Новият роман „Последният рейнджър“ ( изд. „Обсидиан“, преводач: Боян Дамянов) на Питър Хелър, автор на американския бестселър „Инструкторът”, е драматичен трилър на фона на дивата природа в парка „Йелоустоун”.
Рен Хопър е преживял доста житейски травми и търси място, където да избяга от демоните на миналото си. Трийсетгодишният мъж зарязва градския живот и става рейнджър в парка „Йелоустоун”. Задълженията му са колкото делнични, толкова и вълнуващи: да следи за бракониери, да спасява деца на безразсъдни родители от разгневени лосове и бизони, да поддържа мира между местните хора и ордите туристи в последната запазена екосистема на Северна Америка.
Рен не е съвсем сам в своето идилично усамотение – той спечелва доверието и приятелството на Хили, прочута изследователка на вълците. Когато един ден я намира полужива в челюстите на капан за дивеч, подозренията му се насочват към местен жител. Но докато разследва миналото на този бракониер социопат, рейнджърът се натъква на мащабна конспирация срещу държавата и наложения от нея порядък в националните паркове. Драматичният сюжет е примесен с комични конфликти между колоритни персонажи и се развива на фона на спиращи дъха природни картини.
Прочетете откъс от книгата при нас.
***
От дясната страна на шосето имаше гъста гора, а отляво се редуваха поляни и малки горички от нискостеблени борове и ели, растящи покрай потока. Лосът обичаше тези места. Госпожа Лос се навърташе покрай лосчето си. Това даваше изключителни възможности на фотографите, същевременно създавайки една от най-сложните динамики на взаимодействие между човек и дива природа в парка. Защото е научен факт, че лосът е сред най-опасните животни в Съединените щати, причинило наранявания на много повече хора от, да речем, мечката, а женски лос с малко може да бъде особено раздразнителен. Тази женска беше едра и досега, общо взето, се бе проявявала като индиферентна към тълпите. Но всяко нещо си имаше граници. Докато подтичваше на зигзаг между колите, паркирани от двете страни на шосето, Рен с тревога долови колективното бръмчене на приглушени човешки гласове, които си казваха един на друг: „Е, не! Видяхте ли това?!“. Промуши се през редицата фотографи, строени на ръба на асфалтовата настилка, и му бе нужна само секунда, за да смели информацията.
Сред гъстата трева, на половината разстояние между пътя и една борова горичка, бяха застанали мъж и жена. Очевидно бяха семейство, защото дъщеря им, около шестгодишна, стоеше на десетина метра пред тях с ябълка в ръка. А на седем-осем метра по-нататък беше новороденото лосче, хилаво и залитащо, само крака и уши, и една малка гърбица. Дългите му уши се мятаха напред-назад, шията му беше протегната, влажният нос вдишваше изкусителния аромат на ябълката и я следеше, сякаш притежаваше свой собствен разум. Колко е сладко. Поне майката и бащата си мислеха така. Две малки душички, протегнали шия една към друга през бариерата, отделяща човека от животното. Таткото беше вдигнал камерата си, за да увековечи сцената на видео, докато майката подтикваше напред своята рожба:
– Ооо, каква прелест! Браво, миличка, също като кончето, помниш ли?
Само дето не беше също като кончето. Госпожа Лос бе свила уши назад, а козината на гърбицата ѝ беше настръхнала – лош знак. Чу се тихо ръмжене. Момиченцето беше в смъртна опасност, без преувеличение. Мозъкът на Рен обработи всичко това за части от секундата, преди той да скочи и да се плъзне надолу по стръмния склон.
Затича се право към момиченцето. Честно казано, пет пари не даваше за родителите, освен че на детето нямаше да му е никак лесно като сираче. Спринтът му подплаши лосчето, което се обърна и – слава богу! – побягна към майка си. Госпожа Лос вече се бе задействала обаче, а Рен знаеше от опит, че когато един лос си науми нещо, е много трудно да бъде разубеден. Навела глава, тя тропаше и риеше с предните си копита и отново изръмжа, когато Рен грабна момиченцето от земята и със същото движение на тялото си се извъртя назад, и подмина родителите, оставяйки ги да формират първата защитна линия. Детето изпищя, което беше очаквана реакция. Най-важното беше да го отдалечи от зоната на опасност, затова не извади от калъфа на колана си флакона с лютив спрей, нито се опита да се превърне в обект на гнева на госпожа Лос. Спря се едва когато изкачи склона и остави момиченцето на земята. Каза на една жена с бинокъл в ръце и зяпнала уста:
– Ето, хванете я за ръката. И за нищо на света не я пускайте! Разбрахте ли?
Той приклекна до детето, докато главите им се изравниха, и го попита бързо, но с възможно най-спокойния тон, който успя да докара в обзелата го паника:
– Как се казваш?
– Ева.
– Значи, Ева, искам да останеш тук за минута с тази мила госпожа, става ли? Отивам да доведа родителите ти, окей?
Тя кимна и той се затича надолу по склона. Твърде късно. Родителите гледаха с невярващи очи огромното животно – което вече се беше изгърбило и пръхтеше, – после се извърнаха да търсят с поглед внезапно изчезналата си дъщеря, объркани, разтревожени, ужасени, защото в един миг имаха идеалната снимка за Инстаграм, а в следващия детето им бе изчезнало, сякаш се беше изпарило, и изведнъж…
Госпожа Лос нападна. Присви хълбоци и се изстреля напред, навела глава като таран, но Рен знаеше, че не главата ѝ ще убие или осакати тези хора, а острите бясно размахващи се копита. От хората на пътя и от семейната двойка се изтръгна вик, наполовина въздишка, наполовина писък, докато огнедишащата грамада се озова в миг на 6 – 7 метра от майката и таткото и… изведнъж се закова на място, плъзгайки се по инерция още около метър. Бащата, трябваше да му се признае, беше застанал пред майката, вдигнал ръце като разпятие, а тя беше коленичила зад него и пищеше, навела глава, с длани отзад на тила като в поза за принудително кацане. Но женската бе спряла, преди да стигне до тях. Нападението беше блъф. Гривата ѝ беше все така настръхнала, главата ѝ изправена, цялата поза на тялото ѝ излъчваше негодувание, изпъкналите мускули на гърдите, раменете и хълбоците ѝ бяха черни от пот и лъщяха на слънцето. После тя се дръпна назад, обърна се и препусна към бебето си, което я чакаше в сенките на дърветата, без да разбира за какво е всичката тази суматоха, но убедено, че има суматоха.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
