„Нора Уебстър“ от Колъм Тойбин (изд. „ICU“, преводач: Елка Виденова) е изключителен психологически роман, в който личното е разгърнато на фона на разтърсващите политически събития в Ирландия от края на 60-те. Морис е голямата любов на Нора. Смъртта му преобръща целия ѝ свят и я завлича в бездната на скръбта. Освен грижите за четирите им деца и осигуряването на средства за оцеляването на семейството, Нора е изправена и пред предизвикателството да се справя с вниманието на хората от малкия град.
Тук всички се познават и всеки се чувства в правото си да се меси в чуждия живот. В кухото съчувствие на съгражданите си Нора съзира клюкарско любопитство, а не автентична човешка загриженост. И това я тласка към търсене на други начини за спасение – в музиката, в съзерцанието, в морето, източник на покой.
Прочетете откъс от романа при нас.
През годините на няколко пъти беше срещала Филис Лангдън. Мъжът ѝ беше ветеринарен лекар и двамата бяха от Дъблин. Вече в колата, Нора отбеляза колко умело дава на заден ход Филис, а също и красивите ѝ пръстени, когато смени предавката и потеглиха за Блакуотър.
– Не спирам да се чудя – подхвана Филис, – колко много знаят за спорта и колко малко за всичко останало. С политиката се оправят криво-ляво, също и с географията и даже историята. Но зададеш ли им въпрос за книги и музика, изпадат в недоумение. Да се чудиш ходили ли са изобщо на училище.
– Кой съставя въпросите? – попита Нора.
– Аз правя всичко. За спортните въпроси имам кой да ме съветва. Започваме с лесните. А и те си имат книжки с примерни въпроси, но оттам взимам само по няколко, колкото да се убедят, че има смисъл да се готвят. Миналата седмица имаше един отбор в Монагир – нищичко не знаеха. И дори не се смутиха. Да ги бях накарала да съберат две и две, сигурно щяха да ме изгледат така, сякаш съм поискала да ми обяснят някоя теория на Айнщайн.
– Вероятно са се записали заради веселбата.
– Блажени са невежите – каза Филис.
– Сигурна съм, че някои са много симпатични – възрази Нора.
– О, симпатични са колкото искаш, но са тъпи като гьон.
Свиха надясно при Финчоге и повече не продумаха, докато не излязоха от другата страна на Бала. Нора усещаше, че Филис приема предстоящата задача изключително сериозно, и си каза, че не бива да се шегува с неумението на участниците да отговорят на подготвените въпроси. Сега разбираше защо Нанси Брофи искаше да я замести с човек, който разбира от сметки.
– Между другото – обади се Филис, – приготвила съм ти разграфена тетрадка и няколко хубави химикалки. Започваме с два рунда въпроси от по две точки, на които може да отговори и дете. Щом загреем, преминаваме към следващите два рунда от по три точки, после четири точки и накрая пет рунда с въпроси от по шест точки, където отсяваме зърното от плявата. В първите рундове отговарят индивидуално, а в последните може да отговаря целият отбор.
– Сигурно не е лесно да се подготвят толкова много въпроси – каза Нора.
– Обичам да има разнообразие, а добрите отбори, като този от училище Ойлгейт, се готвят със седмици и четат материали по темите, с които не са добре запознати.
– Значи е много полезно.
– За някои – да, за други – не – отвърна сухо Филис.
Филис не обели и дума за Морис и с нищо не показа дали знае, че това е първото излизане на Нора след смъртта му. Нора предполагаше, че е наясно, понеже Нанси Брофи я е подготвила, но е решила тактично да си мълчи. Това означаваше, че не е уместно да споменава, че познава Блакуотър, че е идвала дотук с колело като девойка, че именно тук се е срещала с Морис в годините, преди да се омъжат, и че бяха прекарвали летата съвсем наблизо. Щеше да запази тази информация за себе си и да последва примера на Филис – да се отнесе сериозно към викторината и да се постарае да запише правилно резултатите на всеки от отборите.
Когато пристигнаха, Филис изрази изненада, че срещата с организаторите ще е в кръчмата на Ечингам. Каза, че обикновено не стъпва в кръчми, но при първа възможност ще тръгнат към залата. От името на двете отказа да им поръчат питие.
– Трябва да са ни бистри главите – каза, – така че искаме само кана с вода и лед и две чаши. И същото на масата в залата.
