝ срещна Лининия.
– Ние искахме … – започна Лина, но я прекъсна клокочещият звук, който идваше право от Стефания.
Отначало беше едва доловим, но после набра сила и се изля като вулкан гореща лава от смях. Гърлено и неконтролируемо тя се смееше и смееше толкова заразително, че скоро и останалите посрещачи се присъединиха и всички се запревиваха. Само горката Фран стоеше в центъра в цялата си прелест и нервно риеше земята.
– Сега, сега, миличка – приближи се Пацо и започна да я разлепя.
Шантавѝя се приближи до него и протегна ръка за червения нос. След като ѝ го връчи, тя хубаво го намести на своя нос и каза:
– Сега вече съвсем си отиваме, нали Ппппфран!
Публиката съвсем се развесели, а Шантавѝя направи импровизирано плие, като леко приклекна и повдигна полите си. Фран докуцука до нея и потърка рогца в бедрото ѝ.
– Точно така, момичето ми. И ти ми липсваше. Хайде да си вървим вкъщи.
И те се заклатушкаха към двора, към старата схлупена къщичка, към рафтовете с отвари от трънки, липа и кой знае още какво, към спомените от заминаващото си лято и към обещанията за едно необичайно трайно приятелство, което нямаше как да се случи нито в Златен, нито в Блатен Вир, нито пък където и да било в целия Великиград.
– Ама баба ти си я бива. – Нико потупа Пламен по гърба, а той се ухили. Уж беше започнал работата заради парите, а пък се сдоби и с баба, и с приятели.
– Ей, Шанти, а какво стана с гъсеницата? – извика след нея Лина.
– Как какво? Ето я там пред очите ти – и тя кимна в посока на сина си. – Нали не очакваше да го оставя така предвид факта, че можеше да ритна топа. Кой щеше да го храни с листа тогава. Ти ли?
Лина се разсмя. Хубаво беше Шантавѝя да си е у дома. При това съвсем навреме за рождения им ден.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
