Едно секретно досие от годините на Студената война оживява на страниците на „Импулси и Миражи“ от Калин Дудов, заедно със спомените на автора и погледа му към наследството, с което навлизаме в бъдещето.
Едно момче лети в съня си. Прелита безгрижно през годините, разминава се с теоретичната физика и се отдава на новото чудо на века – компютрите. Не след дълго е обсебен от другото чудо на 20. век – молекулярната биология. Научните му успехи и планове привличат вниманието на службите за национална сигурност. Вербуван е за изключително опасна мисия – проникване в американското разузнаване.
Прочетете откъс от романа при нас.
(тайнственото М-100)
(из Рапорт за проведена вербовка, ВГУ – ДС, 23.05.1979, с. 3)
Десет дни след като научи, че има обявено досие, Таге раздаде на всеки по едно копие от него и проведохме две кръгли маси на домашно Каберне Фран и наденички. На срещите присъстваха като експерти двама наскоро пенсионирани шпиони, бивш съдия и именит социопсихолог. Между глътки и хапки, успяхме да обсъдим поведението на Таге и неговите ментори от морална, емоционална, професионална и юридическа страна. Гледните точки бяха различни, мненията противоречиви. Психологът с талант за мистификации обясни, че Таге е бил вербуван да сътрудничи на националната сигурност (и то извън България) и обявяването му за агент на ДС в общ списък заедно с доносниците на политическата полиция може да е смутило силно социалния и личния му живот. Кий заяви, че такова нещо няма. Психологът задълба в темата и предположи, че всичко това може да се е отразило зле на психологическия му интегритет и репутацията му. Таге рече, че интегритетът му си е на мястото, но в интерес на истината, няколко негови колеги-уж-приятели започнали да се разсейват и да не отговарят на обажданията му – лъснало фалшивото им приятелство. Всичко е човешко – завърши примирено психологът социолог и си бодна от наденичката…
Един от присъстващите запита упражнена ли е върху Таге лустрация.
Съдията беше категоричен, че лустрационен и антиконституционен е бил само законът „Панев“, по който Таге е болезнено санкциониран. Всичко останало било законосъобразно, включително обнародването на списъците със сътрудници и агенти на ДС. Емоционален тормоз и морални прегрешения по отношение на Таге може да е имало, но свидетели няма, а доказателственият материал е компрометиран. От друга страна, като го гледал, дори такива да е имало, са останали без последствия – обобщи съдията и отпи глътка гола вода, да изплакне камъните в жлъчката…
Шпионите отрекоха възможността недобросъвестни служители да са документирали фалшива вербовка за попълване на годишната квота. Подчертаха, че това със сигурност не е случаят с Таге, поне в тази му част. За частта с М-100 не можели да се произнесат категорично, имало някои несъответствия. Относно наличните в досието инструкции Таге да намеква за служебното положение на баща си, по-младият изфъфли „посиране“ и млъкна, когато колегата му го ритна под масата. Посъветваха да не ровим повече с клечка в лайното и погледнаха многозначително към утайката в празната гарафа.
Не стигнахме до консенсус, но много неща се изясниха и подкрепата, макар и малко условна, на трима добри приятели и двама колеги ми вдъхна кураж да напиша всичко това…
Никой от нас, и най-малко Таге, нямаше понятие какво е шифровано с М-100. Бяхме така заинтригувани от всичко останало в досието, че не му обърнахме дори внимание. Голямата изненада дойде, когато шпионите ни разкриха какво означава: М-100 е една от най-трудните за реализиране шпионски операции – проникване в чужда разузнавателна служба чрез внедряване на агент. Изисква продължителна и сериозна подготовка за придобиване на знания, умения и навици от секретния сътрудник, както и разработване на специални конспиративни контакти. Внедряването е продължителен процес, който рядко завършва успешно. Операцията е свързана с опасност за здравето и живота на агента. М-100 се провежда на наша или вражеска територия, като второто е изключително опасно!
