„Ветрове над Камино“ от Джон Гришам (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) предлага поредното неустоимо приключение на остров Камино, където може да се случи всичко – дори убийство по време на ураган. Ураганът Лио е опустошителен: доста къщи, хотели и магазини са разрушени, наводнени са улици, загиват десетина души. Изглежда, че една от жертвите на стихията е Нелсън Кер, автор на трилъри и приятел на Брус Кейбъл – собственик на книжарница и търговец на редки издания. Но раните на главата му подсказват, че по-скоро става дума за убийство.
Кой би желал смъртта на Нелсън? Местната полиция е ангажирана с последиците от урагана, а и е неспособна да разследва случая. Брус започва да се пита дали престъпните типове в последния ръкопис на приятеля му не са нещо повече от плод на неговото въображение. Възможно ли е ключът за разрешаване на случая да е там – черно на бяло?
Прочетете при нас откъс от най-новия роман на Джон Гришам, който излиза по книжарниците от днес!
Брус не обичаше около масата му да обикалят сервитьори, които да подслушват разговорите, затова не ги наемаше. Двамата с Клод наляха на всички вино и вода и поднесоха предястието – купички пикантно гъмбо.
– Много е горещо – оплака се Майра от средата на масата. – Ще плувна в пот.
– Студеното вино помага – изстреля в отговор Брус.
– Какво е основното? – попита тя.
– Всичко е пикантно.
– Е, Мърсър, това е последната спирка от турнето ти, нали? – попита Боб Коб. – Книгата ти ми хареса много, между другото.
– Благодаря – отговори тя. – Да, последната спирка.
– Пресече страната от единия до другия бряг, така ли?
– Да, посетих трийсет и три места. Това е трийсет и четвъртото.
– Утре ще има доста хора, Мърсър – увери я Ейми. – Много от местните помнят баба ти и се гордеят с нея.
– И аз познавах Теса – каза Брус. – Но ми се струва, че никой от хората около тази маса не живееше на острова, когато тя почина. Кога се случи, Мърсър, преди дванайсет години?
– Преди четиринайсет.
– Ние се преместихме тук преди тринайсет години – каза Майра, – за да сме далече от писателите. А вижте какво стана, всички ни последваха.
– Мисля, че аз бях следващият – обади се Боб. – Дойдох преди десет години, веднага след като излязох от затвора.
– Моля те, Боб – изстреля Майра, – никакви затворнически истории. След последната ти книга имах чувството, че съм преживяла групово изнасилване.
– Стига, Майра.
– Значи ти е харесала, а? – попита Боб.
– Страшно.
– И така – поде високо Брус, – искам първо да вдигна тост за господин Лио. Дано да си остане в океана и просто да се разкара. А по-важният тост е за скъпата ни приятелка Мърсър и за чудесната ѝ нова книга, която е на пето място в най-престижната класация и не спира да се придвижва нагоре. Наздраве!
Чукнаха чаши и отпиха.
– Искам да те попитам нещо, Мърсър – обади се Лий. – Баба ти, истинската Теса, наистина ли е имала любовен роман с по-млад мъж тук, на острова?
– Това е най-хубавата част – побърза да вметне Майра. – Направо се разгорещих от онова първо съблазняване. Браво, момиче.
– Благодаря, Майра – отговори Мърсър. – Огромен комплимент е да го чуя от теб.
– Няма защо. Разбира се, аз щях да се развихря повече.
– Стига, Майра.
– Но, да, когато бях достатъчно голяма, за да разбирам какво става, заподозрях, че докато ме няма, Теса прекарва много време с онзи по-млад мъж.
– Значи Портър е съществувал реално, така ли? – попита Лий.
– Да. Портър живя тук много години. А преди четиринайсет двамата загинаха заедно по време на една буря.
– Помня и Портър, и бурята – каза Брус. – Една от най-силните, които съм виждал на острова. Почти ураган.
– Кой спомена ураган? – обади се Ейми.
– Извинете. Попадали сме в периферията на разни бури, но нищо страшно. Бурята, в която загинаха Теса и Портър, беше старомодна лятна буря, тъй наречената суперклетка, която връхлетя без предупреждение от север.
– А къде е била Теса? – попита Ейми. – Извинявай, ако не ти се говори за това, Мърсър.
– Не, всичко е наред. Тя и Портър не били навлезли много навътре в морето – просто ленив летен ден на платноходката му. Портър и платноходката изчезнаха, а Теса беше намерена два дни по-късно до северния кей.
– Добре че не я убиваш в романа си – каза Майра. – Аз със сигурност щях.
– Ти убиваш всички, Майра – обади се Лий. – След като ги прокарваш през сексомелачката.
– Убийството продава, Лий, почти колкото сексът. Спомни си го, когато пристигнат чековете с авторските възнаграждения.
– А какво предстои, Мърсър? – попита Боб Коб.
Тя се усмихна на Томас и отговори:
– Ще си почина няколко седмици, макар че Томас и Брус ме тормозят да започна нов роман.
– Трябва ми нещо, което се продава – каза Брус.
– И на мен – пошегува се Лий.
Мрачният поет Джей каза:
– От последната ми книга се продадоха двайсет бройки. Никой не чете поезия.
Както обикновено, това беше неумел опит да се пошегува, посрещнат с отзивчив смях от един-двама души. Майра едва не изтърси нещо от сорта на: „Никой не може да чете твоите глупости“, но вместо това каза:
– И друг път съм те съветвала, Джей, да започнеш да пишеш еротични истории под псевдоним. Спечели малко пари като Боб и тогава издавай стихосбирки с истинското си име. Ама пак няма да се продават.
Брус беше виждал как подобни разговори излизат от релси, затова побърза да се намеси:
– Може ли да вдигнем тост за новата сделка, Мърсър?
– Защо не? – усмихна се тя. – Тук не е лесно да пазиш тайна.
– Нов договор с „Вайкинг“ за две книги – оповести Брус. – От днес сутринта.
Разнесоха се одобрителни възгласи и всички се изредиха да поздравяват Мърсър, докато Клод раздигаше купичките. Наля още вино – студено шабли – и започна да сервира следващото блюдо: пушени стриди. От изток повя ветрец и раздвижи тежкия въздух.
Докато сновеше до кухнята и обратно, Клод хвърляше едно око на малкия телевизор до готварската печка. Лио продължаваше да се носи без ясна посока, да бушува и да озадачава метеоролозите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
