Стихосбирката „Плач по всички жени преди мен“ на Катя Димитрова (изд. „Жанет 45“) само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Силно женско писане, което едновременно отдава почит на традицията, но и заявява себе си извън нея: сякаш една междупоколенческа сълза е препълнила окото на поезията и всеки миг ще се спусне надолу.
Предлагаме ви две от стихотворенията, включени в книгата.
Правила за употреба на брат
Ако те е страх от тъмното,
да дойде.
Ако твърде бързаш да пораснеш,
да си тръгне (но за малко).
Ако вафлата е само една, да се сбиете,
защото никой не иска да я вземе (макар че всеки иска).
Ако понечиш да се гримираш в шести клас,
да ти забрани.
Ако ти разбият сърцето,
да дойде.
Ако си щастлива,
да си тръгне (но за малко).
И ако останем само двама на земята,
всеки да е майка и баща за другия.
************
Дружба
Ето ни:
кръстосваме този хол,
пет на четири,
и съм най-космополитният гражданин на този свят.
Никога не съм у дома си,
никога не разбирам какво се говори –
като на гара, на която нито пристигаш,
нито от нея тръгваш.
Най-непознатата държава – ти.
Най-чуждият език – твоят.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
