Александър Хикс - Три стръкчета нежност
Време за четене: 3 минути

„Три стръкчета нежност“ от Александър Хикс (изд. „Библиотека България„) е притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с които поетът разказва за младостта и нейните пориви, възходи и падения, чрез очите на големия човек. Същият, чиито очи гледат обаче назад и вадят спомените с болка и ги обличат в мъдрост и прозрение. Това е книга- прозорец към онова, което всички сме имали, губили, постигали, онова, което е давало криле на всеки от нас, но и задавяло неведнъж. Любовта не е миг, любовта не е спомен за мига, тя съществува.

Предлагаме ви да прочетете някои от стиховете, включени в стихосбирката.


на креватчето ми
в родилния дом
вместо номер висеше табела
ОСЪДЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ ЖИВОТ

************************************

животът ми бе кратък но интересен

аз съм
окото на червея
и съзерцавам стомаха
на рибата която
се пържи
в тигана

всеки момент очаквам да се
пръсна

вълнуващо
нали

************************************

всичко започна от котката

веднъж изритах котка
            скитница бездомна  

преметна се във въздуха
оттам ме срещнаха
очите ѝ
в които нямаше ужас
а само недоумение 

после се затътри към храстите
с влудяващото примирение
на дрипав скитник
комуто са отказали
къшей хляб

оттогава е всъщност
дупката в гърдите ми
която зее като празна яма
и през нея преминават
ветровете бурите и градушките
но никога слънцето

************************************

какво ли толкова

в градинката

на пейката

са накацали птици

бърборят превъзбудено

заливат се от смях

мина ли покрай тях обаче

млъкват внезапно

споглеждат се многозначително

и наместват очилата си

някои са с очила                                          

какво ли толкова съм сторил

и какво ли искат

да ми кажат

************************************

дърветата и птиците

дърветата са грешници
отправящи молитва
на коле́не
с ръце прострени към
небето
а
птиците са ангели
които кацат да прощават
греховете им

************************************

дядо и внуче

седят на пейката 

костелива длан

върху крехко рамо

детето издига глас развълнувано
старецът благодари на Господ
с влажни очи

************************************

дядовата къща

ти знаеш ли къде е 
дядовата къща

там лятото зимува
и птиците се раждат
сред дъх на пресни гъби
и мирис на сено

там времето е старо
и тихичко накуцва
водата е от извор
и засища

а къщата е бяла
като баба

************************************

бяло

тази утрин
е толкова хубава

тиха като цвете
чиста като болка
и истинска до прималяване

очите ми изгряват
в такава утрин бяла
и бели са конете ми
препускащи на воля

тази утрин е толкова бяла
че в нея се ражда
душата ми