Отборите бяха от Блакуотър и Килмъкридж. Нора се зае да разгледа тетрадката с разчертаните редове и не забеляза, че на бара, все още по работни дрехи, стои Том Дарси от Къш. Той се приближи към нея.
– Нора, какво правиш тук? – попита.
– Том, не те видях! – възкликна тя. – За викторината ли си дошъл?
– Може и да останем за веселбата, а може би не. Но със сигурност знаем всички отговори, Нора.
Нора понечи да представи Том на Филис, но се спря навреме – ясно беше, че Филис не желае да се запознава с мъж с работни дрехи и фамилиарно поведение.
– Как е госпожа Дарси? – попита Нора.
– Здрава като бик – отвърна той. – Много ще се зарадва, като ѝ кажа, че съм те видял. А жената до теб познавам ли я? Искам да кажа на благоверната кого съм срещнал навън.
– Филис Лангдън, това е Том Дарси – каза Нора.
Филис кимна, но не подаде ръка на Том.
– Охо, Филис Лангдън, значи – каза той. – Жената, която задава въпросите. Ужасът на Монагир.
Нора усети как Филис се дръпна назад, но Том Дарси видно нямаше намерение да се връща на бара, преди да е изтръгнал колкото се може повече информация, която да отнесе вкъщи.
– Чувам, че ония от Монагир не знаят нищичко – каза той.
Очевидно бе, че се обръща към Филис, която обаче мълчеше.
– Говори се, че са невежи като мръсотията на пода на кочината и не говоря за сламата – не млъкваше Том.
– А как сте всички в Къш? – попита Нора.
– Тънат в беднотия малкото, които останаха – отвърна Том. – Едно ще ти кажа. Липсвате на всички. Тъкмо онзиден си говорехме за вас. Най-добрите летовници бяхте, спор няма.
– Извинете ме – прекъсна ги Филис, – но всеки момент трябва да тръгваме за залата, за да се уверим, че състезателите знаят къде да седнат.
– Оная сган от Килмъкридж не могат да си различат лакътя от дупка в стената – съгласи се Том. – Накарай ги да кажат как се пише Галска спортна асоциация. Това ще ги научи на обноски.
– На обноски ли? – натърти многозначително Филис.
– И какво, няма ли да пийнете?
– Не, няма – натърти Филис.
Том отиде до бара и ги посочи на бармана.
– Бейбичам, шери или бренди? – провикна се оттам.
Нора поклати глава и се обърна към Филис, която съсредоточено проверяваше въпросите. По бузите ѝ бяха избили алени петна, които май имаха връзка с присъствието на Том Дарси.
Дойде барманът и сложи на масата един Бейбичам и едно бренди със сода.
– Нали казахме, че искаме само вода? – учуди се Филис. – А и нямаме време.
– Тук волята на клиента е закон, госпожо – отвърна барманът. – Можете да си вземете напитките в залата, само ми върнете чашите.
– Ще се получи идеално – провикна се Том Дарси от бара.
– Отдавна ли познаваш този човек? – попита Филис.
– Откакто се помня – отвърна спокойно Нора и си наля от бутилката Бейбичам. – Опасявам се, че не мога да пия бренди, действа ми зле.
При мисълта за брендито се усмихна на себе си. Преди да се омъжи за Морис, не беше близвала алкохол. Първоначално опита шери, но не ѝ хареса. Една вечер в същата тази кръчма някой ѝ предложи бренди, а после, понеже около тях се събра компания, Нора изпи още три-четири. Към края на вечерта не можеше да спре да се смее. Помнеше, че до бара стърчеше Франки Дойл от Енискроти, жена му седеше на един от столовете. Май бяха решили, че се смее на тях. Франки беше дребен като жокей и вероятно чувствителен на тази тема. Освен това двамата с жена му стояха настрана, не ги бяха поканили да се присъединят към по-голямата група от Енискорти. Във всеки случай всеки път, щом вдигнеше очи, Нора улавяше погледа им и прихваше. Нищо не можеше да я спре. След онази нощ така и не ѝ продумаха. А тя си знаеше, че не бива да пие бренди.
– Май витаеш нещо – обади се Филис.
– Май да – усмихна се Нора.
– Трябва да вървим, а не мисля, че ще е разумно да носим чаши през селото, нищо че Гинес ни е спонсор. За последен път се съгласявам да правим срещата в кръчма.
И тя изгълта брендито.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
