„Време за милост“ (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) ни връща към мястото и незабравимите образи, които превърнаха Джон Гришам в ненадминатия майстор на съдебния трилър.
Клантън, щата Мисисипи, 1990 г. Съдът назначава Джейк Бриганс за служебен адвокат на Дрю Гамбъл, шестнайсетгодишно момче, обвинено в убийството на местен полицай, алкохолик и насилник, който е партньор на майка му. Много граждани на Клантън искат бърз процес и смъртно наказание за Дрю. Но Бриганс се потапя надълбоко в тази история, която се оказва по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Той е твърдо решен да спаси момчето от газовата камера, въпреки че така застрашава кариерата си, финансовото си състояние и цялото си семейство.
Прочетете откъс от трилъра при нас.
Неделният обяд се състоеше от лека салата и супа – обичайното, освен ако майката на Джейк не беше в настроение да подготви угощение, което се случваше веднъж месечно. Не и днес. Обядваха набързо и той помогна на Карла да раздигне масата и да подготви съдовете за миене, после се зачуди дали да не подремне неделно, но Хана имаше други планове. Искаше да заведе Мъли на разходка в парка и Карла предложи на Джейк да я придружи. Той нямаше нищо против. Беше готов на всичко, само и само да отложи разговора със съдия Нуз. Върнаха се от разходката и Хана се прибра в стаята си. Карла стопли вода и запари зелен чай.
– Той не може да те задължи да поемеш делото, нали? – попита тя.
– Наистина не знам. Цяла сутрин мисля за това и не мога да си спомня случай, в който съдът да е поискал да назначи някого за служебен защитник и той да не е приел. Областните съдии имат огромна власт и ако откажа, Нуз сигурно ще ми стъжни живота. Честно казано, това е причината адвокатите да се съгласяват. Ако си адвокат в малък град, не бива да настройваш съдията срещу себе си.
– Но той те харесва, Джейк.
– Старецът се смята за мой наставник и очаква от мен велики дела, което е основателна причина да не го ядосвам.
– Мога ли да си кажа мнението?
– Винаги.
– Добре. Това дело не е като на Хейли. Тук няма расово напрежение. Доколкото знам, всички са бели, нали?
– Засега.
– Значи онези превъртели типове от Клана този път няма да се надигнат. Е, сигурно ще засегнеш някои хора, на които им се иска още сега да обесят момчето, затова ще мразят адвоката, който се нагърби с делото, но това е нормално, нали? Ти си най-добрият според мен, а в момента едно шестнайсетгодишно момче е загазило здравата и се нуждае от помощ. Не ми се струва редно да получи смъртна присъда.
– Опитай се да убедиш семейство Коуфър. Не ги познавам, но се обзалагам, че си представят газовата камера. Ако някой посегне на Хана, няма да се интересуваш на колко години е, нали?
– Сигурно няма.
Двамата си поеха дълбоко дъх и дадоха малко време на тази отрезвяваща мисъл.
– Нали вече имаше мнение? – попита той.
– Не съм сигурна. Трудно решение, но ако Нуз те притисне, не виждам как ще откажеш.
Телефонът звънна и двамата се вторачиха в апарата. Джейк отиде да провери кой е. Видя номера, усмихна се на Карла и съобщи:
– Той е.
Джейк вдигна, поздрави, издърпа кабела до средата на кухнята и седна до жена си на масата.
Размениха си задължителните любезности. Близките им бяха добре. Времето се оправяше. Ужасната новина за Стюарт Коуфър. И двамата се изказаха ласкаво за него. Нуз беше говорил с Ози и шерифът беше прибрал момчето на сигурно място в ареста. Добрият стар Ози. Повечето шерифи, с които работеше Нуз, щяха да подложат момчето на разпит и да го принудят да подпише най-малко десет страници самопризнания.
После Нуз премина към въпроса делово и енергично:
– Искам да представляваш момчето на предварителните изслушвания. Не знам дали ще се стигне до дело за углавно престъпление, но такава възможност винаги съществува. Никой друг в Клантън няма пресен опит със смъртното наказание, освен това на теб имам най-голямо доверие като адвокат. Ако започне процес, пак ще обсъдим положението ти и ще се опитам да намеря друг защитник на момчето.
Джейк затвори очи, закима и издебна първата пауза в разговора, за да вметне:
– Господин съдия, и двамата знаем, че ако се заема със случая, най-вероятно ще остана до края.
– Не непременно, Джейк. Току-що говорих с Рой Браунинг в Оксфорд, изключителен адвокат. Познаваш ли го?
– Всички познават Рой, господин съдия.
– Той води две дела за убийство тази година и е затрупан с работа, но има по-млад партньор, когото цени високо. Обеща ми да разгледат случая на даден етап, ако се стигне до процес. Засега обаче, Джейк, искам някой да отиде в ареста, да поговори с хлапето и да не допуска полицията да припарва до него. Трябва да избегнем фалшиво самопризнание или някой доносник в ареста.
– Имам доверие на Ози.
– И аз, Джейк, но става дума за убийство на негов служител, знаеш как се наежват момчетата. Ще съм по-спокоен, ако заподозреният има адвокат още сега. Ще те назнача за трийсет дни. Отиди и се срещни с хлапето, после двамата с теб ще се видим във вторник в девет сутринта, преди гражданските ми дела. Мисля, че имаш две искания по делото „Смолуд“, които чакат решението ми.
– Но аз познавам жертвата.
– Е, и? Градът е малък, хората се познават помежду си.
– Много сте настойчив, господин съдия.
– Съжалявам и моля да ме извиниш, че те притеснявам в неделя, но положението може да стане опасно, затова се нуждая от здрава ръка. Имам ти доверие и те моля да приемеш. Знаеш ли, още като млад адвокат научих, че невинаги можеш да избираш клиентите си.
А защо не, попита мислено Джейк.
– Бих искал да обсъдя въпроса със съпругата си, господин съдия. Знаете какво преживяхме преди пет години покрай процеса на Хейли, тя има право на мнение.
– Този случай няма нищо общо с Хейли.
– Така е, но е убит помощник-шериф и общността ще се отнесе враждебно към адвоката, който представлява убиеца. Както сам казахте, градът е малък.
– Наистина искам да се заемеш, Джейк.
– Ще го обсъдя с Карла и ще дойда при вас във вторник сутринта. Така става ли?
– Хлапето се нуждае от адвокат веднага! Доколкото разбирам, няма баща, а майката е в болницата в тежко състояние. Няма други роднини наблизо. Вече е признал за убийството, така че трябва да престане да говори. И двамата имаме доверие на Ози, но в ареста има и луди глави, които ме притесняват. Обсъди положението със съпругата си и ми звънни след няколко часа.
Чу се силно изщракване и връзката прекъсна. Съдията просто беше издал заповед и беше приключил разговора.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
