„К-поп. Поверително“ от Стивън Ли (изд. „Ибис“, преводач: Мария Димитрова) разказва една вдъхновяваща история за постигането на голямата мечта.
Kендъс Пак е талантливо американско момиче от корейски произход. Освен че свири на класически инструмент, тя може да пее. Ама наистина може. Кендъс тайно се записва за прослушване в програма за сформиране на к-поп група, макар да не очаква да бъде избрана. Но именно тя печели заветното място и сега трябва да убеди родителите си да я пуснат да замине за Корея, където ѝ предстои сериозно обучение.
Това, което я очаква, е много по-трудно от всичко, което си е представяла. Кендъс трябва да усъвършенства изпълнителските си умения, да се научи да говори идеално корейски и да се справя със сложната йерархия сред другите момичета, които се обучават. И всичко това, докато следва суровите правила на музикалната индустрия. А правило номер едно гласи: НИКАКВИ романтични СРЕЩИ, което става почти невъзможно за спазване, когато се запознава с момчето на мечтите си.
Много скоро Кендъс трябва да си отговори на най-важния въпрос: Заслужава ли си да рискува приятелствата си и всичко, в което вярва, заради бленуваното място в най-очакваната момичешка к-поп група?
Прочетете откъс от книгата при нас.
Глава 8
Онни
На деветдесет и осмия етаж ни приветстват гигантското лого на Ес Ей Уай и огромни снимки в рамка на SLK, със съвършеното лице на Уан Джей с изпепеляваща усмивка в средата. За миг забравям колко съм натъжена и нервна – сякаш погледът на Уан Джей пуска топка с пеперуди в мен. Фактът, че се намирам на онова свещено място, което е превърнало Уан Джей в съвършеното човешко същество, което е в момента, взема връх над мен.
Тръсвам глава, за да се измъкна от магията на Уан Джей, и се затичвам, за да настигна мениджър Конг, която ме води през стъклени офиси и конферентни зали, в които работят хора, облечени в скъпи модни дрехи. Сградата е изненадващо приятна – нещо, което изобщо не очаквах, тъй като Имани ми каза, че дори на най-големите суперзвезди се е налагало да преминават обучението си в неприветливи мазета. Мениджър Конг отговаря на неизречения ми въпрос, преди още да съм получила възможност да го задам.
– Ние сме част от „Шинби Ънлимитед“ – обяснява тя. – Затова сме в тази прекрасна сграда. Имаш голям късмет, че се обучаваш в Ес Ей Уай, а не на друго място.
След това ми разказва, че „Шинби Ънлимитед“ притежава още стотици компании: телевизионни канали, вериги за хранителни стоки, филмови студиа, марки домакински уреди и компании, работещи във всякакви други сфери, включително такива, които произвеждат ракети и танкове за армията на Корея. Фирмените офиси на Ес Ей Уай и центърът за обучение заемат трите най-горни етажа на централата на „Шинби Ънлимитед“, защото, както мениджър Конг гордо отбелязва, бъдещите идоли са най-ценните активи на „Шинби“ – не защото к-попът носи най-много пари, а защото идолите, особено SLK, са лицето на компанията не само пред Корея, но и пред целия свят.
Цялото ми тяло се разтреперва. В действителност си мислех, че да си идол означава просто да пееш запомнящи се песни и да изглеждаш жестоко на музикалните видео клипове, а не да представляваш корпорация за милиарди и цяла държава.
– Именно затова стандартите ни за поведението на идолите са толкова високи – казва мениджър Конг – и правило номер едно за бъдещите звезди е следното: никакви романтични връзки. Нито с другите бъдещи звезди, нито с обикновени момчета, нито с когото и да било.
– Разбирам – въздъхвам, докато мениджър Конг сканира картата си през поредния вход с охрана.
Мениджър Конг продължава:
– Идолите на к-попа в Корея принадлежат на феновете, на страната. Все едно си сериозно обвързана с феновете си. Тук нещата са различни от Холивуд, където на почит са множеството връзки и лошото поведение. Представи си само колко много би навредило на репутацията ти, на групата ти, а и на цялата компания, ако бъдеш хваната да изневеряваш на корейския народ. Трябва винаги да пазиш репутацията си неопетнена.
Леле. Добре, разбрах – корейците вземат много присърце хората, на които са фенове. Това обяснява защо почитателите са толкова ядосани на Исъл и Хьонтек.
Забраните за срещи в к-попа[1] всъщност не са нещо, което ме засяга особено. Тъй като никога преди не съм се срещала с момче, ако не броим първата ми година в гимназията, когато се „срещах“ с Итън в продължение на една седмица, преди той да се разкрие, че е гей, със сигурност няма да започна да излизам по срещи, докато съм заключена в женско общежитие за три месеца.
