Каква е причината да живеем? През XXI век условията ни на живот значително са се подобрили, но да открием смисъла на този живот, се оказва по-трудно от всякога. Често го измерваме чрез материалните си постижения, професионалните си успехи и постоянния стремеж към щастие, които консуматорската култура ни налага. Но те рядко са достатъчни, за да се почувстваме пълноценни. Как тогава да намерим своето място в света?
В книгата си „Живот, който си струва да се живее“ (изд. „Прозорец“, преводач: Диляна Георгиева) финландският философ Франк Мартела ни предлага подход, който е колкото философски, толкова и практически насочен. Авторът ни разказва за корените на този екзистенциален въпрос и твърди, че неразрешимостта му е само привидна. Накрая ни показва четири пътеки, по които всеки от нас може да поеме, за да открие ежедневно удовлетворение от този най-голям дар, наречен живот.
Прочетете откъс от книгата при нас.
ДЕСЕТ
Помагай на другите, помагай и на себе си
За колкото и себичен да се смята човекът, в нрава му явно има такива принципи, които насочват вниманието му към чуждото богатство и събуждат необходимостта от чуждото щастие, макар и нищо да не получава от това, освен удоволствието да го види.
– Адам Смит, „Теория на нравствените чувства“, 1759
През 1945 г. на Коледа в малкото градче Бедфорд Фолс, щата Ню Йорк, Джордж Бейли е застанал на един мост, загледан в мрачните води отдолу, готов да се самоубие. Търговията му запада, а мечтите му са неосъществени. Пиян и отчаян е и не вижда друг изход.
Класическият филм „Животът е прекрасен“ на Франк Капра е един от най-обичаните за всички времена. Точно когато Джордж Бейли се кани да скочи от моста, се появява ангел на име Кларънс Одбоди, скача във водата и Джордж се чувства длъжен да го спаси, забравяйки за собствения си план. Когато след това Джордж му казва: „Всички щяха да са много по-добре, ако мен ме нямаше“, Кларънс се заема да покаже на Джордж какъв би бил животът без неговото неизменно състрадателно присъствие. Тогава Джордж преминава в алтернативна реалност, която го ужасява: брат му е починал, чичо му е в психиатрия, съпругата му е сама и целият град е в ужасно състояние. Джордж бързо разбира колко положително е повлиял върху живота на съгражданите си, в това число и членовете на семейството му. Заради него и всички лични избори и жертви, които е направил, мнозина в обкръжението му са много по-добре. Желанието му да се самоубие е изместено от това да се прибере у дома и да бъде до любимите си хора.
Смисълът в живота се състои в това да бъдеш значим за другите, както отбелязах и преди, но има поне два начина това да се постигне. Не само че сме значими за хората, с които имаме близки взаимоотношения, но сме значими и за онези, на чийто живот можем да повлияем положително. Това е ключов втори носител на смисъла в живота. Когато можеш да допринесеш с нещо в света, дори и да е малко, тогава обикновено приемаш живота си за по-смислен.
Замисли се за някой, който е водил особено смислен живот: навярно се сещаш за личности като Мартин Лутър Кинг-младши, Махатма Ганди, Нелсън Мандела или Майка Тереза. Това, което ги обединява, е фактът, че действията им са имали положително влияние върху живота на цели поколения. Именно невероятният им мащабен принос за света – обикновено на цената на значителни лични саможертви – ги превръща в олицетворение на смисления живот. Да вземем например Нелсън Мандела, който след като прекарва двайсет и седем години от живота си в затвора, излиза и става водач на Африканската национална партия в Южна Африка след един век апартейд и потисничество на чернокожите. Със своята политика на прошка и ненасилие той успява да предотврати гражданската война в страната, каквато несъмнено би довела до смъртта и тежките страдания на десетки хиляди хора. Влиянието на Мандела върху световната история е извънмерно положително и именно затова животът му толкова често се представя за образец на смисленото съществуване. По същия начин, когато се замислим за професии, изпълнени със смисъл, обикновено пожарникарите, медицинските сестри и лекарите стоят начело. И отново – това, което обединява тези професии, е фактът, че всяка от тях очевидно има положителен принос за живота на другите. Често, когато говорим за смисленост или нейната липса в дадено нещо, всъщност говорим за това дали то е имало положително влияние върху хората и света като цяло.
Съответно не е изненадващо, че когато изследователи молят хората да се включат в дейност, която е в полза на другите, участниците обикновено характеризират тези дейности като смислени. Преди няколко години реших да проверя тази теория заедно с професор Ричард Райън. Приканихме студенти от Университета в Рочестър да играят на проста компютърна игра: студентите четат една дума в горния край на екрана и четири в долния. После ги молим да изберат една от долните четири думи, която е синоним с горната. След като са играли двайсет минути, ги молим да оценят колко смислена им се е сторила тази игра. Ако някога си извършвал досадна задача на работа, навярно можеш да познаеш как е била оценена тази дейност по скалата за смисленост.
Половината участници играят играта така, както са инструктирани. На другата половина обаче е казано, че за всеки верен отговор ще се направи малко дарение към Световната продоволствена програма на ООН, за да помогнат на гладуващите хора по света. Съвсем същата игра, но с възможност за положителен принос. След задачата между двете групи има очевидни разлики: подпомагащата група отбелязва, че играта е била значително по-смислена от контролната група. Изглежда, че бихме приели – при това с готовност – да пренебрегнем скуката, когато дори и най-малоумната задача може да доведе до нещо добро. Именно така това, а и други психологически изследвания стигат до просто заключение: за да откриеш смисъл в живота си, открий как да имаш смислен принос към живота на другите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
