Свикнахме да обграждаме Левски с ореола на светец, изсушен и безкръвен за живот, да размиваме контурите му на реална историческа личност с важно място в българската история. Авторитетни историци си позволиха да превърнат спомена във факт, съмненията – в доказателства, легендите – в опорни точки.
Книгата „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ от Иван Лалев (изд. „Персей“) обаче се обляга единствено на фактите и дири историческата истина.
Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като такъв поп Кръстю? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за предателството на поп Кръстю?
Левски е от ония европейски водачи, които допускат и грешки, но успоредно с това поемат и огромни отговорности. Няма личност в световната история, при която махалото на човешката същност да се намира единствено и само в зоната на библейската нравственост и безукорната безпогрешност.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Не е тайна, че значителна част от биографията на Васил Левски е построена главно върху споменен материал, и то от лица от средите на социалната група, обединяваща бедните и средни собственици.
Изпаднали в несигурност за насъщния, те стават лесна плячка, проводници и изразители на „удобни“ истини, а степента на обърканост при тях достига до положение, при което често пъти не знаят какво искат и това може да се изрази като дребнособственически ирационализъм – манипулативно използван след Освобождението, главно от представителите на управленческия елит, участници в борбата за национално освобождение, за да оставят за историята спомени, повече или по-малко далеч от истината за събитията и процесите през упоменатия период. Носители на психиката на своята обществена група, те не успяват да отидат встрани от убеждението в правотата на тези, които са на власт и погрешимостта на всички останали. А това е, защото интересите на тази категория са в много голяма зависимост от конюнктурата и субективния фактор, обстоятелства, които не им позволяват да следват своя, самостоятелна, историческа посока.
Работа с материал от подобни източници, при изясняване отделни страни от живота и делото на националния ни герой, внася елементаризъм в проучванията и в повечето случаи не се отива по-далеч от наивно-учебникарски изводи.
Убедеността в гореказаното може да се илюстрира в два момента от последните свободни дни на Васил Левски, намерили място в спомените на ловчалии.
Става дума за това, каква информираност има сред членовете и съмишлениците на революционния комитет в Ловеч за последното пристигане и пребиваване на Левски в града и фаталната му среща с турски жандарми в местността Пази мост на около 8 км по посока към с. Къкрина. На пръв поглед доста прозаична тема. Но това е само първичното усещане. Внимателното вглеждане в същността на проблема и неговото правилно решаване ще доведе до изводи и постановки и ще даде отговор на редица други въпроси, включително и на предполагаемото, но недоказано предателство на Левски.
Известно е съдържанието на писмото на Левски до окръжния революционен център в с. Голям Извор от 12 декември 1872 година в което, отчитайки сложната обстановка, създадена след арестите и разкритията в София, настоява куриерът да отиде в Ловеч и да уведоми единствено Никола Сирков за предстоящото му преминаване през града. Това е според документа. От запазените спомени обаче лъха невъобразим хаос, създава се впечатление за загърбване на основни принципи, върху които е изградена и съществува организацията, за несъответствие с изискването за конспиративност. В порядъка на тези мисли и запазеното до днес излиза, че поне една дузина хора от Ловеч и региона са били наясно с предстоящото преминаване на Левски през града.
За него знаят троянците отец Давид и Ганко Маринов-Лисицата, поотделно и в различно време изпратени от Троян със специална мисия в Ловеч, обслужваща предстоящото пътуване. Нещо повече, според друг троянец – Васил Бочов, член на местния революционен комитет от 1872 година, именно Ганко Маринов е уведомил на 23 декември 1872 година Величка Хашнова за предстоящото пристигане на Левски след два дена и това, че ще отседне в нейната къща: „Когато… заминаваше Дякона за Ловеч два дни по-рано бяхме изпратили Ганко Мариновъ-Лисицата, комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловечъ… Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Маринъ п. Луканов.“
За неговото пребиваване след пристигането в града знае и малкият и брат Христо П. Луканов (по това време 18-годишен – б. м.), който по спомена на Никола Цвятков е ангажиран с осигуряване на безопасното напускане на Левски. „Той (Никола Цвятков – б. м.) отишъл с коня през Дръстене (крайна махала в Ловеч – б. м.) до кръстопътя по Севлиевското шосе /старото/ и видял Христо Луканов и десетина момчета, които играели уж на топчета, но всъщност наблюдавали дали пътя е чист.“
Голяма част от изследователите към днешна дата се обединяват около постановката, че за пристигането са уведомени само Мария и Никола Сиркови, в чийто дом, по спомените на Мария, на Бъдни вечер (24 декември – б. м.) отсяда Левски, облечен с турски дрехи! „По едно време влезе в пруста Николчо (Сирков – б. м.) и ми каза: „Марийке, стягай се, че тази вечер имаме скъп гостенин“. Почудих се, кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски – Христо Цонев и един турчин. Този човек беше Левски“. 0т спомена по безспорен начин се разбира, че и Христо Цонев-Латинеца се среща с Левски и на следващия ден е изпратен в с. Къкрина със специалната мисия да осигури посрещането и безопасното пренощуване на Апостола. Задача, която, също по спомени, той не изпълнява акуратно и около поведението на когото също тегне сянката на съмнение за добронамереност спрямо Левски.
