„В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“ (изд. „Ера“, преводач: Ива Николова) разбива митовете за „другата жена“. Авторката представя изчерпателно възможните ситуации, през които минава такава връзка и дава съвети за преодоляването им, но и за откриването и овладяването на истинските причини една жена да изпадне в тях.
Ника Набокова е автор на пет книги, изключително популярен блогър и успешна бизнес дама. С нейна помощ много жени са се справили с трудни житейски ситуации. Книгите ѝ са преведени на шест езика и са продадени в милиони екземпляра.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Малко от живота
Общо взето, забелязала съм един парадокс. Въпреки че изневярата изисква доста големи разходи, както в енергиен, така и в емоционален план, а също така и определена морална издръжливост, за да не полудееш от нажежаването на страстите, към нея проявяват склонност слабите хора – в общоприетия смисъл на тази дума. Вече от висотата на известни психологически знания и опит, по-скоро бих ги нарекла травмирани. Това са хора, които не са в състояние да вземат решения и са готови да изтърпят казани с разтопен катран, само и само да се полашкат още малко „насам-натам“. В същото време един такъв човек например може да бъде строг ръководител, да постигне големи успехи и с едната си ръка да ръководи тълпи от хора, но въпреки това да не е в състояние да сложи жените в своя „курник“ по местата им.
Имам една позната. С нея се срещнахме, когато апогеят на страданията и идиотщините в нейните отношения с любимия ѝ беше достигнал критичната маса. Страхотното, красиво, успешно момиче беше буквално размазано от безкрайните караници, сноване насам-натам и явното абсолютно недопустимо отношение към нея. Когато се запознахме, тя вече беше взела решение да се разделят, но не ѝ достигаше „черешката на тортата“, някакъв тласък или най-елементарни сили, за да направи крачката извън седемгодишния любовен триъгълник, който здравата я бе изтормозил, както и всички други. Но в момента не става дума за нея, а за главния виновник за тържеството. Ще го кръстим Василий.
Той работеше в една важна държавна структура, свързана със сигурността, което предполага и закалка, и морална устойчивост. Че да не би да е шега всеки божи ден да строяваш някакви съвсем чужди хора и да изясняваш кошмарите от криминалните бюлетини. Трябва да му признаем, че той вършеше това много успешно, с което бе заслужил сериозни награди и доста стабилно положение на висок пост. Освен това нашият герой се бе сдобил със семейство, с две деца, със страничен бизнес и както сигурно вече сте се досетили, с любовница. Доста дълго време успявал да извършва чудеса в “тайм мениджмънта” и да показва блестящи умения в комуникацията, тъй че на жена му и през ум не ѝ минавало за съществуването на неговото почти пълноценно семейство „навън“. Василий на практика осиновил момченцето на моята позната, редовно оставал в дома им, държал се като много грижовен мъж и баща, който живее на съпружески начала с майката, появявал се с Аня на публични места. Едновременно с това много красноречиво и убедително ѝ разказвал, че семейният му живот вече се е изчерпал, но тъй като жена му е пожертвала живота си заради него, той няма да се разведе. В онзи момент това положение на нещата било напълно приемливо за Аня. И кой знае колко още би могло да продължи това, ако нямало добри хора, искрено и с цялата си душа загрижени за благополучието на чуждите семейства. Всъщност именно благодарение на техните старания Светлана (законната му съпруга) научила за живота на мъжа си много нови, интересни и неподозирани неща. И тогава настанал същински ад.
Дамата се оказала от категорията „моят мъж е моя собственост“ и разгърнала мащабни военни действия, на чийто размах биха завидели много велики стратези, тактици и разузнавачи. Скоро тя вече знаела всичко за Аня, включително имената и телефонните номера на маникюристката и педикюристката ѝ, които, между другото, редовно започнала да посещава и по всички възможни начини да маскари падналата жена. Обаждала ѝ се, следяла я, ходела у тях, появявала се на работното ѝ място, в ресторантите, късала нервите на дъщерята на Аня в социалните мрежи, не се погнусила и от контакти с майка ѝ.
