„Дъщерите на цветята“ от немската писателка Теса Колинс (изд. „Лемур“, преводач: Елица Пенчева) е първа част от завладяваща сага за пет жени, пет континента и дълго пазени семейни тайни. Израснала в Корнуол, Далия прекарва много лета в дома на баба си Роуз сред ярките полета с цветя заедно със своите братовчедки. Внезапната загуба на Роуз отново събира всички в семейното имение и ги изправя пред шокираща находка: писмо от бащата на Далия. Дълги години неговата самоличност е забулена в мистерия. Решена да научи истината за произхода си, младата жена се отправя към Мексико, където открива историята на една голяма любов. Но дали в земята на маите ще намери отговори на въпросите, които силно я измъчват, или ще се изправи пред още тайни? И ще промени ли това приключение отношението ѝ към семейството и миналото?
Прочетете откъс от романа при нас.
*******
Двайсет и девет години по-рано
Корнуол
Камелия прокарваше отново и отново треперещите си пръсти по името на подателя на леко измачканото писмо.
Какво щеше да прави, ако беше отказ? Премери дебелината на плика между палеца и показалеца си. Един отказ не се ли състоеше само от един лист? Или иначе погледнато, вероятно Националният автономен университет на Мексико веднага ѝ е върнал документите за кандидатстване.
Камелия си пое дълбоко дъх. По принцип не беше толкова колеблива. Дори напротив. Не ѝ ли напомняше майка ѝ постоянно да не прибързва? Както се случи преди две години с помощния проект на местния университет? Тогава в една обява прочете, че обществен младежки център в Южна Африка набира доброволци, и веднага се записа. Осем седмици, в които щеше да се занимава с нещо наистина смислено, щяха да са ѝ от полза, а щяха да добавят и първостепенни компетенции към следването ѝ. Как би могла да пропусне подобна възможност?
Майка ѝ не беше очарована, вероятно защото според нея това решение беше прекалено спонтанно. Само три дни по-късно Камелия тръгна на път. И не съжаляваше. Познанията и опитът, които натрупа там, щяха да са ѝ от помощ до края на живота ѝ.
Мислите ѝ се върнаха към настоящето и към кандидатурата ѝ за стипендията в Мексико. Толкова силно се надяваше, че голямата ѝ мечта да посети архитектурните паметници на маите и да опознае отблизо изчезналата им цивилизация, най-накрая можеше да се сбъдне.
Камелия затвори очи и си представи величествената пирамида. Колко илюстрации, фотографии и научна литература беше погълнала по темата? Колко репортажи и документални филми на безброй опитни научни изследователи бе изгледала? Беше им загубила бройката. Навярно поне стотина. Какво ли щеше да е усещането да докосне тези внушителни стени със собствените си ръце? Да се разхожда между руините и да си създаде собствени впечатления? Или пък да има щастието да участва в някои разкопки? И ако всичко вървеше както трябва, по време на това пътуване можеше също да ѝ хрумне добра тема за дипломната ѝ работа. Когато преди три месеца видя на плакат в лондонския университет, че се обявява конкурс за стипендия, ѝ се стори направо невероятно. Ключовите думи „Мексико“, „командировка с научна цел“, „цивилизацията на маите“, „разкопки“ и „полуостров Юкатан“ веднага грабнаха вниманието ѝ. Такава възможност надали щеше да се открие повторно пред нея. И този път след по-малко от четиресет и осем часа кандидатурата ѝ вече беше изпратена. Сега горещо се надяваше, че двете ѝ научни работи по темата и препоръката от научния ѝ ръководител са успели да убедят журито.
Отново погледна писмото в ръката си. Защо да се бави още с отварянето му? В случай на одобрение всяка минута беше от значение, понеже щеше да е необходимо да уреди и организира доста неща. Ами ако беше отказ? Тогава щеше да ѝ се наложи да се справи с разочарованието си.
След половин час, тази вечер или утре – ситуацията щеше да е все същата. Взе месинговия нож за отваряне на писма и го подпъхна в процепа на пощенския плик. Много старателно, почти благоговейно го издърпа по дължината на хартията. Часът на истината наближаваше. Когато осъзна мелодраматичното си поведение, Камелия се усмихна. Все пак не играеше някоя филмова роля. Никой не присъстваше на този изнервящо вълнуващ момент.
Извади листите от пощенския плик и с туптящо сърце започна да чете.
Уважаема госпожице Картър,
Благодарим за Вашата кандидатура и се радваме да Ви съобщим, че ще подкрепим Вашето научноизследователско пътуване до Мексико и сте одобрена за стипендията.
