„Ще дойдеш в точния момент“ от Софи Казънс (изд. „Ера“, преводач: Росица Тодорова) е романтична история за неслучайни срещи и едно недоразумение, което би могло да стане начало на нова любов. Но както винаги, това се оказва не толкова лесно.
Лора е безнадеждна романтичка и репортер. С вълнение потегля на командировка до Нормандските острови, но дори не подозира какво ще открие там. Още на летището се сблъсква с най-привлекателния мъж, когото някога е виждала. А в хотела осъзнава, че е грабнала неговия куфар вместо своя. Това трябва да е знак от съдбата! Сега остава само да намери тайнствения непознат… и после могат да зазвучат сватбени звънчета.
Издирването му обаче не се оказва толкова лесно – ще ѝ трябва помощ. А междувременно Лора разкрива някои семейни тайни, които могат да я накарат да преосмисли представата си за живота и любовта, които винаги е искала.
Прочетете откъс от романа при нас.
Най-сетне се успокоявам от обзелото ме вълнение, че вече съм намерила мъжа, с когото навярно ще прекарам остатъка от живота си, и започвам да се тревожа за съдбините на собствения си куфар. Нямам никакви дрехи, а и ръкописните ми бележки за статията са в бележника ми. У мен са само лаптопът, дрехите, с които съм облечена, фотоалбумът на мама, „Жената тигрица“ и близо милион тампона без апликатор.
Но щом аз съм взела куфара на онзи секси мъж, това означава, че той трябва да е взел моя. Мога да се обадя на летището, да поискам телефонния му номер, да уредя среща, за да разменим куфарите – може би на вечеря? Всичко ще си дойде на мястото. В ума си вече се виждам как разказвам историята на внуците си: „О, как се запознах с дядо ви? Ами, смешна история – взех погрешка неговия куфар и се влюбих в съдържанието му. Веднага разбрах: това е мъжът, с когото ми е писано да живея.“. Леле, май наистина много се увлякох, ще трябва да забавя малко, съвсем мъничко.
Отивам до прозореца и поглеждам морето. Интересно дали Джейк/Джак/Джим вече е разбрал, че е взел чужд куфар. Може би е направил същото като мен – първо е изпитал раздразнение, а после се е заинтересувал от неизвестния собственик. Питам се какво ли могат да му разкажат моите вещи. Сега съжалявам, че не взех най-хубавото си бельо. После с тревога осъзнавам, че там е дневникът ми. Вътрешният монолог на двайсет и девет годишна жена, съсипана от мъка, сигурно не е най-доброто представяне пред потенциална сродна душа. Поклащам глава. Ясно личи, че е дневник – кой хахо би ровил в личните вещи на друг човек? Хвърлям поглед към леглото, на което съм извадила и инспектирала цялото съдържание на неговия куфар. Ох! Намирам номера на летището на Джърси. Два сигнала „свободно“ и после автоматичен запис ми съобщава, че летището е затворено. Затворено? Кое летище затваря в четвъртък в осем и петнайсет вечерта? Предполагам малко островно летище, където последният самолет каца в седем. Започвам да кръстосвам стаята. Това вече е проблем. Днес е четвъртък, а аз си тръгвам в неделя. Нямам много време. Навярно бих могла да уредя среща, за да разменим куфарите си утре сутринта, но много по-добре би било, ако началото на „до края на живота ми“ започне тази вечер. Правя това, което правя винаги когато имам нужда от съвет – обаждам се на Ди.
– Ди, никога няма да познаеш, случи се нещо невероятно – едва сдържам вълнението си.
– Открила си, че си член на кралското семейство на Джърси? Кралица Льо Кейн от Нормандските острови? Имаш собствено стадо крави и доживотен запас от картофи. Разсмивам се, после се тръшвам на леглото и ѝ разказвам за куфара. Ди ме прекъсва.
– Чакай малко, какво става? Побъркала си се заради някакъв тип, когото дори още не си видяла?
