„Крайречно царство“ (изд. „Изток-Запад“, преводач: Мая Ненчева) е един от четирите велики романа на китайската литература и е сред първите приключенски романи на средновековен Китай, наречени „уся сяошуо“ – подобни на рицарските, или „робинхудовски“ предания. В тях се преплитат фантазия, история и философия и се описват приключенията и подвизите на доблестните юнаци „уся“ – легендарни майстори на бойните изкуства, поборници на правдата и закрилници на онеправданите.
Предлагаме ви откъс от третия том на романа в превод от английски език.
Сун Дзинян обяви в Залата на верността и справедливостта в какви групи ще се разпределят онези, които ще отидат да видят фенерите:
– Аз ще пътувам с Чай Дзин, Ши Дзин ще бъде с Му Хун, Лу Джишън – с У Сун, а Джу Тун – с Лю Тан. Другите ще останат да пазят лагера.
– Казват, че фенерите в Източната столица са много хубави – обади се Ли Куй. – И аз искам да отида да ги видя.
– Няма как и ти да дойдеш – заяви Сун Дзинян.
Ли Куй обаче продължи да настоява и накрая Сун Дзинян склони.
– Добре – рече той. – Но само ако обещаеш да не ни навличаш неприятности. Ще бъдеш облечен като слуга.
Той заръча на Ян Цин също да тръгне с тях, за да държи Ли Куй под око.
Навярно си спомняте, читателю, че на лицето си Сун Дзинян имаше затворническо клеймо. Как щеше да посмее да се яви така в столицата? След като опитният лекар Ан Даоцюан пристигна в крепостта, той отстрани клеймото със силно разяждащо вещество. После третира раната с различни лекарства и когато накрая на това място остана само червен белег, той постепенно го премахна, като всеки ден поставяше отгоре лапа от златен прах и стрит на ситно нефрит. Тъкмо за това става дума, когато в медицинските книги пише „отстраняване на петна по кожата с помощта на стрит на прах нефрит“.
Сун Дзинян каза на Ши Дзин и Му Хун да се престорят на гости на столицата и да тръгнат първи. Лу Джишън и У Сун трябваше да заминат след тях, преоблечени като монаси. Най-накрая щяха да потеглят Джу Тун и Лю Тан като търговци. Всички бяха въоръжени с мечове и алебарди и – излишно е да се казва – носеха в себе си и други скрити оръжия. Сун Дзинян и Чай Дзин щяха да се престорят на почиващи чиновници, а Дай Дзун се подготви да се облече като командир от войската. В случай на нужда той щеше бързо да се върне в лагера и да докладва.
„Слугите“ Ли Куй и Ян Цин носеха багажа на „чиновниците“ с кобилици. Главатарите изпратиха пътниците до Дзининшатан.
– Като тръгнеш сам за някъде, все си навличаш беля – обърна се У Юн към Ли Куй. – Този път отиваш в Източната столица да видиш фенерите с нашия водач. Не си тръгнал на разходка. По пътя не трябва да пиеш. Бъди внимателен и гледай да се държиш прилично. Ако предизвикаш някакви разпри, като нищо ще те изгоним от лагера.
– Бъдете спокоен, господин военен съветник – отвърна Черния вихър. – Ще стоя далеч от неприятности.
Те се разделиха и пътниците потеглиха. Заобиколиха Дзиджоу, минаха през Тънджоу, после през Данджоу, стигнаха до Цаоджоу и най-накрая се настаниха в една странноприемница вън от Източната столица, близо до портите Уаншоу. Беше единайсетият ден от първия лунен месец. Сун Дзинян реши да се посъветва с Чай Дзин.
– Не смея да се появя в столицата по светло утре – рече му той. – Ще изчакам да дойде вечерта на четиринайсети, когато празненството е в разгара си, и чак тогава ще вляза вътре.
– Утре с Ян Цин ще отидем да разузнаем кой е най-подходящият маршрут – отвърна Чай Дзин.