Василий не правел нищо, заемайки с радост позицията „нека момичетата сами да се оправят“. След известно време, явно уморена или повярвала на твърденията му, че „курвата“ е прокудена от сърцето му, Света се поуспокоила и животът като че ли продължил в познатото русло. Но не задълго. Точно до следващия гаф на Василий. А той започнал да ги допуска честичко. Или наистина просто се уморил, или нарочно провокирал ту една, ту друга да направи така, че поне някоя от тях да изпадне от патрондаша. Телефонът му нарочно звънял в неподходящи моменти, есемесите редовно отивали при неправилния адресат, най-неочаквано се озовавал с едната дама на място, на което със сигурност би трябвало да се намира и другата. Въпреки всичко това на директните въпроси: „Искаш ли да отидеш там?“, разигравал бурни сцени: „Как можеш! Аз те обичам, искам да бъда с теб, как е възможно да не цениш това!“ И двете се хващали на тези приказки и в течение на две години отдавали цялата тази странност на провидението. В това време Василий слабеел, посървал, започнал страшно много да пие и да се държи все по-неадекватно. Ту избухвал в безпричинен гняв, ту изпадал в продължителна депресия, в запой и в необяснима паника, ту го налягали недиагностицирани болести.
Най-интересното започнало, когато след поредната атака на Света и бездействието на Василий на този фон Аня се решила да скъса с него. След като най-сетне разбрала, че в тази ситуация никой няма намерение нито да я защити, нито да я пази, още по-малко – вече да отиде при нея окончателно и с куфарите, тя обявила: край, мили хора, стига толкова, нататък се оправяйте сами, без мен. След което в течение на няколко месеца ние наблюдавахме уникален спектакъл, достоен да се озове на страниците на учебниците по психология, а може би дори и по психиатрия. Отначало, все едно че нищо не се е случило („абе, разстроило се е момичето, случва се“), той ѝ изпращаше цветя, идваше да я кани на вечеря и разни други такива. След една седмица, вече разбрал, че явно работата е малко по-сериозна, премина към стадия с предизвикването на съжаление. При нещастника внезапно се случи всичко наведнъж – проблеми в работата, жена му, мръсницата, подава молба за развод, много го боли стомахът и изобщо явно дните му са преброени. Жестоката жена Аня не се върза и отблъсна човека, който се бе озовал под пресата на страшен свят. И научи много нови неща за себе си. Например, че с появата си е разрушила неговия живот. Че ако не е била тя, той щял да има прекрасно семейство, но тъй като тази гнусна вещица се въртяла наоколо и му препречвала хоризонта, живеейки с него на една планета, това не се случило. И оттук нататък тя ще живее със съзнанието, че нещастието на жена му и на децата му тежи на нейната съвест. Периодично Вася се опитваше да се върне на етапа с предизвикването на съжаление или към красивите ухажвания, но с течение на времето моментите на просветление ставаха все по-кратки. Василий пиеше, редовно спеше на изтривалката пред вратата ѝ (между другото, забелязах, че това е обща тенденция, и на мен ми се е случвало на два пъти), занемари работата си и какъвто и да било подобаващ социален живот. В същото време идеята или да напусне семейството си и да се появи при Аня вече по човешки, или пък да отиде и да се опита да възстанови отношенията със скъпата си съпруга, изобщо не му хрумваше. Той искаше отново да разполага с целия комплект. В крайна сметка, при поредната проверка високопоставеното му началство останало недоволно от неговите „постижения“, Вася изгуби работата си, сетне – част от бизнеса си и всичко тръгна на зле. Разбира се, сега можем да изпаднем в радостно ликуване – сиреч, ето я кармата, застигнала е гнусния лъжец, който е изсмукал толкова кръв от жените. Но ми се струва, че нещата са далеч по-прости. Никой няма нужда от чиновник, който откровено и здраво се напорква до козирката, и то дори на работното си място, и непрекъснато е зает с решаването на личните си проблеми.
От момента, в който те се разделиха, измина цяла година и половина. Жената на Василий е все така нещастна и току го залавя с проститутки. Самият той редовно се опитва да уведоми Аня, че е съсипала живота му. Езикът ми не се превърта да го нарека щастлив. Всичко това изглежда твърде печално.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
