Време за четене: 6 минути

Първата книга от завладяващата поредица „Конфедерация“ от Денис Игнатски (изд. „Коала прес“) описва нов свят, в който ще се сблъскат различни раси и планети. Изпитания, задкулисни игри, битки и войни ще изправят едни срещу други героите, а те ще опитат да запазят себе си и света който познават.

Прочетете откъс от книгата при нас.

Амнистия

Маршал Фиг се беше отпуснал спокойно в едно от креслата в конферентната зала. Гусларианецът седеше видимо спокоен, въпреки че не спираше да мисли за сина си. „Дали беше успял да стигне невредим, дано всичко да е наред с него. Той е добро момче, дано не му се е случило нещо. Ще се справи, сигурен съм.“ Маршалът бе прекарал цялата нощ в конферентната зала с очакване лейтенант Гриф да докладва. Все още нямаше ни вест, ни кост от него. Притеснението, което се беше насъбрало във Фиг, беше голямо, той се изправи и излезе през вратата. Запъти се към звездната карта и се подпря на ръба на масата. Започна да се взира в картата. Забеляза, че не им остава още много до Инферигнис. По неговите изчисления не оставаха повече от десетина минути. Реши да оповести на другите, за да може да се подготвят и да се разсее, ако това бе възможно. 

В този момент един от радистите успя да спре маршала, преди дори да си беше вдигнал ноктите от металната звездна маса.

– Сър, получаваме сигнал от Золо. Това е лейтенант Гриф.

Фиг се втурна с такова облекчение към радистите. Седна на най-близкия стол. Подпря се и се приготви да види сина си. 

– Аз ще приема съобщението на лейтенанта. 

– Да, сър! – отговори машинално радистът.

В същия момент пред стола на маршала, който имаше само празно пространство, се спусна едно снопче синя светлина и след стотни тя се уголеми и разшири, и на нея се появи лейтенантът. 

– Гриф, момчето ми, как си? Добре ли си? – заговори маршалът с бащински тон, без дори да се опитваше да скрие ранговите различия. – Успя ли да стигнеш невредим до Золо? 

– Добре съм, татко – успокои го младият гусларианец. – Имахме малко трудности, но пристигнахме на Золо. Механиците ме увериха, че до час ще са готови и ще можем да извършим прехвърляне към Компита. 

– Какви затруднения, Грифи? – продължаваше бащински да го умилква маршалът.

– Татко! – прекъсна го лейтенантът. – Моля те! Ти си маршал. Не можеш да ме наричаш Грифи. Успяхме да стигнем до планетата, но бяхме атакувани от още два инсектски кораба. С екипажа успяхме да ги унищожим и да стигнем почти всички. За съжаление, някои не успяха. 

– Съжалявам за загубите ви, лейтенант! – смени тонa Фиг. Отново говореше като маршал. – Благодаря ви за подробния док­лад. Ние до няколко минути ще сме на Инферигнис. Ще се наложи да ни изчакате да се върнем, за да можем да ви запознаем със следващата мисия. 

– Да, сър! – продължи младият гусларианец. – Ще ви очаквам на Компита. Прекъсвам връзката. 

Разговорът приключи и маршал Фиг стана от стола и се запъти към вратата. 

– Информирайте всички, че до няколко минути сме на Инферигнис – заговори със съвсем различен глас Фиг. – Нека да бъдем готови и да свършим бързо тук. 

– Да, сър! – отговориха двамата капитани. 

„Галерия“ се приближи бавно до дока и започна да се снижава, докато плавно не се изравни с него. Двигателите угаснаха и от кораба се спусна метална платформа, която се сля с дока. От вратите на затвора до тази на „Галерия“ излязоха метални стени, изолиращи външната среда, досущ като саркофаг. За секунди температурата стана поносима. Кислород изпълни металните стени, тръгващи от затвора. В този момент вратите се отвориха и от тях излязоха няколко души. Докът беше пълен с войници, които бяха готови за битка. Един от тях се приближи до гемията. 

