„Будният ум“ (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) развенчава разпространените митове за остаряването и когнитивния упадък. Неврохирургът д-р Санджай Гупта споделя прозренията на водещи световни учени, чиито авангардни изследвания ще ни помогнат да усъвършенстваме и поддържаме умственото си здраве на всяка възраст. Открийте какво можем да научим от хора на осемдесет или деветдесет години със „свръхум“, който дори на тази възраст не проявява признаци на влошаване, и доколко реална е ползата от лекарствата, хранителните добавки и витамините.
Д-р Гупта разглежда и заболяванията на мозъка, по-конкретно болестта на Алцхаймер, отговаря на многобройни въпроси относно проявите и симптомите и показва как можем да се предпазим и да съхраним здравето си, докато полагаме грижи за партньор с когнитивен упадък. Книгата предлага и индивидуална 12-седмична програма с конкретни стратегии за ежедневно укрепване на мозъчните функции.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Първи мит: Мозъкът си остава пълна загадка
Имам противоречиво отношение към този мит. Мразя го, защото не е верен, но го и обичам, защото ми позволява да поправям неверни разбирания на хората и да им вдъхвам надежда. Все още имаме да учим много неща, но в последно време изследователите постигнаха съществен напредък в разбиранията за мозъка. Вече умеем по-добре да установяваме от анатомична гледна точка областите, отговорни за депресията, обсесивно-компулсивното разстройство и различни зависимости. И можем по-добре да възстановяваме мозъка след преживян удар или травма. Невронауката почти постоянно ври и кипи от нови и вълнуващи пробиви, много от които ще представя във втората част.
Втори мит: Възрастните хора са обречени да забравят
В този мит има зрънце истина. Някои когнитивни умения се влошават с напредването на възрастта, особено ако човек не прилага стратегии, за да проявява по-сериозно внимание и да подпомага паметта си. Но независимо дали като по-млади сте учели нов език по-бързо, или сте умеели да запаметявате случайни думи, много по-вероятно е да боравите с далеч по-богат речник и да преценявате хората по-правилно, когато сте вече възрастни. Ще постигате по-добър резултат, ако на изпитание са поставени социалните ви умения и дипломацията, например при разрешаването на спорове или на конфликти. Другата добра новина по отношение на остаряването е, че с течение на времето ние все по-умело контролираме собствените си емоции, справяме се със стреса и намираме смисъл в живота си.
Трети мит: Деменцията е неизбежна последица от старостта
Деменцията не е присъща част на остаряването. Типичните възрастови промени в мозъка не са същите като промените, предизвикани от заболяването. Възрастовите промени може да бъдат забавени, а деменцията може да бъде предотвратена.
Четвърти мит: Възрастните хора не могат да учат нови неща
Ученето е възможно на всяка възраст, особено когато се занимавате с когнитивно стимулиращи дейности като познанствата с нови хора или новите хобита. Съчетанието между динамична памет и способността да създаваме нови неврони (неврогенеза) означава, че можем да продължим да променяме мозъчната информация, капацитет и умения за учене. Макар че усвояването на нови умения, например втори или трети език, може да отнеме по-дълго време на по-възрастен човек, това не означава, че постигането му е невъзможно. Никога не казвайте „никога“. Дори хората, при които е установено когнитивно нарушение, включително алцхаймер, може да продължат да учат нови неща.
Пети мит: Трябва да усвоите един език, преди да започнете да изучавате друг
Малките деца, които учат английски и още един език едновременно, не бъркат двата, а дори да им отнеме повече време да усвоят езиците едновременно, това не означава, че идеята е лоша. Различните зони на мозъка не си противоречат помежду си, затова няма интерференция. Тъкмо обратното, двуезичните деца имат по-добри общи познания за структурата на езика. Една от причините, поради които ни се струва, че децата усвояват нов език по-лесно от възрастните, е, че те по-малко се притесняват.
Шести мит: Човек с тренирана памет никога не забравя
Във втората част ще представя набор от идеи за трениране на паметта, за да изградите такива умения. Една от тях е: „използваш или губиш“. Тя се отнася към тренирането на паметта по същия начин, както се отнася към поддържането на мускулната сила или на цялостното ви физическо здраве. Трябва да поддържате тази практика, както и други дълготрайни стратегии.
Седми мит: Ние използваме само 10 процента от мозъка си
Кой не е чувал този мит? Той се разпространява от доста време и намеква, че имаме огромен неизползван мозъчен резерв. Но наистина ли пропиляваме 90 процента от мозъка си? Категорично не. Би било нелепо дори само от еволюционна гледна точка. Мозъкът е взискателен орган, много енергия е нужна за неговото изграждане и за поддържането му на зряла възраст впоследствие. От еволюционна гледна точка няма никакъв смисъл да мъкнем излишна мозъчна тъкан (да прибегнем до логиката: ако представата за 10-те процента беше вярна, мозъчната увреда несъмнено нямаше да поражда чак такива тревоги).
Аз си представям мозъка като град. Важните сгради като къщите и магазините се използват почти постоянно, а те вероятно представляват от 10 до 20 процента от нашия мозък. Останалото обаче са пътища, които свързват тези магазини и къщи. Без пътищата информацията няма да стига, където трябва. Затова пътищата са необходими, макар и да не се използват непрекъснато.
Десети мит: Доминира или дясната, или лявата половина на мозъка
Обратно на онова, което са ви учили в миналото, между двете „страни“ на вашия мозък има сложна взаимозависимост. Сигурно сте чували, че при всеки човек доминира или лявата, или дясната половина на мозъка и че хората с по-силна дясна половина са по-творчески и артистично настроени, а онези с по-доминантна лява половина са с по-техническа и логична мисъл. Делението между лява и дясна половина на мозъка произлиза от разбирането, че много хора изразяват и възприемат езика предимно с лявото полукълбо, а пространствените способности и емоционалната изразност са свързани по-скоро с дясната половина. Психолозите използват това схващане, за да разграничават различни личностни типове. Само че образната диагностика на мозъка показа, че двете полукълба на мозъка най-често действат в сложен синхрон. Вече се знае например, че езиковите умения, за които преди се смяташе, че се управляват от лявото полукълбо, всъщност се реализират и в двете полукълба. Лявата половина се занимава с граматиката и произношението, дясната обработва интонацията, а мозъкът впряга в действие и лявата, и дясната половина в четенето и математиката.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