– Това е корпоративният етаж на Ес Ей Уай, където се намират всички офиси. Ще идваш тук само за занятията по корейски език, специалните срещи и месечните оценявания. Това е и етажът, на който репетират по-малките ни курсисти.
Спираме до голяма зала за репетиции, в която десетки неописуемо симпатични малки деца правят сладки танцови движения под звуците на к-поп. Убедена съм, че всяко от тях е избрано от детска модна агенция.
– Малките курсисти посещават нормални училища и естествено, живеят с родителите си. Голяма част от момичетата, с които ще се обучаваш, са в Ес Ей Уай, откакто са били на възрастта на тези деца. На двата етажа над нас се намират помещенията за обучение за по-големите курсисти, където ще бъдеш настанена и ще репетираш. Етажите са разделени по средата – северната част е за момчетата, които са на обучение, а южната – за момичетата. Разполагат с отделни стълбища, асансьори и отделна охрана. Невъзможно е да стигнеш до другата страна, така че не се и опитвай. Мисли за тези етажи като две части от тофу, срязано с нож по средата.
– Разбрано, мениджър Конг – казвам с най-покорния тон, на който съм способна.
– Единствените ти срещи с момчетата, които са на обучение, ще бъдат с някои от тях по време на часовете по корейски език, но дори и тогава ще бъдете под непосредственото наблюдение от преподавателката мис Ли, която е изключително строга. Ясно ли е?
– Да – отвръщам.
Махам на една от малките курсистки, за да се успокоя. Цялото ѝ лице светва. Тя и приятелчетата ѝ изтичват по-близо до стъклената стена, за да ми се поклонят, и започват да ми махат енергично. Сърцето ми се свива… и дори ми става малко жал.
– Не е ли сладко? – казва мениджър Конг и се усмихва леко. – Мислят си, че си някой важен човек.
Махам за довиждане на симпатичните малки курсисти, а мениджър Конг ме води през някаква невзрачна врата. Ако не я беше посочила, нямаше да я забележа изобщо.
– Зад тази врата се намира това, което наричаме Фабриката за фантазии. Тук е цял екип от някои от най-талантливите корейски стилисти, дизайнери на облекло, дизайнери на сцени, както и други артисти, които създават концепции[2] за музикалните видео клипове и световните турнета на нашите изпълнители, както и за двете нови групи, чиито състави все още не са избрани. Именно те се грижат нашите изпълнители да представят най-новаторските и вдъхващи страхопочитание концепции, на които светът е ставал свидетел някога.
Кимам одобрително и изричам „Уа!“.
След това ме води нагоре по неосветено стълбище. Новата информация, която трябва да асимилирам, е толкова много, че усещам замайване.
– Имаме петдесет момчета курсисти, които се надяват да дебютират в SLK 2.0 – казва тя, – както и петдесет момичета, които се опитват да направят своя дебют в първата ни момичешка група. Тези момичета са избрани след отхвърляне на стотици други кандидати. Момичетата са разделени на десет групи с по пет момичета във всяка. Всяка група притежава елементи, които изпълнителният директор Сан желае да присъстват в окончателния състав, но в крайна сметка той ще избере най-добрите сред най-добрите. Всеки месец ще се провежда оценяване, по време на което изпълнителният директор Сан ще взема важни решения.
В края на стълбището има масивна метална врата – прилича на врата на подводница или на банков сейф, върху която в розово е изписан номер 99. Изричам наум думите на корейски, написани под числото 99, и осъзнавам, че там пише Обучаващи се жени. Или по-точно – „момичета, които участват в програмата за обучение“. Мениджър Конг сканира картата си за достъп и се налага да ѝ помогна, за да отвори вратата, тъй като тя се оказва прекалено тежка.
Деветдесет и деветият етаж съвсем не е толкова шикозен като корпоративния етаж. Прилича малко на общежитие в колеж, с коридор с врати с имена и снимки на момичета.
– Ти ще бъдеш в Група номер две – казва мениджър Конг. – Имаш късмет. До съвсем неотдавна нямаше да се изненадам, ако изпълнителният директор Сан беше решил момичетата от Група номер две да бъдат в окончателния състав на групата. Всеки знае, че там са някои от най-многообещаващите таланти и потенциални лица на групата. Но после се случи така, че изгубихме един от членовете.
Лицето на мениджър Конг внезапно помръква.
– Изгубили? Как така изгубили? – питам я.
Тя махва с ръка, за да избегне отговора.
– Това сега не е важно. Както и да е, вместо просто да прехвърлим някое от момичетата в Група номер две, реших да избера съвсем ново момиче. Момичетата от Група номер две са наясно, че са специални, и започват да проявяват самоувереност. Исках да открия момиче, което да бъде предизвикателство за тях.
