Парите са навсякъде. Те са неизменима част от ежедневието ни. За някои са начин за оцеляване, за други – цел в живота. Независимо от индивидуалното ни отношение към тях, никой не остава безразличен. В „Психология на забогатяването“ от Моргън Хаузел (изд. „Ера“, преводач: Гриша Атанасов) читателите ще намерят универсални уроци, с помощта на които да преобразуват представите си за смисъла на успеха, парите и благополучието.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Има милион начини да забогатееш и купища книги по въпроса.
Но има само един начин да останеш богат: някаква комбинация от пестеливост и параноя.
И това е тема, която не обсъждаме достатъчно.
Нека започнем с една бърза история за двама инвеститори, които не се познават, но чиито пътища се пресичат по интересен начин преди почти век.
__________________
Джеси Ливърмор е най-големият търговец на фондовите пазари по онова време. Роден през 1877 г., той става професионален търговец още преди повечето хора да узнаят, че може да се прави нещо подобно. На 30 години той вече струва коригирания с инфлацията еквивалент на 100 милиона долара.
Към 1929 г. Джеси Ливърмор вече е един от най-известните инвеститори в света. Сривът на фондовия пазар през тази година, когато започва Голямата депресия, затвърждава наследството му в историята. Повече от една трета от стойността на фондовия пазар е заличена през октомври 1929 г., в дните, които по-късно са наречени Черния понеделник, Черния вторник и Черния четвъртък. Съпругата на Ливърмор Дороти се бои от най-лошото, когато съпругът ѝ се връща у дома на 29 октомври. Из Ню Йорк се разпространява вестта за самоубийства на спекуланти от Уолстрийт. Тя и децата ѝ посрещат разплакани Джеси на вратата, а майка ѝ е толкова разстроена, че се скрива в другата стая с писъци. Според биографа Том Рубитън Джеси застива объркан за няколко мига, преди да осъзнае какво се случва.
След това той съобщава новината на семейството си: с гениален усет и късмет, той застанал на къси позиции на пазара, като заложил на спад на акциите.
„Искаш да кажеш, че не сме разорени?“, пита Дороти.
„Не скъпа, току-що имах най-добрия си борсов ден – ние сме страхотно богати и можем да правим каквото ни харесва“, казва Джеси.
Дороти хуква при майка си, за да ѝ каже да млъкне.
За един ден Джеси Ливърмор спечелва еквивалента на днешни над 3 милиарда долара.
През един от най-лошите месеци в историята на фондовия пазар той се превръща в един от най-богатите хора в света.
Докато семейството на Ливърмор празнува своя невероятен успех, един друг мъж обикаля отчаяно улиците на Ню Йорк.
Ейбрахам Джърмански е мултимилионер, предприемач в областта на недвижимите имоти, който натрупва състояние през бурните 20 години от началото на ХХ век. Докато икономиката процъфтява, той прави това, което на практика правят всички други преуспяващи нюйоркчани в края на 20-те години: инвестира сериозно на растящия фондов пазар.
На 26 октомври 1929 г. „Ню Йорк таймс“ публикува статия, която представя в два абзаца един трагичен край:
Бърнард Х. Сандлър, адвокат с кантора на „Бродуей“ 225, беше помолен вчера сутринта от г-жа Ейбрахам Джърмански от Маунт Върнън да ѝ помогне да намери съпруга си, изчезнал от четвъртък сутринта. Сандлър каза, че Джърмански, който е на 50 години и търгува с недвижими имоти, е инвестирал масивно в акции. Според Сандлър, г-жа Джърмански споделила, че нейна приятелка е видяла съпруга ѝ късно в четвъртък на „Уолстрийт“, близо до борсата. Според информаторката съпругът ѝ късал на малки парченца телеграфна лента и ги разпръсвал по тротоара, докато вървял към „Бродуей“.
И това, доколкото е известно, е краят на Ейбрахам Джърмански.
Тук имаме контраст.
Катастрофата през октомври 1929 г. прави Джеси Ливърмор един от най-богатите хора в света. Тя съсипва Ейбрахам Джърмански и може би отнема живота му.
Но щом прескочим четири години напред, историите отново се пресичат.
След удара си през 1929 г. Ливърмор, преливащ от увереност, прави все по-големи залози. Надхвърля все повече собствения си капитал, дълговете му набъбват и накрая губи всичко на фондовия пазар. Разорен и опозорен, той изчезва за два дни през 1933 г. Съпругата му тръгва да го търси. „Джеси Л. Ливърмор, оператор на фондовата борса от Парк авеню 1100, е изчезнал и не е виждан от 15,00 часа вчера“, пише „Ню Йорк таймс“ през 1933 г.
