"Нощни работи" от Яхим Топол
Време за четене: 7 минути

Нощни работи“ от Яхим Топол (изд. „Парадокс„, преводач: Анжелина Пенчева) привидно е разказ за всичко онова, което може да се случи нощем – в големия град или в най-затънтеното село, във физичен или в метафизичен план. Яхим Топол не пише политически роман за Чешките събития от 1968 г. Той умишлено избягва всякаква идеологизация и създава истинска оргия на устния фолклор в писмен вид. От „голямата политика“, наложена върху ежедневното битие, той сътворява магически космос, предаден чрез могъщо асоциативен, но в същото време чисто разговорен език.

Прочетете при нас откъс от романа на един от култовите автори на съвременната чешка литература.

Пусни я да върви, махна с ръка Полка. Кандилкаше се около пулта. Бъзикаше се, правеше се на пиян като талпа. Облакътяваше се, уж че краката не го държат. Пак се обърна към ченгетата. Момичето вече е мома за женене! Тук се пазят старите обичаи. Девствен край е това. Момите танцуват една с друга. Или самички. Даааа, това все още е край на чисти хора. Вярвайте ми, обиколил съм целия свят. Нали, съседи?

Неколцина от присъстващите се засмяха. Това не се случваше по тези места всеки ден. Да им дойдат на крака тайни агенти от Прага. Полка да е къркан от сутринта. И цялата тая комедия с машинките. Първо ги монтират и хвърлят купища пари. После ги конфискуват. Поне не си поискаха парите обратно от хората.

Колко пъти разправям на Карел, продължаваше да дудне Полка, абе човек, тури няколко цветни лампиона, окачи разни мигащи светлинки, ей тука бодни снимки на популярни певци, Нецкарж[1], тури до него и Пиларова[2], и ще видиш какво ще стане. Ще привлечеш младежта. Ще почнат да идват от Засмуки. И от Бела. Даже и от Осиков.

Остави ме на мира, бе, не ща бардак тука!

Послушай ме, човек, изхвърли тоя Швейк и тури на негово място една хубава снимка на Карел Гот. Другари, вие какво мислите?

Не знам, на мен тук си ми харесва и така, възрази му възрастното ченге. Излъчва домашен уют.

Другари, пак ще ви питам, избъбри Полка, докато се олюляваше. Какво правим с момчето, дето го намериха в гората?

Случаят се разследва, отсече възрастното ченге.

Знаете ли, в Засмуки мъжете разобличили един педал. Не ми връзвайте кусур, аз толкова рано сутрин по принцип не пия. Та, значи, разобличили го, или той сам се изтървал пред някого, после мъжете го завлекли в гората, нашибали го с въже, вързали го и го оставили там. Заради децата си го направили. Аз деца нямам, та не мога да кажа правилно ли е било, или не! Отиват на другата сутрин и какво да видят – въжетата висят, изглеждат като прегризани. А онзи го няма. Хората разправят, че се чалнал от страх и сега броди из гората, някъде по Блахош. Косата му побеляла от ужас. Мръсният му педал. Пък аз си викам, дали това не са само хорски приказки? Ама все пак дали не може той да е затрил момчето? Не ми се сърдете, другари, само ви давам следа.

Много сме ви благодарни, каза възрастното ченге.

Знаете как е. Събираме се понякога тук, само мъжете. Имаме си такава традиция. Булките и щерките са по мазетата и таваните, момчетиите, тия дръвници непрокопсани – с добитъка по горите. Стари обичаи са това, казват, че идат още от времето на татарите. Та, викам, седим тука, само мъже. И чакаме. „Кой войник ще пъхне щик?“ Скучаем. Танцуваме. Или пък някой почне да имитира мечок. Друг пък танцува като жена. Няма лошо. Същото го правят ловците в Аляска, дето търгуват с животински кожи. Знам го със сигурност, нали съм бил там.

Били сте в Съединените щати, така ли? обади се младото ченге.