– Моля да се легитимирате и да споделите целта на посещението си – заговори един дрезгав глас. 

– Звезден маршал Гноп – изписука маскотът. – Целта на мисията ни е да вземем един от вашите затворници, защото той беше помилван. 

Дрезгавият глас се приближи още повече към кораба. Той, както и всички други войници на дока не бяха облечени в типичните конфедеративни армейски облекла. Бяха четириръки и двукраки, високи и доста едри същества. Бяха облечени в черни метални брони от краката до главата. Този, който се приближи, свали шлема си. Кожата му беше зеленикава, имаше четири малки дръпнати очи едно върху друго. Нямаше нос, единственото, което имаше, бяха две дупчици на мястото му. Устата наподобяваше на човешка. 

– Звезден маршал Гноп. Радвам се, че успяхте – заговори ксерианецът. – Аз съм капитан Насолир. Ще трябва да ни предоставите документи за амнистия и номера на затворника. 

– Разбира се, капитане, заповядайте! – продължи мъникът. Звездният маршал подаде на капитана метален цилиндър, който в ръцете му се раздели на две, по средата засвети и се появиха надписи, номера и печати. Печатите бяха различни и бяха четири на брой. – Този документ може да ви покаже всичко, което ви е необходимо, капитане. На него има дори печатите и на четирима магистрати за амнистия на затворник шестстотин шестдесет и девет. 

Ксерианецът погледна документа отвсякъде, обърна се и се провикна. 

– Сесолир! Явете се при мен! 

– Главен надзирател Сесолир се явява, сър! – изкозирува с две от четирите си ръце повиканият поименно.

– Подгответе затворник шестстотин шестдесет и девет и го качете в зала осемнадесет – продължи капитанът.

– Да, сър! – и след потвърждението му Сесолир се изстреля и влезе в огромния и тъмен Табут. 

– Звезден маршал Гноп – започна отново капитанът, – нека да се отправим към зала осемнадесет, там ще доведат затворника.

Гноп тръгна с капитан Насолир към затвора, а след него вървяха маршалите Крестос и Фиг. 

Табут беше огромен, не можеше да се обхване с очи. Маршалите преминаха през огромна метална врата и влязоха в преддверието на затвора. Беше пълно с четириръки пазачи почти на всеки ъгъл. Маршалите следваха капитана, който ги съпровождаше през тъмните коридори. Продължиха да вървят, стигнаха до изцяло стъклени стълби и се изкачиха три етажа нагоре. Докато вървяха, под тях се виждаха затворническите килии. Тъмни, мрачни, точно както коридорите. Вратите бяха черни. Имаше само един отвор, който беше ниско в края на вратата, до пода. Килиите бяха тихи, сякаш нямаше никой там. Единственото, което се чуваше, бяха стъпките на маршалите, които вървяха над тях. Стигнаха до една метална врата в средата на дълъг коридор. Капитан Насолир застана пред нея и свали ръкавиците на една от ръцете си. Постави ръката в центъра на вратата и през нея засияха тънки оранжеви линии, които обхванаха вратата. След секунда над ръката на капитана се появи още една синя хоризонтална линия, която бързо обходи ксерианеца навсякъде. Веднага когато синята линия изчезна, от вратата се чу изщракване и тя се отвори. 

– Моля, настанявайте се, господа – подкани ги капитан Насолир.

Маршалите се настаниха на столовете в залата. В нея, освен столове, имаше само една солидна квадратна маса. Капитанът също седна на един от столовете и продължи да преглежда документа. 

– Този затворник е землянин. Защо ѝ е на Конфедерацията да го помилва? – запита той. – В досието му пише, че лежи за убийство на един звезден и още двама маршали, както и трима кауфи, а по ранговете ви виждам, че сте само маршали. (…)

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.