“Геният на Словения” – така наричат Прешерн в родината му. Най-големият словенски поет “пристига” у нас за пръв път на български език в естетски оформеното издание “Поезия” (изд. „Колибри“, преводач: Людмил Димитров). Смело бихме могли да наредим творчеството на Франце Прешерн до светлите пера на Александър Сергеевич Пушкин, Адам Мицкевич, Карел Хинек Маха и появата му на български език е събитие за всички любители на високата поезия и качествената литература.
Предлагаме ви да прочетете една от поемите, включени в изданието.
СБОГУВАНЕ С МЛАДОСТТА
О, младост – по-добрата половина
от дните ми – как бързо ти изтече;
уви, не беше щедра и отмина
като опадал цвят; така далече
мъждукат днес надеждите ми – ти на
вилнеещи стихии ме обрече.
Но, младост, въпреки това сърцето
от
твоя тъмен блясък е превзето.
Познание, плода ти вкусих рано!
Отровен, той погреба радостта ми,
но осъзнах, че всичко възжелано
светът ще стъпче, отрече, посрами,
че сън са любовта и верността, но
по тях човек не спира да се мами.
А свяст, наука, правда – поругани
моми
без зестра – ближат люти рани.
Видях и как късметът на глупака
попътен вятър в лодката му праща,
но просяк ли е в нея, той я чака
и от засада злобно я разклаща,
а пред богатия покорно кляка:
тук бръснат само този, който плаща.
Видях и как лъжата и развратът
за
чисти добродетели се смятат.
На толкова безчестия свидетел,
кърви сърцето омаломощено,
но младостта във своя порив светъл
тъгата притъпява съвършено:
градиш въздушни кули пак, усетил
как хлътваш във оазиси в зелено
насред пустинята. И пак надежда
през
мрачните тревоги те превежда.
Но не мисли, че пирови победи
ще заличат мъчителни провали,
презри беди, прокоби черногледи
и рани незараснали – едва ли
мечтите ни чак толкоз бяха бледи:
кои ще сме, ако не сме мечтали?
Възславям, младост, твоя тъмен блясък:
и днес ме води мощният му тласък.
***
Кога, Амур, със майка ти без мярка
ще спрете да ми мътите главата?
Аз няма да ви славя без отплата
навеки като клетия Петрарка.
Въздълга нишка ми изпреде Парка*,
но Музата не ми качи цената:
така и не попаднах на момата,
която да ме заобича: ярка
нагледност за измамите ви. Стига!
До гуша ми дойде от подлостта ви!
В годините, които имам още,
ще припечелвам честно, без интрига,
а мойта скръб във вино ще се дави
и в смях с приятели по цели нощи.
6.
Песента ми е съсъдът, носещ твойто име,
чувствата ми ще пребъдат, щом са с твойто име;
аз сред братята словенци сладък глас ще вдигна,
та тъгата да отпъдят, чули твойто име;
в песента със златни букви славата ти вписвам,
що потомци се навъдят, да са с твойто име;
тази слава ще ни свети и отвъд, когато
стигнем с Харон и ни съдят – блян е твойто име.
Между Делия, Корина, Цинтия и Лаура
спомените нека скътат вечно твойто име.