Вече съм напълно объркана. Коя част от прослушването ми е накарала мениджър Конг да смята, че аз бих могла да бъда предизвикателство за най-добрите?
– С Група номер две си в най-добрите ръце. Ръководя пет от групите с бъдещи идоли, така че няма да мога да следя всичко. Ти си макне[3], така че ще имаш възможност да научиш много от своите онни[4]. Освен това в тази група има още едно момиче от Америка.
Преди да имам възможност да попитам още нещо, стигаме до стаята на Група номер две. Мениджър Конг почуква два пъти на вратата и я отваря със замах, преди някой да отговори.
Стаята е по-малка от стаята ми вкъщи, но в нея има две двуетажни легла плюс още едно легло и никакви прозорци. Помещението изглежда, сякаш в него е гръмнала някаква момичешка супербомба, която е разпръснала купища блузки, бикини, гримове и козметични продукти навсякъде.
Насред купищата вещи забелязвам три от най-прекрасните създания, които някога съм виждала. Те скачат на крака и се покланят, за да поздравят мениджър Конг.
– Момичета, чуйте ме – казва мениджър Конг. – Това е новото момиче в Група номер две, Пак Кендъс.
Правя нисък поклон, като прегъвам тялото си на деветдесет градуса. Казвам „Анньонгхасейо“, учтивата форма на думата за здравей.
Момичето в най-отдалечения ъгъл, което напомня на анимационен герой, ми отправя приветлива усмивка. Очите ѝ са гримирани с дебела очна линия, а на главата ѝ се мъдрят две рошави опашки с розови и сини кичури, които изглеждат като излезли от аниме. Момиче, гримирано с черно червило и с черна шапка с козирка със странния надпис „POWDER PUP“, вдига брадичка към мен; тя е заела единичното легло. А най-зашеметяващото момиче от всички тях, чийто водопад от коса е боядисан в деликатно меднорусо, почти не ме удостоява с поглед, докато измънква „Анньонг“.
– Кендъс е вашата макне, по-малката ви сестра, и може да научи много от вас. Вероятно я смятате за свой нов конкурент, но можете само да спечелите, ако сте добри онни спрямо нея. Ясно ли е?
– Да, мениджър Конг – отвръщат момичетата в един глас.
Мениджър Конг обхожда стаята с поглед.
– Къде е Арам?
– Прави си разкрасителните процедури – отговаря Powder Pup с усмивка и извърта очи, сочейки с глава вратата в дъното на стаята.
Мениджър Конг също извърта очи и казва:
– Естествено. Както и да е, ще се срещнем горе в зала за репетиции номер двайсет и четири след десет минути. Дръжте се добре с Кендъс. И джебал, почистете тази стая!
Само след миг мениджър Конг ме оставя сама с новите ми онни. Чувствам се толкова плаха, че ме е страх да помръдна.
– Ето това там е твоето легло – казва Powder Pup, сочейки леглото над Принцесата с медноруса коса.
Никога не би ми хрумнало, че леглото горе е свободно, тъй като е затрупано с всякакви джунджурии.
Покланям се на Powder Pup. Странно е да се покланям на момичета, които са съвсем малко по-големи от мен. В родното ми място използвам учтивата форма само към корейци на възрастта на родителите ми, но дори и в тези случаи за тях е допустимо маниерите ми да не са съвсем като по книга. Омма и аппа обаче ме предупредиха, че в една компания в областта на к-попа трябва винаги да използвам уважителната форма и да се обръщам към по-големите момичета с онни. Никой няма да покаже снизхождение към маниерите ми само защото съм чужденка.
Стъпвам на стълбата към моето легло и внимателно разчиствам място върху матрака, за да сложа китарата си там. Надничам в посока към Принцесата с медноруса коса.
– Извинявай, че те прекъсвам – казвам с мек глас. – Тези неща тук твои ли са?
Тя дори не вдига поглед. Седнала е на леглото си с изтегнати пред себе си млечнобели крака, силно съсредоточена в ноктите си, които са със заострени върхове и всеки от тях е лакиран в различен крещящ неонов цвят.
Изкашлям се, за да си прочистя гърлото.
– Онни, не бих искала да пипам твоите неща.
Продължава да не отговаря. До леглото на Принцесата с медноруса коса забелязвам всички седем тома на „Хари Потър“, както и „Дълбока дързост“ на Брене Браун и „Магията на подреждането“на Мари Кондо. Изправям гръб по-уверено. Това сигурно е момичето от Америка.
Изглежда като човек, който не би ме забелязал по коридорите, ако учехме в едно и също училище, но не мога да опиша с думи колко съм облекчена, че имам съквартирантка, с която мога да говоря на английски. Фактът, че тя харесва магьосници и книги за самопомощ, е истински бонус.
Посочвам книгата на Мари Кондо.
