Време за четене: 2 минути

„Празновремие“ (изд. „Библиотека България“) от Дарина Шопова-Станчева събира поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни.

Предлагаме ви няколко стихотворения на младата авторка.

ПРАЗНОВРЕМИЕ

Аз имам твърде много нищо-правене,

плета си го сама във време-нещото!

Дълбае ме, защото е отравяне

и чака да се сбъдне в мен човешкото.

А нямам никак даже време-имане!

Търпя, очаквам бавно и болезнено.

Животът ми е тихо нищо-взимане!

Победата тъкана е от белези.

Тук много бавно сбъдват се мечтите ни,

ако изобщо смеем да ги сбъдваме!

Огризани от чакане душите ни,

забравили са пътя си на тръгване.

Изправени пред живото-самотността,

все искаме и чакаме живота си.

Неосмелили се да бъдем чудеса,

упрекваме – виновна е съдбата ни.

Така изгниваме във вечно чакане,

в забвение, в самотно вяро-нямане…

Търпението превръща се във влачене.

търпение, граничещо с апатия.

Днес нищо-правенето стана твърде много!

Аз искам мечти-сбъдване да взимам!

И време-чакането няма да го мога.

А празно-времие отказвам пак да имам!

СТАРА СНИМКА

Познавате ли бялата тъга?

Тя често е приседнала на двора.

Плете чорапи с немощна ръка,

макар да няма вече в село хора.

И вехти снимки посред нощ тя гледа,

завръща се далеч назад във дните.

В миг стаята от сива, става цветна,

косата и́ – с блестящи букли живи!

По устните приплъзва се усмивка.

Очите и́ са пълни със звезди

и грее в младост тази стара снимка,

превърната в реалност тук почти!

От грамофона музиката бликва

и стаята е цветна и живее,

танцува тази стара снимка,

танцува, смее се и пее.

А после сяда с бялата тъга

на стълбите пред прага изоставена,

вторачила се в звездната тъма,

да чака своя край почти забравена.

ТУК СЪМ

Тук съм…

… всеки път

идвам за тебе

и нося

въпроса си…

… даром…

… искаш ли ме?

Тук съм…

… този път

идвам последно…

Не нося

въпроси,

а време…

… искаш ли го?

Там съм…

… където

не искаше

нищо,

а вземаше

всичко!…

… искам си се…

… върни ме

обратно

на мен.