Пристигането на Левски не остава незабелязано и от Тошко п. Луканов и Лукан Цачев – Аджемооглу. В записките от разговора на д-р П. Стоянов с последния на 20 май 1901 година той споделя: „Тошко (п. Луканов – б. м.) Лукан и Левски щели да отидат за Къкрина, но после решиха да пратят Никола Цвятков, а те да отидат на втория ден, да отидат на визита на Латинеца за лов. Те ходили само около града и като предчувствие се върнали и узнали за Къкринското събитие.“
Според друг спомен на Мария Сиркова за идването на Левски знаел и престарелият и завърнал се скоро от София, пратен там по погрешка, поп Лукан Лилов, срещнал се с него в дома на дъщеря си Величка и разказал на Апостола за процеса в София.
Логиката на нещата налага да приемем, че с неговото пристигане и престой тука е запознат и Добри Койнов, известен повече като Малък Добри, на чието име е извадено тескерето на Левски, поради физическа прилика с него.
За това, че Левски е в Ловеч, знае и турският първенец от близкото село Острец (дн. с. Малиново – б. м.), който на 26 декември при разговор със своя приятел Димитър Попов, председател на Троянския революционен комитет и на когото е бил гост, споделя, че Левски е в Ловеч и се прави всичко възможно да бъде заловен: „На 26-ти декември, пристигна в Троян известния в Ловешкото окръжие турчин Хаджи Есад ефенди… Той се установи на квартира у интимния си приятел Димитра Попов… В техния разговор тоя турчин (той е хаджи Есад ага – б. м.) му се доверява: „Аз вчера бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк (Васил Левеки – б. м.) бил там и полицията взе всевъзможни мерки за улавянето му; всички пътища, улици и съмнителни къщи са запазени от шпиони и заптиета и, вярвам, с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде хванат“.
Един от последните, който си „спомня“ за идването на Апостола в Ловеч по Рождество Христово и забележете, контакта му с поп Кръстю, е учителят Н. Тодоров. През 1926 г. на поставен от Д. Т. Страшимиров въпрос, той предава разказ на близки на семейството му: „Последния път, когато Левски дошъл в Ловеч, Ната (Томева Джанкова – б. м.) слушала от Величка Хашнова, че тя е говорила на Левски за поп Кръстя, че е твърде близък е турците, ходи в конака и готви нещо лошо за комитета в Ловеч и Левски да си няма работа с него, а той и отвърнал: „Тази вечер ще разчистя с него всички сметки“. Ната твърди, че у тях нея нощ имало скрити на тавана двама заптии. „Когато дошъл Левски, ядовито се разхождал и поискал сметка от поп Кръстя, последният казал, че ще донесе и предаде на Левски всичко в с. Къкрина, на което Левски се съгласил и си отишъл“.
С това спомените не свършват, но по-нататъшното им изреждане е излишно. При това положение съвсем очевидно е, че много трудно би било да се отсее плявата и открие рационалното зърно в това многообразие, да се намери здравата основа, върху която съвременния историк и изследовател да съгради сградата на истинността и точността. За съжаление не са един или два случаите, когато умишлено се бяха от подобна развръзка, за да бъде обосновано предварително заета и слабо аргументирана теза.
Другият момент е срещата на Левски с турски жандарми в местността Пази мост. Тук сложността идва от факта, че казаното от спътника на Левски Никола Цвятков се приема без нотка на съмнение в истинността му, като се преиначават или омаловажават някои положения в него, без да се отчита, че и тези спомени са записани в 1901 г. от д-р П. Стоянов, време достатъчно да избледнеят, а и обществената обстановка в страната е била доста сложна и по индиректен начин безспорно е оказала влияние върху съдържанието им.
В направените на 14 май 1901 година записи от спомените на Н. Цвятков по интересуващия ни въпрос е документирано: „…до моста Пази мост Никола видял отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски; Левски се отбил на страна от пътя…“10 В съхранения ръкописен препис в музея в Ловеч горният текст звучи по-различно: „Като стигнали до местността Пази мост, видели турски жандари на коне (без да уточнява колко са – б. м.) на 200-300 крачки от тях.“ На трето място Н. Цвятков споменава за двама жандари на кон. Има и четвърти вариант. Казани по различно време, пред различни личности, в този си вид те съвсем не носят белега на истината, или ако я има – кой може да каже коя е?
Ако сте харесали откъса от книгата „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“, можете да я поръчате от Ozone.bg с 10% отстъппка, като ползвате код azcheta.