Отначало не взехме това на сериозно, не можехме да повярваме, приехме го като една от баналностите, които се мъдреха в рапортите. Нещо като Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията! Оказа се, че това съвсем не е така…
Кий беше заинтригуван как им е хрумнала тази идея, кой ги е насочил към него. Във всеки случай комбинативност и амбиция не са им липсвали. Възможно ли е да са си мислели: „този се оправи набързо с физиката, компютрите и биологията, иска му се да работи в САЩ – и това ще стане след някоя година; началниците ни натискат за резултати, защо да не запишем наивника за шпионин и да му окачим едно М-100, пък после, я камилата, я камиларя“. Подобна хипотеза беше предложена, но Кий веднага я отхвърли като несъвместима с впечатленията му от старши-лейтенанта, който го потърсил, освен ако началниците не са подхлъзнали и него. Таге беше банален:
Тези момчета правилно са ме преценили. От мен ставаше всичко – бях „тотипотентен“, като ембрионална стволова клетка. Трябваше да ме поставят в подходяща среда и да ме стимулират подобаващо и смело. Имам предвид, да ме корумпират, макар и безочливо, например с едно задгранично биотехнологично дружество с няколко милиона безотчетен капитал. Бяха несериозни, тези ме подцениха, а американският Рък не харесваше поведението ми, не му издържаха нервите и ме изостави. Можех да бъда един модерен Зорге, или поне министър в правителството на Царя, ако не аз, поне някое от децата ми, или зетьовете.
– Непосредствено след завръщането от САЩ си имал две срещи с „твоя“ служител от ВГУ – говорили сте за незначителни неща и за сътрудничество със западни фирми. Имало е и трета среща…
– Тази последна среща беше към средата на 90-те. При мен в офиса на фирмата дойде жизнерадостен младеж, представи се, че поема някои от делата на колегата си. Информира ме, че вече нямали тайни от американците, работели с техните разузнавания по въпроси от взаимен интерес. Сътрудничели активно и с Интерпол и други западни централи. Отпаднали повечето от предишните задачи, свързани с националната сигурност, на дневен ред била икономиката и развитието на бизнеса – „да видим какво бихме могли да правим съвместно в това отношение“. Казах му, че съм доволен от моя бизнес, не ми остава време за нищо друго, пък и отдавна съм занемарил старите си контакти. Това, изглежда, малко го разочарова, но разговорът продължи безметежно, като между добри познати. Стана дума, че внасял разни дреболии от Китай и в момента имал на склад страхотен кръгъл килим. Проявих интерес, заведе ме да го видя, наистина беше страхотен. Обадих се на жена ми – отдавна търсела точно такъв за под кръглата маса в столовата, да го вземам веднага, все още имала доверие във вкуса ми, след като я харесвам. Спазарихме се набързо за 2000 долара, постлах го вкъщи – и досега е там, под кръглата маса. Килимът така допадна на жена ми, че години по-късно, като видяла абсолютно същия в T. J. Max, го купила за една от дъщерите – платила цели 460 долара за него!
– Излиза, че наистина си сътрудничел с представител на „службите“ след ноември, 1989 г. А това, че ченгето те е прекарало – не ти е за първи път…
– Поне беше за последен! Заслужаваше си – на килима още му се радваме. И съм спокоен, че оставих националната сигурност в надеждни ръце.
– Отново сарказъм – по-рано към „гениалната стратегия“ на „тоталитарните“ служители от Второ Главно, сега към „демократичните“ им наследници…
– Някои от тези, „демократичните“, са им наследници, но само в генетичен смисъл – повечето са имитация. Колкото до „гениалната стратегия“ – може и да е била гениална, кой ще каже – системата рухна набързо и сигурността ни стана наднационална. Светът вече не е същия. Отминава епохата на национални държави и конституции, на граждански права, капитализъм и свободен пазар, а и тази на Войнстващата Демокрация. Навлизаме в нещо ново, което не разбирам и едва ли ще имам време да го разбера. За удобство ще го нарека „ерата на маските“, и започвам ново летоброене с отправна точка 2020 за нулева година. Надявам се да стана отново на десет години.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