– Чудесно.
На следващия ден Чай Дзин се премени в красиви дрехи, върза на главата си нова кърпа и си сложи чисти обувки и чорапи. Ян Цин също се облече по последната мода. Двамата мъже напуснаха странноприемницата. В домакинствата от околностите на града цареше радост и веселие, всички се готвеха да посрещнат Празника на фенерите и да се порадват на спокойната атмосфера. Чай и Ян достигнаха портите без никакви произшествия и влязоха в града.
Те вървяха по Императорския път и разглеждаха забележителностите, докато накрая не излязоха пред ония порти на двореца, които наричаха Великолепните източни порти. Наоколо имаше множество кръчми и чайни, посетителите бяха облечени в копринени и атлазени дрехи в ярки цветове. Чай Дзин заведе Ян Цин в една малка кръчма. Качиха се на втория етаж и седнаха в помещението, което гледаше към улицата.
През прозорците видяха как в двореца влизат и излизат слуги. Всеки от тях носеше прикрепена отстрани на кърпата за глава кокарда с формата на цвете с нефритенозелени листа. Чай Дзин прошепна нещо на ухо на Ян Цин. Ян кимна, спусна се бързо по стълбите и излезе от кръчмата. За щастие, слугата, при когото отиде, се оказа доста лековерен. Ян го поздрави любезно.
– Лицето ви не ми е познато – рече мъжът. – Май не съм ви виждал преди.
– Моят господар е стар ваш приятел. Прати ме да ви поканя да пийнете заедно. Не сте ли вие инспектор Джан?
– Името ми е Уан.
– Ама и аз съм един! Инспектор Уан, разбира се. В бързината ви забравих името.
Уан влезе след Ян Цин в кръчмата и двамата се качиха на втория етаж. Ян вдигна завесата на вратата, съобщи, че инспектор Уан е тук, и скришом направи на Чай Дзин някакъв знак с ръка.
Двамата мъже си размениха обичайните любезности. Уан огледа Чай Дзин, но не го позна.
– Вече не довиждам – рече той. – Страхувам се, че не ви помня, уважаеми господине. Ще бъдете ли така добър да ми кажете името си?
– Бяхме приятели като деца – усмихна се Чай Дзин. – Сигурен съм, че ще се сетите кой съм и без да ви казвам. – Той повика съдържателя и поръча вино и месо.
Поднесоха им вкусни ястия, а Ян Цин се грижеше чашата на слугата постоянно да е пълна. Когато мъжът се напи, Чай започна да ги разпитва:
– Каква е тая кокарда, дето я носите?
– Днес императорът празнува първото пълнолуние за годината. Слугите в двореца сме разделени на двайсет и четири групи, общо сме близо пет хиляди и осемстотин души. На всеки дадоха нов копринен халат, кокарда с формата на златно цвете със зелени листа и малка метална пластинка, която се закача над кокардата и на която пише: „Празнувайте заедно с народа.“ По всяко време трябва да сме на разположение. Само хора с такава кокарда и такъв халат могат да влизат в двореца.
– Не знаех това – рече Чай Дзин. Те пресушиха още няколко чашки и Чай се обърна към Ян Цин: – Донесете ни един кърчаг греяно вино.
След малко Ян донесе виното. Чай Дзин стана и като вдигна чашата, рече на слугата Уан:
– Да изпием по още една чашка и ще ви разкрия името си.
– Наистина не мога да се сетя. Моля ви, кажете ми го вече.
Уан вдигна чашата си и я пресуши. Почти на мига от краищата на устата му потекоха лиги. Краката му се подгънаха и той падна назад върху пейката. Чай бързо взе кърпата от главата му и му свали дрехите и обувките – в това число и кокардата и цветния копринен халат.
– Ако съдържателят попита – рече той на Ян Цин, – кажете му, че слугата се е напил и че другият господин ей сега ще се върне.