Връща се, но съдбата му е предопределена. В крайна сметка Ливърмор отнема живота си.
Времената са различни, но Джърмански и Ливърмор имат нещо общо в характерите си: и двамата са много умели в забогатяването, но еднакво неумели в това да останат богати.
Дори ако „богат“ не е определение, което бихте употребили за себе си, уроците от тази история важат за всички, на всякакви равнища на доходите.
Да спечелиш пари, е едно.
Да ги запазиш, е друго.
__________________
Ако трябва да обобщя успеха с парите с една дума, тя би била „оцеляване“.
Както ще видим в глава 6, 40% от компаниите, които са били достатъчно успешни, за да станат публично търгувани, загубват ефективно цялата си стойност с течение на времето. Списъкът на „Форбс 400“ с най-богатите американци се обновява средно с 20% на десетилетие по причини, които не са свързани със смърт или прехвърляне на парите на друг член на семейството.
Капитализмът е труден. Но част от причините това да се случва, е, че печеленето на пари и запазването на пари са две различни умения.
Печеленето на пари изисква поемане на рискове, оптимизъм и самоотверженост.
Но запазването на парите изисква да не се поемат рискове. Изисква смирение и опасения, че това, което си постигнал, може да ти бъде отнето също толкова бързо. Изисква пестеливост и приемане, че поне част от това, което си постигнал, се дължи на късмета, така че не може да се разчита досегашният успех да се повтаря до безкрай.
Майкъл Мориц, милиардерът начело на „Секуола Кепитъл“, отговаря на въпрос на Чарли Роуз защо „Секуола“ е толкова успешна. Мориц изтъква дълголетието, като отбелязва, че някои фирми за рисков капитал постигат успехи за пет или десет години, а „Секуола“ процъфтява в продължение на четири десетилетия и Роуз пита защо е така.
Мориц: Мисля, че винаги сме се страхували да не изпаднем от бизнеса.
Роуз: Наистина ли? Значи е заради страха? Само параноиците ли оцеляват?
Мориц: В това има много истина… Ние смятаме, че утре няма да е като вчера. Не можем да си позволим да почиваме на лаврите си. Не можем да бъдем самодоволни. Не можем да се надяваме, че вчерашният успех ще се превърне в утрешен късмет.
Тук отново става дума за оцеляване.
Не за „растеж“, за „мозъци“ или за „прозрения“, а за способността да издържиш дълго време, без да отстъпиш, или да бъдеш принуден да се откажеш. Това трябва да е крайъгълният камък на твоята стратегия, независимо дали става въпрос за инвестиране, кариера или собствен бизнес.
Две са причините, поради които способността за оцеляване е толкова важна при парите.
Едната е очевидна: малко печалби са толкова големи, че да си струва да се откажеш от себе си заради тях.
Другата, както видяхме в глава 4, е контраинтуитивната математика на капитализирането.
Капитализирането действа само ако можеш да дадеш възможност на актива да расте година след година. Това е като засаждането на дъбови дървета: за една година растеж никога няма да проличи голям напредък, след 10 години може да се види значителна разлика, а за 50 години може да се създаде нещо абсолютно необикновено.
Но постигането и запазването на този необикновен растеж изисква да оцеляваш през всички непредсказуеми възходи и падения, които всеки неизбежно изпитва с течение на времето.
Можем да прекараме години, опитвайки се да разберем как Бъфет е постигнал такава възвръщаемост на инвестициите си – как е намерил най-добрите компании, най-евтините акции и най-добрите мениджъри. Това е трудно. Не толкова трудно, но също толкова важно е да видим какво не е направил.
Той не задлъжнява.
Той не се паникьосва и не продава по време на 14-те рецесии, които преживява.
Той не опетнява бизнес репутацията си.
Той не се обвързва с една стратегия, един светоглед или една временна тенденция.
Той не разчита на парите на другите (управлението на инвестиции чрез публична компания означава, че инвеститорите не могат да изтеглят капитала си).
Той не прегаря, не се оттегля, не се пенсионира.
Той оцелява. Оцеляването му носи дълголетие. А дълголетието – да инвестираш последователно от 10-годишна възраст до поне 89-годишна възраст – е онова, благодарение на което капитализирането прави чудеса. Този единствен момент е най-важният, когато описваме успеха на Бъфет.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