Ами да, то аз къде ли не съм бил, изръшкал съм целия свят, отвърна невъзмутимо Полка. Не му пукаше за младока. Не говореше персонално на никого, обясняваше на всички. Беше му все едно, че тук-таме изскърцваше стол, че някой се протягаше за чаша. Една издокарана бабичка тъкмо бе довлякла машинката си, сега спря и остана неподвижна. Жените от коридора пристъпиха да ѝ помогнат. И те останаха отвън, не престъпиха прага.

Да, много свят съм видял, чуйте всички! Да вземем например Швеция. Знаете ме, имам някакъв усет, надушвам оная с косата отдалеч. Обаче там, в Швеция, тя ме надхитри, не ще и дума! Сигурно щото беше в чужбина. Та, значи, вървя си аз веднъж в Швеция по морския бряг и пия морска вода – нямаше как, там нямаше друга вода. Вървя, вървя и по едно време гледам, до мен крачи Смъртта и вече ми се хили, с ония ми ти зъби на череп, и аз какво да правя, взех също да се смея, ама здраво. Стигам до един плаж. А той – целият покрит с мъртъвци. Лежат, не помръдват. Пък в моя корем от морската вода все едно пълзят солени раци и се трият един в друг. Кошмарен звук, казвам ви. И какво да правя, пръднах, ама лекичко. Загледах се в едно голо момиче и какво мислите стана? И тя взе, че пръдна. Под себе си, в пясъка. Това какво трябваше да значи? Някакъв шведски поздрав ли? Викам си, тия ще да са от някоя религиозна секта, направили са си тук масово самоубийство, както правят разни набожни чернилки. И точно в тоя момент мъртвото момиче се размърда и се изправи. Ама какво парче само, леле майко! Поглеждам по-нататък: двама други мъртъвци, мъже, си подхвърлят топка. Умрели деца тичат по плажа, бухат се във водата и врещят от радост. Всички мъртъвци се къпят, пекат се на слънцето, ей такива работи. Ненормална работа, нали? Събрах си партакешите за отрицателно време и отпраших към къщи. Да пукна, ако лъжа! Полка удари силно с халбата в пулта.

Работата е ясна! провикна се един от мъжете, застанали при клозета. Бил си слънчасал, копеле!

Не бе, зяпал е тайно шведката, спънал се е и е паднал! Ударил си е главата и са му се привидели разни дивотии. Хахахаха!

Фрида размаха ръце. Измъкна се иззад масата. Искаше да привлече вниманието на мълчащите другари. Понечи да почука с пръст по челото си и да изръси нещо такова: Знаете ли, този другар е малко… тралала, сещате се… Знаеше, че Полка няма да му се разсърди. Както и никой от другите. Само че Полка не спираше да плямпа.

Къде ли не съм бил! Обаче, да ви кажа, навсякъде е едно такова странно. Например в Германия. Там има огромни магистрали и по тях летят коли, ама какви коли само! И ако нашего брата има късмет и грее слънце, то се отразява от капаците на колите, голяма красота. Дори да стъпите на платното, е, в края му, де, няма да ви сгазят. Веднъж цял ден орах и вечерта отивам на езерото, да се позамия. Влизам в тръстиките и какво да видя – труп на мъж. Явно лежеше там отдавна, щото беше целият подут и белезникав. Даже не погледнах дали няма и други. Не влязох по-навътре, защото не умея да плувам. И това в Германия… не знам, не знам. Иначе там имат хубави езера. Обаче на мен тук си ми е най-добре. Нали си ме знаете, знаете ме кой съм, какъв съм. Не е ли така?


[1] Вацлав Нецкарж (р. 1943 г.) – много популярен през годините на социализма чешки певец. След 1989 г. е осветен като информатор на чешката Държавна сигурност. Нецкарж се изявява и като актьор, изпълнява главната роля д удостоения с „Оскар“ филм „Строго охранявани влакове“ на Иржи Менцел. – Бел. прев.

[2] Ева Пиларова (р. 1939) – звезда на чешката естрада от 60-те и 70-те години. – Бел. прев.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.