– Ами, да. Но всички тези знаци не може да са случайно съвпадение, нали? В колко куфара на колко летища в колко градове ще бъдат любимата ми книга, любимата ми музика и парфюмът на мама? Да прибавим и любимия ми мъжки пуловер и…
– Лора – прекъсва ме Ди твърдо, – животът ти не е филм.
Хората не срещат бъдещите си партньори заради това, че случайно са разлели кафето си върху другия или са се оказали заклещени в спрял асансьор, или под дърво, търсейки подслон от развилняла се гръмотевична буря, или с помощта на смехотворна смесица от вещи в багажа. Хората срещат своите партньори на работното си място, в сайтове за запознанства или на среща, уредена от общи приятели. Ще ти изпратя статистическите данни.
Знам, че Ди ми мисли доброто и смята, че ме спасява от разочарования, но започвам да си мисля, че трябваше да се обадя на Ваня. На нея тази история щеше да ѝ хареса.
– Да, ама статистиката не може винаги да е права, нали? – казвам в своя защита.
– Напротив, може. И още как. Математиката никога не лъже. – Ди вече е раздразнена.
– Добре, виж, да оставим преценките настрана, как да намеря този мъж? Летището е затворено, куфарът ми е у него. Независимо дали е моята сродна душа, или не, за утре ми трябват чисти панталони. Ди въздъхва и аз се усмихвам, когато си представям измъченото ѝ изражение.
– Като изключим онова Дж., няма ли име или адрес на багажа?
– Не, Айнщайн – отвръщам, но пак преглеждам куфара, в случай че съм пропуснала нещо.
– Името му трябва да е напечатано върху етикетчето на авиокомпанията – казва Ди.
Защо аз не се сетих и сама? Ваня никога не би помислила за това. Ето защо се обадих на Ди. Поглеждам под баркода на напечатания етикет.
– Джей льо Местр! – писвам.
Льо Местр. Незабавно се заигравам в ума си с името – той също е „льо“, точно като мен, това е още една наша обща черта. Ох, ако се оженим, мога да удвоя частицата „льо“ и да бъда Лора льо льо Местр. Звучи толкова френско и шик, като човек, който притежава сладкарница, а може би дори и пекарна.
– Търся го в гугъл сега – казва Ди, развълнувана въпреки всичко. – Джон, Джеймс… отново Джон… Хм, изглежда Льо Местр е често срещано име в Джърси, има стотици с тази фамилия. Прилича ли ти на куфар на дървесен хирург*?Или на финансов анализатор?
– За какво трябва да гледам? Торби със стърготини? Каталог на калкулатори?
– Няма ли някакви други знаци – членски карти, квитанции?
Подреждам всичко върху леглото, търся нещо, което може да съм пропуснала.
– Ди, ще се зарадваш да чуеш, че този мъж държи мръсните дрехи и спортния си екип в найлонов плик, отделно от останалите си неща.
– Омъжи се за него – изхилва се Ди.
– Дали да не погледнем продажбите на пчелни кошери?
Да открием кой е купил кошер наскоро?
– Да бе, ей сега ще потърся всички скорошни адреси за доставка на Кошер.ком – казва Ди и мога да чуя как завърта отегчено очи. Майчице, даже дънките му са идеални! Износени, но не твърде протрити, стилно, а не прекалено, и са в онзи съвършен тъмносин, индигов цвят с… – Лора, в сайта пише, че летището не затваря до девет и половина? – казва Ди, прекъсвайки мислите ми за дънки.
– Автоматичният запис каза, че е затворено.
– Опитай пак, може да се върнеш там, ако не е много далече. Това, че ти си взела куфара на този мъж, не означава, че непременно той е взел твоя. Твоят може още да е там.
– Добре, веднага, тръгвам – казвам и започвам да хвърлям обратно в куфара готините вещи на непознатия.
* Дървесен хирург, или арборист – човек, който се занимава с отглеждането, поддържането на жизнените функции, подходящата резитба и оформление на едро мащабни растения. – Б. пр.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