Очите на Камелия се насълзиха. Беше успяла! Щеше да пътува до Мексико, щеше да посети руини от цивилизацията на маите, щеше да… Скочи бързо на крака и излетя от стаята с одобрението в ръка.
– Мамо? Татко?
– Тук сме, скъпа – прозвуча гласът на майка ѝ от всекидневната.
Камелия тичаше по коридора, спря се пред отворената врата и прокара пръсти през косата си, след което влезе.
Размахваше писмото като трофей.
– Какво носиш? – погледна я баща ѝ с повдигнати вежди над ръба на очилата си, докато сваляше вестника, който държеше.
– Кой получи току-що одобрение от Мексико? – изстреля Камелия, тъй като не можеше да сдържа повече радостта си.
– Приели са те? – по устните на баща ѝ се изписа горделива усмивка. – Разбрали са значи колко умна и любознателна е дъщеря ми – и кимна признателно.
– Ще ходиш в Мексико? – в гласа на майка ѝ не се усещаше толкова голямо въодушевление.
Камелия кимна, усмихната до уши.
– Ще изследвам грандиозни руини. Чичéн Ица, Паленке – всичко, което до този момент съм гледала само по телевизията, сега ще мога да видя на живо.
– Честито! – баща ѝ стана и я прегърна.
Майка ѝ също стана и отиде при нея.
– Радвам се за тебе, скъпа – и също я прегърна. – Въпреки това предпочитам да правиш проучвания в Стоунхендж вместо в Мексико – майка ѝ я дари със загрижен поглед.
Камелия извъртя демонстративно очи.
– Стоунхендж е от новокаменната епоха, мамо. Аз следвам археология с профил история на Америка от доколумбовия период и се интересувам от цивилизации от това време.
– Роуз, остави я. Бъди щастлива, че имаш толкова талантлива дъщеря. Мексиканският университет със сигурност не раздава стипендиите си на всеки.
– Местата са ограничени – подкрепи Камелия баща си. – Бяха отпуснати едва двайсет стипендии за международни студенти.
– Двайсет? За цял свят? – майка ѝ поклати замислено глава. – Това действително е голямо постижение – и отново я прегърна. – Много се радвам за теб. Наистина. Мексико просто не е… особено безопасна страна. Наркотици, корупция, кражби…
– Роуз – бащата на Камелия пак смъмри жена си, – дъщеря ти отива в Мексико, за да участва в разкопки, а не да подкрепя местната полиция – после погледна Камелия:
– Как точно ще протече всичко?
Камелия вдигна писмото.
– Още не съм го прочела цялото – усмихна се тя. – Като видях, че са ме приели, исках веднага да ви кажа. Най-вероятно първо всички стипендианти ще се съберем в Мексико Сити. Там ще се запознаем и с ръководителите на експедициите, които ще ни разпределят по отделните обекти – Камелия направи кратка пауза. – Толкова много искам да попадна в Чичéн Ица. Стискайте ми палци, моля ви. Но разбира се, ще се радвам, дори да ме пратят на друго място, например в Ушмал или в Паленке… Всеки древен град крие своите тайни, които чакат да бъдат открити.
– Дъщеря ни отново се разпали, щом иде реч за любимата ѝ тема – усмихна се баща ѝ под мустак.
– Татко, ти знаеш откога мечтая за това – отвърна Камелия. – И сега се превръща в реалност. Аз… направо ще откача.
– Мечтаеш за това, откакто получи онази детска книжка – спомни си майка ѝ, която, изглежда, бавно свикваше с мисълта, че дъщеря ѝ ще прекара няколко месеца на чужд континент. – Беше на осем или девет.
Камелия грееше от щастие.
– Нямам търпение.
– За какво нямаш търпение? – Лилиан влезе в стаята и погледна родителите си, после и сестра си. – Изпуснах ли нещо?
– Одобрена съм – заяви гордо Камелия. – Стипендията за научноизследователското пътуване до Мексико!
Лилиан отвори широко очи.
– Приели са те? – спусна се тя към Камелия и я запрегръща. Заедно танцуваха и подскачаха из всекидневната, а Лилиан надаваше победоносни възклицания.
– Лудницата е нищо в сравнение с тази къща – отбеляза добросърдечно майка ѝ.
Докато Камелия пригласяше на тържествуващите викове на сестра си, усети инстинктивно, че това пътуване щеше да промени живота ѝ.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
