„Перфектна колода” (изд. „Ciela“) е новият сборник с разкази на Деница Дилова („Дневният живот на нощните пеперуди”, „Безумецът от Таро”, „Тънкости на приготвянето”). Пъстротата на живота, олицетворена от колода карти, заема централно място този път, а перото на Дилова не изневерява на хапливото си чувство за хумор и тънкото си познание на човешката природа. Приятели, които ще направят всичко в името на своя другар, страстни комарджии, професионални майстори на картите и обикновени аматьори в търсене на победата заживяват съдбите си по страниците на „Перфектна колода”. Когато животът раздава картите, всички ние можем само да се подчиним. И макар да е вярно, че щастливата случайност навестява най-често умните и тарикатите, дори те в крайна сметка не са нищо повече от картоиграчи. Героите, които населяват света на Дилова, се борят да открият значението на любовта, приятелството, дълга и принадлежността. Други пък вече са намерили това, което хората търсят цял един живот. Съблазнителната случайност направлява ръцете им, а красотата на неизвестното, която граничи с мистерията на вечността, е (почти) достъпен лукс. Надеждата на раздаването, борбата на разиграването, отчаянието на загубата, щастието от победата – тези малки житейски ескизи съпровождат всеки наш ден. Какво прави това играта на карти по-различна от самия живот?
Прочетете откъс от книгата по-надолу.
Разбрах за Сделката в една неделя сутрин, когато Антонио каза, че няма да пътува. Новата му работа не позволявала. На въпроса ми каква е тази нова работа, той развя Договора. Беше сключил Сделка, но тя се нуждаеше от още потвърждения и подписи – видях, че аз също съм част от Сделката. В нея влизаха и Тихия, и Мадам като анекс, видях подписа на Тихия. Мястото за нашите подписи с Мадам беше празно.
– Трябва да подпишеш! – ми каза Антонио. – Става дума за колективен експеримент.
– Чий?
– На оня съсед, когото ти преследваш като луда, разгонена несретница.
Направих се, че не чувам обидите, но сърцето ми се разтуптя като при предчувствие за голямо приключение. Изчетох петте страници дребен шрифт и казах:
– Продаваш нашето каре белот за развлечението на един богаташ?
– По време на следобедния коняк може да разговаряме на всякакви теми.
– Какви например?
– Общочовешки.
– Ясно – казах, обаче изобщо не ми беше ясно. – Той през цялото време ли ще бъде в стаята?
– Не. Той е зает, нали трябва да работи. Но ще влиза, когато си поиска, и играта трябва да е в ход. През това време по сметката ни ще постъпват дарения. Пише кога и по колко ще идват траншовете.
– Парите са добри…
– Ще подпишеш ли?
– Мисля, че ще подпиша. Знам защо го прави и ми харесва.
– Защо го прави?
Погледнах го и не отговорих. Знаех, че дарителят иска да улови това, което витае в стаята. Но тъй като Антонио хабер си нямаше от тия неща, аз му спестих обясненията. Щеше да ме нарече лекомислена или с други синоними на глупава.
През следващите шест месеца ние трябваше да играем белот по цял ден, като имахме два часа почивка – един на обяд и един в четири следобед. Играта спираше в седем вечерта, но пък започваше в десет сутрин. Веднъж в седмицата трябваше да имаме вечерна игра, която да започва в осемнадесет часа и да приключва в два през нощта. В дните на вечерната игра можеше да пътуваме извън града, да си пазаруваме или да ходим на гости. Естествено, на никого не биваше да казваме нито дума. Обявяването на играта трябваше да става на висок глас с отчетливо произнасяне. Трябваше да сме бързи, да не се мотаем между игрите, да постигнем колкото се може повече от възможните 10 518 300 комбинации от карти. Резултатите от играта трябваше да пишем отчетливо на скъпа хартия, а вечер да ги предоставяме на Дарителя, но не лично, а с поставяне върху определено шкафче. Трябваше да спазваме стриктно принципа на сляпото правосъдие: „Всеки играч трябва да получава едно и също наказание за едно и също „престъпление“, дори ако основанието за това наказание е спорно… персонифицирането е недопустимо“.
Дарителя щеше да наблюдава играта през дупки в стената и с помощта на отвори в зениците на картината от неизвестен автор на неизвестен мъж – разбира се, нямаше да пробива оригиналната картина. Щеше да сложи на нейно място копие.
– Вече му предадох картината, в момента ѝ правят копие, ще трябва седмица, за да я дублират, и още седмица, докато изсъхне – каза Антонио. Аз забелязах отсъствието ѝ и ми мина мисълта, че може да пробва да я продаде.
Отворите, през които Дарителя щеше да гледа играта, бяха два сантиметра в диаметър. Понякога можеше да наблюдава играта и с присъствие в стаята, като ние трябваше да се правим, че го няма. Можеше да наднича в картите, да ни докосва.
В Сделката влизаше още осигуряването на дрехи за всеки ден, които щяхме да получаваме сутрин чрез прислуга – изгладени и готови за обличане. Ако на някого нещо не му бе добре като размер, можеше да реагира веднага и дрехата да бъде подменена с друга подходяща. Аз и Мадам трябваше да носим рокли с големи деколтета. От Мадам се изискваше да слага и бижута, които също щяха да пристигат с дрехите. За мен бижута не бяха отредени. Това донякъде ме нарани, защото щеше да е повод Мадам да се надува още повече. От друга страна, означаваше, че Дарителя е забелязал, че не обичам бижута и избягвам да слагам. По време на игра никога не биваше да коментираме нито сделката, нито личността на Дарителя. След като си изиграехме количеството партии за работното ни време, той трябваше веднага да се оттегли. През останалото време нищо в ежедневието ни не зависеше от него. Бяхме свободни да излизаме, да спим, да го обсъждаме колкото си искаме.
– Работното ни време е приемливо. Няма да ни тежи. Ще можем да избираме храната си, от предишния ден ще казваме меню за следващия. Кафе имаме колкото искаме сутрин, следобед имаме по чаша коняк и кафе с бисквити.
– Чай?
– Без чай.
– Как ще играя, като ме гледат? Ще се притеснявам и ще греша.
– Ти и без това играеш лошо.
Наказанието за нарушения в Договора беше да спрем да играем карти до ново нареждане. Никой от нас не можеше да си представи да спре да играе белот и това беше гаранция, че ще издържим.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
