“Новият Атанор” (изд. „Metheor“) е начало на поредицата от книги на Боян Манчев “Философска фантастика”. Всеки том на „Философска фантастика“ се състои от автономни книги, различaващи се по форма и обем, но обединени от обща насока. Настоящият първи том включва Пролога “Начала на философската фантастика”, следван от първите пет опита: “Опасностите на философията”, “Апейрон, Безмерният”, “Огън”, “Хаос” и “Освободеният Хаос” – експериментални философски текстове, писани по протежение на предходното десетилетие и публикувани отчасти на френски, английски и немски език.
Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Пролог: Начала на философската фантастика
“Философската фантастика” разтвори хоризонта и зададе ритъма на десетилетието, което приключва. Тя обзе десетилетието ми. Философската фантастика не е нито проект, нито обсесия; тя е преди всичко обземане – обземане от идеята за друга, фантастична възможност на организиращата се като философия мисъл.
Дори при все това да прибягвам до думата “проект”, то ще е единствено поради етимологическия потенциал на думата, отговарящ на трескавия ритъм на обземането: про–ект, хвърляне напред, протягане към хоризонта, дори про-пулсиране, изнасяне на пулса напред по артериите на нещата отвъд предела на кожата. Философската фантастика със сигурност не е проект според смисъла на тази епоха, епохата на проекта, който, след краха на “големите проекти” на високата модерност, не е нещо повече от средство за капитализиране на усилията чрез канализирането и редуцирането на социалния обмен и съсредоточаването му върху производството на преформатиран, символен или перформативен продукт. Проектът за философска фантастика, напротив, не търси стандартна форма, той съзнателно се оттласва от предустановените конвенции на формата; той следователно проваля възможността за стандартна инвестиция. Неговият залог е друг, в друга икономика, може би в общата икономия на смисъла, в съзнавания му преразход. Проектът в смисъла на тази книга – хвърлеят – представлява обща икономия на проекта. Той про-тяга, про-мята, про-метен хвърлей на мисълта.
* * *
Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма, но и опит за мобилизация на тягата на философската форма по посока на нейната контраактуална, или дори свръхактуална ефективност.
Разбира се, Философската фантастика е граничен опит на философската форма. Но това не означава, че тя се свежда до свръхдетерминиран опит за оттласкване от образцовата конвенция. Философската фантастика не предполага единствено радикализация или – в зависимост от гледната точка – патологична аберация на установената като легитимна философска форма. Философската фантастика е на първо място философска позиция, която смята фантастичното за иманентно на света. Ето защо нейно изходно положение е чистата фигуративна аксиоматика. На мястото на вярата в света (включително и в трансцендентното като автентика на света в нeгацията на този свят) идва волята за свят. Не вяра в света, а воля за света: не волята като сила в света, а волята като сила на света. Волята за свят като сила на самия свят.
Философската фантастика е чист експеримент на мисълта. Но не на мисълта, противопоставена на света, а на мисълта като активна сила на света.
Философската фантастика е работа на понятието в модалността на желанието. Желанието разгръща необходимостта на понятието като възможност. Ето така възможността расте: тя нараства чрез енергията на желанието.
* * *
Що е фантастика?
Аксиоматичното положение на философската фантастика:
Фантастиката е продуктивният потенциал на образа, чрез който образът надскача себе си, чрез който става друг образ / друго на образа. Фантастиката назовава и изявява материята на образите. Материята на образите не е материал на репрезентацията, инструмент на представянето на света; материята на образите е пойетическата мощ на самия свят, мощта която произвежда форми. Продуктивен потенциал означава следователно произвеждаща форми материя, материя-форма.
Това означава, че философската фантастика се основава на онтопойетическа или онтоайстетическа аксиома. Тя пулсира в ритъма на динамичната онтология[1], изявяваща революционната мощ на материята, въображението на формите, без никакъв ретроутопичен анимизъм, без декадентски пантеизъм.
Истинската фантастика търси невъобразими форми, но не равнени по рационалното. Техническите игри на т. нар. “научна фантастика”, които не знаят нищо за пойетическата мощ на техниките, са достойни за презрение. Самата наука трябва да бъде фантастика. Тя е. Защото знанието често пъти надскача и най-бурния порив на мечтателната фантазия. Затова фантазията не е противопоставена на факта на съществуването: тя е неговото утвърждаване, неговото устояване като чудо.
Ето защо философската фантастика е методът на онтогоническата анархия.
* * *
Философската фантастика е също и техника.
Философската фантастика е контра-техника на философията. Контратехниката е алотехника.
Ние не противопоставяме природа на техника, а търсим общия знаменател на производството, на продуктивността.
Задачата на философската фантастика е да разтвори хоризонта и на модалната онтология, и на една нова философия на природата – на една философия на бъдещата природа. Философската фантастика въобразява друга природа, непонятният тъмен двойник на света, изстъплението на света.
[1] Разгърната последователно в линията на едно хипотетично радикално материалистко родство, тръгващо от Хераклит, през Бруно, Спиноза, Маркс и достигащо до Батай, което се присъединява към „аристотелианската левица“ според израза на Ернст Блох – идейно течение, преминаващо през вековете, противопоставяйки се на схоластичната редукция на Аристотел, подчиняваща потенцията на действието и следователно материята – на идеята-логос, а тялото – на душата и чиито главни представители според Блох са Авицена, Авероес, Авицеброн, Бруно и Гьоте (вж. Ernst Bloch, Avicenne et la gauche aristotélicienne, Saint-Maurice, Editions Premières Pierres, 2008 [1952]). За проекта за един трансформационистки или айстетически материализъм, вж. Boyan Manchev, L’altération du monde. Pour une esthétique radicale, Paris, Lignes, 2009.
