„Лозята на Шампан“ от Джулиет Блекуел (изд. „Софтпрес“, преводач: Росица Тодорова) е завладяващ роман, който вълнува със затрогваща и емоционална история за любов, саможертва и кураж. Опиянени от магията на шампанското и неговия незабравим послевкус, читателите ще се насладят на обиколка сред най-красивите лозови насаждения на Франция, където открай време на човек не му остава друго, освен да се влюби. Вдъхновена от действителни събития, Джулиет Блекуел ни открехва вратата към тайнствените подземни тунели, които по време на Първата световна война пулсират с тревогите и надеждите на местните, а днес са част от културното наследство на ЮНЕСКО и са се превърнали в пазители на традициите и мост между минало и настояще.
Прочетете откъс от книгата при нас.
… Надявам се, че писмото ми няма да се изгуби или да бъде цензурирано. Обаче се разчу, че цензорите са ххх с твърде много писма за преглеждане, така че е въпрос на шанс кое ще се промъкне!
Дали да Ви разкажа за търканията, които понякога възникват между poilus и офицерите? Това са мъже от висшата класа и не са привикнали на войната повече от нас, бедните фермери. Някои са свестни хора, но други ххх. Имаше безредици, войници, осъдени за измяна и разстреляни с френски куршуми, но не заради малодушие, а заради греха, че не желаят да се изправят срещу куршумите и отровния газ, защитени единствено от крехката си човешка плът. (Ако ножиците на Анастасия са наточени, уверен съм, че нищо от написаното няма да оцелее.)
Един от офицерите е сгоден за млада дама от Реймс – Люси Марешал. Ще пропусна името на господина, което – разбира се – нищо няма да означава за Вас, но аз го познавах още от времето в Реймс. С братята му ххх и имаха навика да ловуват в полята недалеч от дома ни в покрайнините на града. Често пъти наминаваше да си купи буркан мед от мен – знаеше се, че медът на моите пчели е сред най-добрите в околността, и винаги се опитваше да се пазари за по-ниска от обичайната ми цена.
Когато контактът с Реймс беше преустановен, него го обзе страх, че гореспоменатата млада дама му е станала невярна или може би са я ранили, или ххх от подобен характер. Изглежда, отказала да напусне града, когато имала възможност. Не разбирам причината.
Нямах честта да познавам младата дама, но понеже познавам Реймс, а и двамата с него се знаехме, офицерът ме изпрати в града да разуча – а също и да занеса подарък и писмо на любимата му. Твърди, че му е невъзможно да напусне важната си позиция, макар да ми се струва, че по-скоро се бои от опасностите на влизане и излизане от града. Да рискувам живота си, за да премина опасната зона по някаква измислена причина ххх, е толкова глупаво, колкото и много други неща в тази война. Знаете, убеден съм, че никога няма гаранция дали човек ще оцелее при такова пътуване.
Невъзможно е да откажеш пряка заповед, така че отидох, като се насърчих с мисълта, че ще успея лично да проверя как са старите ми съседи и любимият ми град. Скъпото ми семейство бе евакуирано на юг, слава богу, но аз с радост щях да се върна в Реймс, макар и само за да си позволя бутилка-две от местния пенлив нектар. Единственият лукс в окопите е дневната дажба вино и ракия. Бях сигурен, че в Реймс ще мога да се напия до насита.
Сега няма да Ви описвам какво открих вместо някогашните красиви улици на моя град. Сърцето ми още е разбито заради скандалното опустошение не само на домовете и на местната търговия, но дори на голямата катедрала, в която през вековете са били короновани френските крале и откъдето Жана д’Арк е потеглила с коня си, за да вкуси своята победа.
Хуните са дали всичко от себе си, за да я разрушат, а с нея и духа ни на нация. Дали са успели е ххх.
Скъпа ми marraine, какво да Ви кажа за въпросната млада дама? Открих я в семейния ѝ дом – зле пострадал от снаряд и изгубил половин стена, покрай която минава огромно стълбище. Двете с майка ѝ се грижат за десетки войници с помощта на една-единствена слугиня. Сигурен съм, че това е доста разтърсваща промяна на фона на живота им отреди войната.
Оказа се, че мадмоазел е красива, а нежното ѝ лице бе съвсем добре дошло след месеците, прекарани в гниещата сивкава тиня на окопите. В нея има изящество и като че ухае на цветя въпреки калта по лицето си. Бях убеден, че ще е глупава и суетна като толкова други млади дами от нейната класа. Със срам ще призная, че бях вбесен, задето са ме изпратили по толкова лекомислена причина, и разстроен заради състоянието на моя град, като не прикрих чувствата си пред нея.
Тя не трепна от суровите ми думи. Напротив, усмихна се и ме запита какво ѝ е изпратил въпросният офицер.
Беше изящно украсен гребен за нейната дълга кестенява коса. Засмя се, като го видя.
„Каква полза ще имам от гребен? Една пита сирене щеше да е по-полезна.“
Бях изненадан, но в същото време и удовлетворен.
Когато не се грижи за войниците, майката на мадмоазел непрестанно плете и ми даде подарък, който да отнеса: вълнена шапка за офицера от Реймс и два чифта дебели вълнени чорапи за мен. Това може да изглежда незначително. Обаче чистите сухи чорапи са балсам за един poilu, който прекарва и деня, и нощта в калта.
Поделихме си бутилка шампанско – с младата дама и майка ѝ. Може би се дължеше на всичко, което бях видял през последните месеци, но никога досега мехурчетата не бяха гъделичкали носа ми с такава радост, никога досега нектарът не е бил толкова сладък.
След като Ви пиша това писмо, очевидно съм успял да се върна в ххх цял и невредим. И все пак… Струва ми се, че ще ми трябва време да осмисля какво съм видял и почувствал по време на пътуването си до града, който някога наричах свой дом.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
