„Три стръкчета нежност“ от Александър Хикс (изд. „Библиотека България„) е притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с които поетът разказва за младостта и нейните пориви, възходи и падения, чрез очите на големия човек. Същият, чиито очи гледат обаче назад и вадят спомените с болка и ги обличат в мъдрост и прозрение. Това е книга- прозорец към онова, което всички сме имали, губили, постигали, онова, което е давало криле на всеки от нас, но и задавяло неведнъж. Любовта не е миг, любовта не е спомен за мига, тя съществува.
Предлагаме ви да прочетете някои от стиховете, включени в стихосбирката.
…
на креватчето ми
в родилния дом
вместо номер висеше табела
ОСЪДЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ ЖИВОТ
************************************
животът ми бе кратък но интересен
аз съм
окото на червея
и съзерцавам стомаха
на рибата която
се пържи
в тигана
всеки момент очаквам да се
пръсна
вълнуващо
нали
************************************
всичко започна от котката
веднъж изритах котка
скитница бездомна
преметна се във въздуха
оттам ме срещнаха
очите ѝ
в които нямаше ужас
а само недоумение
после се затътри към храстите
с влудяващото примирение
на дрипав скитник
комуто са отказали
къшей хляб
оттогава е всъщност
дупката в гърдите ми
която зее като празна яма
и през нея преминават
ветровете бурите и градушките
но никога слънцето
************************************
какво ли толкова
в градинката
на пейката
са накацали птици
бърборят превъзбудено
заливат се от смях
мина ли покрай тях обаче
млъкват внезапно
споглеждат се многозначително
и наместват очилата си
някои са с очила
какво ли толкова съм сторил
и какво ли искат
да ми кажат
************************************
дърветата и птиците
дърветата са грешници
отправящи молитва
на коле́не
с ръце прострени към
небето
а
птиците са ангели
които кацат да прощават
греховете им
************************************
дядо и внуче
седят на пейката
костелива длан
върху крехко рамо
детето издига глас развълнувано
старецът благодари на Господ
с влажни очи
************************************
дядовата къща
ти знаеш ли къде е
дядовата къща
там лятото зимува
и птиците се раждат
сред дъх на пресни гъби
и мирис на сено
там времето е старо
и тихичко накуцва
водата е от извор
и засища
а къщата е бяла
като баба
************************************
бяло
тази утрин
е толкова хубава
тиха като цвете
чиста като болка
и истинска до прималяване
очите ми изгряват
в такава утрин бяла
и бели са конете ми
препускащи на воля
тази утрин е толкова бяла
че в нея се ражда
душата ми