– Не се тревожете, ще се оправя.
Чай Дзин излезе от кръчмата и се отправи към Великолепните източни порти на двореца. Като видяха кокардата и цвета на халата му, не го спряха. Дворецът беше така изящен и пищен, с такива богати краски – същински рай на земята. Чай мина покрай няколко оградени двора, чиито порти бяха заключени със златни катинари. След малко встрани видя табела, на която със златисти йероглифи пишеше: „Зала на дълбоката мисъл.“ Това беше императорската библиотека.
Вратите от боядисано в яркочервено резбовано дърво бяха отворени. Чай Дзин влезе вътре. Право насреща си видя трон. От двете му страни имаше маси, върху които лежаха четки с дръжки от слонова кост, хартия, украсена с винетки, няколко от официалните тушове на императора и няколко от прочутите съдове за размиване на туш, които произвеждаха в Дуанси. По протежението на стените бяха наредени безброй книги – всяка от тях със закопчалка от слонова кост. Зад трона имаше параван, върху който беше изрисуван пейзаж в красиви цветове. Чай Дзин заобиколи паравана. На задната му страна нямаше нищо друго освен списък с имената на четирима големи разбойници, а именно Сун Дзинян от Шандун, Уан Цин от западния бряг на река Хуай, Тиен Ху от Хъбей и Фан Ла от южния бряг на река Яндзъ.
„Ние сме тези, които опустошават страната – помисли си Чай Дзин. – Решили са да запишат това тук, за да е ясно за всички.“
Той извади ножа, който беше скрил под дрехите си, изряза думите „Сун Дзинян от Шандун“ и бързо излезе от залата. Вътре вече бяха започнали да прииждат хора.
Чай Дзин излезе от двореца през Великолепните източни порти и се върна в кръчмата. Слугата Уан все още не се беше пробудил от пиянския си сън. Чай съблече дрехите на Уан и облече своите собствени. Той заръча на Ян Цин да плати сметката и да даде на съдържателя голям бакшиш.
Преди с Ян да излязат от кръчмата, Чай рече на съдържателя:
– Двамата със слугата Уан сме близки приятели. Той е пиян, затова отидох да се разпиша вместо него в двореца. И макар все още да не се е събудил, днес се налага да пътувам извън града и трябва да побързам, преди да са затворили портите. Задръжте рестото. А ето тук са дрехите и документите на Уан.
– Аз ще се погрижа за всичко, господине – отвърна съдържателят.
Чай и Ян напуснаха кръчмата и излязоха от града през портите Уаншоу.
Слугата се събуди привечер. И понеже халатът и кокардата му все още бяха при него, той въобще не заподозря за случилото се. Съдържателят му предаде думите на Чай Дзин. Все още леко замаян от виното, Уан се прибра у дома си.
На следващия ден един от другарите му каза:
– Думите „Сун Дзинян от Шандун“ са изчезнали от Залата на дълбоката мисъл. Днес охраната на всички порти е затегната като обръчите на бъчва. На всеки, който влиза или излиза от двореца, се прави щателна проверка.
Чак като чу това, Уан се досети какво се е случило, но не посмя и дума да продума.
Щом стигнаха странноприемницата, Чай в подробности разказа какво беше видял в двореца и показа думите „Сун Дзинян от Шандун“, които беше изрязал от императорския документ. Сун Дзинян разгледа изрезката и въздъхна тежко. Вечерта на четиринайсети той и още няколко човека се отправиха към града, за да видят фенерите.
При управлението на династия Сун Източната столица беше най-големият град в страната. Градът процъфтя и забогатя при управлението на Суверена даоист.
Привечер от изток в безоблачното небе се издигна ярка луна. Сун Дзинян и Чай Дзин се облякоха като почиващи чиновници. Дай Дзун се престори на командир от войската. Ян Цин тръгна след тях като прислужник. Само Ли Куй остана в странноприемницата.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