– Аз също съм я чела – казвам на английски. – Ако не те притеснява, ще трябва да те помоля, онни, да „подредиш“ поне дотолкова, че да мога да сложа сака си.
Изкикотвам се нервно на собствената си тъпа шега. Принцесата с медноруса коса вдига очи към мен, с поглед, изразяващ пълно объркване.
– Извинявай, на мен ли говориш? – пита ме на висок глас на корейски.
Изважда слушалките си от ушите си. Не ги бях забелязала под гъстите ѝ кичури коса.
– О, да, извинявай. Просто се възхищавах на книгите, които харесваш. Аз също съм ги чела всичките. Поредицата за Хари Потър.
Тя се отдръпва от мен, сякаш съм някакъв вилнеещ луд човек.
– На английски ли ми говориш?
– О, извинявай – заеквам и превключвам на корейски. – Просто видях, че книгите ти са на английски, и…
– Да не си някое сираче, осиновено от американци, или нещо такова? – пита ме тя със смръщено чело. – Акцентът ти е толкова… странен.
– Не – казвам с пламнали от срам страни. – От Щатите съм, но родителите ми са корейци. Освен това са живи.
Powder Pup се намесва:
– Не обръщай внимание на Хелена, просто се заяжда с теб.
След това ми се усмихва.
Значи, Принцесата с медноруса коса си има име.
– Хелена е толкова американка, колкото може да бъде. Тя е от някакво място в Калифорния, което се нарича Нюпорт Бийч.
Корейският акцент на Powder Pup е толкова силен, че името на града звучи като Нюпорт плюс онази неприлична дума с „b“[5].
– Между другото, казвам се Бинна – казва тя.
– А аз съм Джинджу – намесва се момичето с опашки като от аниме, която досега се разпяваше с гамата.
Има невероятен глас.
Нямам думи да изразя благодарността си, че Бинна и Джинджу се отнасят добре с мен. Покланям се, може би за двайсети път, откакто съм влязла в тази стая.
– Всъщност аз изобщо не говоря английски, въпреки че разбирам голяма част от казаното – казва Бинна с отличителния си дълбок глас.
– Моите родители ми говорят на корейски, затова разбирам езика доста добре – обяснявам аз. – Но винаги съм им отвръщала на английски, затова не ме бива особено в говоренето.
Бинна кима. Бинна е най-далече от корейските стандарти за красота от трите – кожата ѝ не е млечнобяла, а челюстта ѝ е груба и квадратна, но поради някаква причина тя е най-забележителната от тях. Има нещо в нея. Изведнъж усещам спокойствие.
– Е, на нас ни казаха да не говорим с теб на английски – казва Бинна. – Хелена е от типа момичета, които спазват правилата… когато ѝ изнася.
Точно тогава от банята излиза още едно момиче със светеща кожа на лицето. Това вероятно е Арам. Тя казва:
– Е, кога ще дойде новата западнячка?
Бинна ѝ хвърля предупредителен поглед и в този момент тя разбира, сепната, че аз съм точно пред нея. Веднага правя нисък поклон, а когато се изправям, за пръв път я поглеждам право в лицето. Челюстта ми увисва.
Това несъмнено е най-удивително красивото момиче, което някога съм виждала. Само две секунди по-рано можех да кажа същото и за Хелена, но Арам е просто извънземно красива. Ако Хелена би била най-красивото момиче в която и да е гимназия, то това момиче е кралица от приказките, по-красивата и по-млада азиатска съперничка на Господарката на злото. С острите скули, порцелановата кожа и електриковосините кръгли контактни лещи[6] е невъзможно човек да прецени възрастта ѝ – спокойно би могла да бъде както на шестнайсет, така и на трийсет години.
– Арам, това е Пак Кендъс – казва Бинна.
Арам ме измерва от глава до пети със своите очи с цвят на сибирско
хъски. Изсумтява леко, сякаш за да каже: „О,
значи, не е имало от какво да се притеснявам“, и се обръща, без да каже нито дума, при което нейната
копринена катраненочерна коса изшумолява във въздуха. Внезапно ми се приисква
да се свия на кълбо и да се обадя на омма да дойде да ме вземе.
[1] Виж термин №11 от речника в края на книгата. – Б. р.
[2] Виж термин №9 от речника в края на книгата. – Б. р.
[3] Макне (кор.) – най-малкото дете в семейството. В к-попа се използва като обръщение към най-младия или най-новия член на групата. – Б. пр.
[4] Онни (кор.) – по-голяма сестра. В случая обръщението се използва към по-старши член на групата. – Б. пр.
[5] Героинята има предвид английската дума „bitch“ (кучка), която звучи почти като Бийч. – Б. пр.
[6] Виж термин №5 от речника в края на книгата. – Б. р.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
