Курт Ауст е един от големите скандинавски майстори в криминалния жанр, носител на двете най-големи награди – „Ривертон“ и „Стъкленият ключ“. „Третата истина“ (изд. „Персей“, преводач: Владимира Старирадева) е нова среща на българския читател с писателя.
Датският професор Томас Буберг и младият му асистент, норвежеца Петер Хортен ще ви напомнят на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Те са изпратени със специално поръчение от краля да разследват жестокото убийство на Ханс Хале, уважаван от всички управител на имение, който няма врагове. Предполагаемият извършител е бил задържан веднага след убийството и изглежда, че случаят е решен. Но професорът и неговият асистент възобновяват разследването. Дали този, който е изтръгнал сърцата на два елена в гората и е нарисувал обърнати кръстове на челата им, е способен да убие и човек по толкова жесток начин?
Прочетете откъс от трилъра при нас.
– Това ли е къщата на управителя Ханс Хале? – Томас посочи къщата до гората.
Момчето го погледна, без да отговори, продължи да се чеше и примижа, сякаш не беше чуло въпроса. Томас се доближи с конете и се наведе към него.
– Това ли е? – гласът му продължаваше да е благ, но изражението му беше настойчиво.
Ратаят уплашено кимна и бързо се скри в обора.
Слязохме от конете и ги завързахме за едно дърво до малката къщичка. Томас мина между дърветата и я огледа от всички ъгли.
Момчето отново се бе показало на вратата на обора и ни наблюдаваше заедно с един възрастен ратай. Мъжът каза нещо и хлапакът хукна през двора и влезе в главната сграда.
Томас обиколи дома на управителя и накрая отново застана пред входа. Внимателно изучаваше всичко, дълго огледа вратата и резето, преди да натисне бравата и да я отвори.
– Какво си позволявате?! – извика заповеднически някой зад нас, когато тъкмо се канехме да влезем.
Томас се обърна и спокойно погледна един висок, изпънат мъж, който бързаше през двора към нас, доколкото болният му крак и бастунът му позволяваха. Дългите кожени ботуши покриваха коленете и шпагата му ритмично се удряше в тях, докато вървеше. Беше навъсен и тръгна да казва нещо, но Томас го изпревари.
– Името ми е Томас Буберг – той се поклони леко и свали шапката си. – Аз съм доктор по правни науки, професор в Копенхагенския университет и юридически съветник на крал Фредерик Четвърти и юрисконсулта на Върховния съд Вилум Ворм по отношение на беззаконията, които наричаме „Crimine Majestatis”, както и по отношение на убийства – той се усмихна любезно, протягайки ръката си към мен.
„Юридически съветник на краля – мили Боже! Това е ново” – помислих си аз, изваждайки писмото на краля от чантата и подавайки го на Томас.
Собственикът на имението Еренкрон – предположих, че именно той стоеше в момента пред нас – ни наблюдаваше с очакване, подпирайки се леко на бастуна си. Перуката му беше впечатляваща – къдриците бяха буйни и се спускаха към раменете, придавайки му величествен, дори леко страховит вид.
– Идването ни не е свързано със съмнение за престъпление против Негово величество – заяви Томас, махвайки с ръка, – но до ушите на краля стигна известие, че във Вашето имение е било извършено убийство. Изпратен съм тук, за да съблюдавам разследването на случая, да се уча от Вас и хората Ви, от окръжния съдия и подчинените му и да давам своя съвет, в случай на необходимост.
Той подаде писмото на полковника и продължи:
– Разбира се, получих нужното съгласие за съвместна работа с окръжен съдия Фредерик Хьорнер, но все още не съм говорил със стражаря Смолеруп, когото сте повикал, след като трупът е бил открит.
Полковникът кимна замислено, огледа печата, отвори писмото и тъкмо се канеше да го прочете, когато една карета и ездач се появиха на пътеката с липите и спряха на двора.
– Ето го и стражаря – Смолеруп – рече полковникът сякаш сам на себе си. – И съдия Хьорнер – добави той.
Ездачът беше закръглен – някой вероятно би си позволил да каже и дебел – и усмихнат стражар, който помаха на двамата ратаи, стоящи на вратата на обора, за да дойдат да му помогнат да слезе от коня. Кочияшът слезе от каретата и отвори вратата. Отвътре излезе съдия Хьорнер, все така приведен и строго гледащ изпод вежди. Той махна на стражаря да се приближи, каза му нещо и го остави да го следва половин крачка по-назад, докато вървяха към нас. Двамата бяха доста неравностойна двойка. Ходещо, усмихнато прасе – съжалявам, но това си помислих, когато го видях за първи път – със закръглени бузи и големи, простодушни очи, а до него – високият, слаб и начумерен съдия. Стражарят сложи шапката под мишницата си и се поклони, доколкото коремът му позволяваше, а съдия Хьорнер кимна сдържано.
Томас отново се представи накратко и насочи вниманието към писмото от краля, което полковникът държеше в ръце.
– Може би е най-добре да го прочета на глас, за да знаем всички за какво иде реч – предложи той.
„Иска да е сигурен, че всички са чули написаното и че никой няма да може да изопачи съдържанието впоследствие” – помислих си аз. Типичен негов похват за справяне с деликатната ситуация.
Томас пое писмото от Еренкрон, опъна листа и тържествено се прокашля.
„Крал Фредерик Четвърти по Божията воля, крал на Дания и Норвегия, на венди и готи, херцог на Шлезвиг, Холщайн, Щормарн и Дитмаршен, граф на Олденбург и Делменхорст…”
Томас прекъсна, тъй като полковник Еренкрон каза нещо на стражаря Смолеруп с приглушен глас.
– Прощавайте, какво казахте? – попита той с иронична нотка в гласа.
Полковникът не изглеждаше засрамен от случката.
– Просто отбелязах, че за съжаление, вероятно е въпрос на време, преди тази титла да трябва да бъде променена.
Изражението на Томас се вкамени.
– Полковник Еренкрон да не би да намеква, че датският абсолютен крал по Божията воля не знае как да управлява страната си? – тонът му беше остър.
Той пристъпи към полковника и стражаря, за да подчертае сериозността си. Дружелюбната усмивка на Смолеруп повехна и той неволно отстъпи крачка назад, но Еренкрон остана на място, спокойно гледайки Томас.
– Не мога да кажа нито една лоша дума против Негово Величество. Нека Бог ми е свидетел. Крал Фредерик според мен е напълно достоен владетел, вярвайте ми…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA23Q1 при завършване на поръчката си.
